Решение № 175 от 20.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175

*****, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000127 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 23163/18.09.2024г. на С. К. Б. от *****, представляван от адв. Х.

Х. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 24150/30.09.2024г. на „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД- гр. София, ЕИК 202488550, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. К. от САК, срещу решение № 348/04.08.2024г., постановено по т. д.№ 108/2023 по описа на Варненски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 23163/18.09.2024г. първоинстанционното решение се обжалва от ответника в производството, в частта, с която е осъден да заплати на „Изгрев парк“ ЕООД-гр. София сумата от 9 906.28 лв.

(равняващи се на 5 065 евро по фиксинга на БНБ за еврото), представляваща неустойка по чл. 32, ал. 3 от Предварителен договор от 18.03.2019г. за учредяване право на строеж, прехвърляне на идеални части от недвижим имот и извършване на строителство на жилищна сграда, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба– 20.02.2023г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В жалбата се твърди неправилност на решението в осъдителната част 1 поради нарушение на материалния и процесуалният закон и необоснованост, с подробно изложени съображения за това. На първо място, за неправилен се възприема извода на съда, че ответникът С. Б. е неизправна страна по сключения с ищеца „Изгрев парк" ЕООД предварителен договор. Според страната, от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е неизправна страна по сключения на 18.03.2019г. предварителен договор, допускайки съществено неизпълнение на договорните си задължения заложени в чл. 1, ал. 2 и чл. 4 от ПД, както и в чл. 6, ал. 1 от ПД (т. 1-5).

Навежда доводи за това, че представените по делото предварителни договори и последвалите изявления от страна на купувачите С.Г. и Н.И., са изготвени от ищеца за обслужване интересите си по претенциите в настоящото производство. На следващо място, излага подробни съображения, че учредяването на право на строеж на „Хоризонти делукс“ ООД е в изпълнение именно на процесния предварителен договор, сключен с „Изгрев парк“ ЕООД, и това не следва да се възприема като неизпълнение на поетото задължение от възложителите с ПД. Твърди се свързаност между „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю" АД, представлявана от изп. директор С. и съдружника П., и регистрираното от последните дружество „Хоризонти делукс“ ООД. Излага, че лицата С. и П. са учредили дружеството „Хоризонти делукс" ООД преди да прехвърлят дяловете си от „Изгрев парк" ООД на Н., което е извършено без знанието на възложителите по предварителния договор. Твърди се още, че настоящият процес е образуван по инициатива на М. С., като вид „санкция“ поради обстоятелството, че възложителите са му отказали да заплатят задълженията по Анекс 1 от предварителния договор, без да са изпълнени спрямо тях, задълженията на строителя по чл. 12 от предварителния договор.

Ето защо, възприема настоящият процес за образуван с цел неоснователно обогатяване за сметка на възложителите, които се явяват добросъвестни по отношение изпълнението на договора, докато ищцовото дружество е явно неизпълнение на задълженията си по него. По нататък твърди, че ищецът „Изгрев парк" ЕООД неоснователно претендира загуби във връзка с направени разходи за изработен от проектанта „Студио Каса" ООД инвестиционен проект на стойност 44 313 лв., доколкото „Изгрев парк“ ЕООД е публикувало нулев счетоводен баланс за 2022/2021г., приет с декларация от 25.09.2023г. на основание чл. 62, ал. 2, т,2 от Наредба № 1/2027г. Позовава се на изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и оценителна 2 експертиза. Твърди липса в счетоводният баланс на ищцовото дружество на данни за заплатени средства за изработката на инвестициония проект. За безспорно установено счита обстоятелството, че нито ищцовото дружество, нито трети за дружеството лица, са извършвали каквито и да било плащания, в какъвто смисъл е било отправеното до първоинстанционния съд, но недопуснато доказателствено искане за назначаване на нова ССчЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответната му осъдителна част като неправилно и необосновано.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД, чрез адв. К., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на решението в обжалваната част, поради което счита, че същото следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение, излагайки подробни съображения за това. В частност излага, че възраженията за неизпълнение от страна на дружеството на договорните му задължения, заложени в чл. 4 и чл. 6 от предварителния договор, релевирани за първи път с процесната въззивна жалба, се явяват преклудирани, както и не са били предмет на доказване и обсъждане от първата инстанция в мотивите на първоинстанционното решение. По отношение на исканията по доказателствата намира същите за необосновани и преклудирани. Моли съда да потвърди обжалваното решение в съответната му осъдителна част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции, в т. ч. за обезпечителното производство.

