Решение № 350 от 26.04.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Добрич, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена П. Колева при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело № 20213230104044 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.344 ,ал.1, т.3 КТ от В. Х. С. ЕГН ********** гр.Д. срещу ОУ“Св. Св. К. и М.“ с.В. , общ.Д. за заплащане на сумата от 4818,93 лв. - обезщетение за незаконосъобразно уволнение за периода 30.06.2020г. – 05.10.2020г. заедно със законната лихва от датата на иска до окончателното плащане.След допуснато изменение на размера на иска главната претенция е за сумата от 4878 лв.

1/Обстоятелства , на които се основава иска и възраженията на ответника: С решение № 260239 от 13.11.2020г. по гр.дело № 1503/2020г. на РС Добрич е отменена като незаконна уволнителна заповед № ФС-05-184 от 28.06.2020г. на *** на училището - ответник , с която е прекратен трудовия договор с ищцата.Тя е възстановена със съдебното решение на длъжността , заемана преди уволнението.Решението е влязло в сила на 09.12.2021г.

Ищцата бил без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от 30.06.2020г. до 05.10.2020г.

Ответникът оспорва този период. Твърди, че периода , визиран като време, през което ищцата е била без работа в резултат на незаконното уволнение е 01.07.2020г. – 04.10.2020г. Останалите обстоятелства не се оспорват.

2/Правна квалификация:предявен е иск по чл.344,ал. 1 , т.3 КТ.

Доводи на ищеца- претендира обезщетение при наличие на предпоставки по чл.344,ал.1 , т.3 КТ вр. с чл.225,ал.1 КТ.Периодът определен с начална дата 30.06.2020г. – дата на прекратяване на трудовия договор на осн.чл.335,ал.2 , т.3 КТ , когато ищцата е получила уволнителната заповед и 1 крайна дата – 05.10.2020г. - датата, на която ищцата е започнала работа по трудов договор с ОУ“П.Р.С.“ в гр.Д..Размерът на обезщетението се определя от ищцата на база 1488,20 лв. – последно получено брутно трудово възнаграждение.

Доводи на ответника: трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.325 ,ал.1 , т.3 КТ- с изтичане на уговорения срок, който в случая е 30.06.2020г. по трудов договор. Заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение има само декларативен характер. Ищцата е получила трудово възнаграждение за м.06.2020г. вкл. за 30.06.2020г. След като е започнала работа на 05.10.2020г., крайната дата на периода е 04.10.2020г. Така размера на претендираното възнаграждение следва да се определи пропорционално на дните , през които ищцата не е работила и не е получавала трудово възнаграждение.

Възражение за прихващане на ответника:На ищцата е изплатено обезщетение по чл.224,ал.1 КТ – за неползван платен годишен отпуск от 23 работни дни на стойност 1414,12 лв.Тези дни е следвало да бъдат използвани като отпуск през лятната ваканция и са останали неизползвани при прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2020г. Съответно заплатено е на ищцата обезщетение за неизползвания отпуск за 23 дни за периода 01.07.2020г. – 31.07.2020г. те са част от работните дни от претендирания период 01.07.2020г. – 04.10.2020г. и затова след определяне размера на обезщетението по чл.344,ал.1 , т.3 КТ следва да се прихванат от получената сума изплатените 1414,12 лв. Ищцата не може да получи две обезщетения за един и същи период. Обезщетението по чл.344,ал.1, т.3 КТ се определя от ответника в размер на 2011,38 лв. като разлика между 3425,50 лв.-обезщетение за периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. и изплатените 1414,12 лв.

3/Между страните не се спори, че има заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред.;

4/Спори се:периода , през който ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение и размера на дължимото за този период обезщетение.

5/Доказателствена тежест:

Ищецът доказва: 1/отменена по съдебен ред заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; 2/периода, през който е останала без работа в резултат на незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и 3/ размер на обезщетението – 4878 лв. / увеличен от /4818,93 лв. за периода 30.06.2020г. – 05.10.2020г.

Ответникът доказва: 1/ възраженията си относно периода и размера на обезщетението – 2011,38 лв. за периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. Доказва също твърденията, на които основава възражението си за прихващане.

Доказва, че сумата от 1414,12лв.- обезщетение за неползван отпуск е заплатена на ищцата , както и периода /брой дни и