Въззивникът „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД, според уточненията, направени с молба вх. № 3407/05.02.2025г., обжалва решението в отхвърлителната му част за присъждане на следните суми, претендирани като обезщетение за претърпени вреди, надхвърлящи договорената неустойка:

I). 22 504.89лв.– обезщетение за претърпени загуби , съставляваща сбор от следните суми:

1./ 8 047.33 лв.– платени разходи за проектантски услуги по фактура № 1000000107/22.05.2021г. и по фактура № 1000000157/26.07.2021г.;

2./ 8 132лв.– платена неустойка за неизпълнение по чл. 4, ал. 11 от Предварителен договор за продажба на право на собственост от 25.10.2021г. за Апартамент № 38, развален от купувача Н.И. и

3

3./ 6 325.56 лв.– платена неустойка за неизпълнение по чл. 4, ал. 11 от Предварителен договор за продажба на право на собственост от 28.10.2021г. за апартамент № 37, развален от купувача С.Г.;

II). пропуснати ползи в размер на 43 057.18 лв., съставляваща сбор от следните суми:

1./ 21 685.53лв.- очаквана печалба, формирана като разлика между договорената с разваления предварителен договор за продажба на право на собственост от 25.10.2021г. продажна цена от 298 531.05лв. за апартамент № 38 и общата стойност на всички разходи за изграждането му в размер на 179 118.63 лева;

2/ 16 868.38лв.– очаквана печалба, формирана като разлика между договорената с разваления предварителен договор за продажба на право на собственост от 28.10.2021г. продажна цена от 232 215.70 лв. за апартамент № 37 и общата стойност на всички разходи за изграждането му в размер на 139 330.59лв. и

3./ 4 503.27 лв., равняващи се на сумата, която ответникът е следвало да заплати на дружеството ищец- в деня на учредяване на правото на строеж за уравняване на формираната разлика от 25.55 кв.м. над уговореното и полагащото се на ответника обезщетение след избора на конкретни самостоятелни обекти от проектираната жилищна сграда, съгласно чл. 3 от сключения помежду им Предварителен договор за учредяване право на строеж, прехвърляне на идеални части от недвижим имот и извършване на строителство на жилищна сграда от 18.03.2019 г. и Анекс № 1 от 27.05.2021 г. към него.

Сочи, че всички претърпени вреди и пропуснати ползи са в причинна връзка с виновно неизпълнение на чл. 11, ал. 1 от Предварителния договор от 18.03.2019г. За дължима счита и законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията.

Намира решението в обжалваната част за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и необоснованост. По отношение оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, конкретно излага съображения за нарушение нормата на чл. 129 ГПК, тъй като е налице 4 противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на допълнителната такава касателно характера на претендираната неустойка – санкционна/компенсаторна. Освен това счита, че съдът е допуснал нарушение и на разпоредбите на чл. 164 и чл. 181 ГПК, като е приел, че ищецът не е успял да докаже, чрез ангажирането на допустими доказателства, съставянето на договорите на датите, посочени в тях, а същевременно сторените от ищеца доказателствени искания за допускане до разпит на свидетели са оставени без уважение.

На второ място, излага подробни оплаквания във връзка с твърдяната необоснованост на обжалваното решение в съответната му част. Характерът на претендираната неустойка в настоящия случай, според страната, следва да бъде квалифициран след тълкуване на процесния предварителен договор, при което систематичното тълкуване на отделните алинеи на чл. 32 от договора, но във връзка една с друга, води до извода, че процесната неустойка има единствено санкционен характер. Ответникът по иска не е правил възражения по отношение характера на неустойката, а единствено е оспорил нейната недължимост като цяло. От уговореното между страните, че неустойката има санкционен характер следвал изводът, че разноските по сключването и изпълнението на предварителния договор, представляващи вреди за изпълнителя „Изгрев парк“ ЕООД, не се компенсират от уговорената неустойка, а се дължат отделно от нея, от което следва, че целта на същата не е да компенсира евентуалните вреди от неизпълнението, а да санкционира неизправната страна по договора, което прави неустойката санкционна. В тази връзка препраща към изложеното в началото на въззивната жалба и повдига въпроса в този случай претенцията за обезщетението за останалата част от вредите ще се обхване ли от уговорената неустойка или ще се дължи отделно от нея.

На следващо място, излага съображения касателно оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилна квалификация характера на неустойката, аналогично на вече изложеното в оплакванията за допуснати процесуални нарушения при квалификацията на неустойката. Сочи за неправилно приложение разпоредбите на чл. 82 и чл. 92 ЗЗД. Отново излага, че разноските по сключването и изпълнението на предварителния договор, представляващи вреди за изпълнителя, не се 5 компенсират от уговорената неустойка, а се дължат отделно от нея, а освен това, предявените претенции за обезщетение на претърпени вреди и пропуснати ползи имат различно естество, като всяка една се явява основателна на самостоятелно основание. Според страната, в настоящия случай е изпълнен фактическия състав на чл. 82 ЗЗД, поради което неправилно съдът е отхвърлил исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи (от изпълнение на поетото задължение по предварителния договор за продажба на ап. 37 и ап. 38). Излага се също, че ответникът не е изпълнил задължението, поето с предварителния договор, за учредяване право на строеж на ищцовото дружество, като отделно от това се явява и недобросъвестна страна поради учредяването на вещното право в полза на трето лице, поради което счита претенциите за доказани и по основание, и по размер, с подробно изложени съображения за това. Намира за неправилен и необоснован извода, че претенцията за обезщетение на вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи от двата предварителни договора за продажба на ап. № 37 и ап. № 38 е неоснователна и недоказана, като твърди, че същата е доказана и следва да се уважи изцяло, а първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част, като неправилно.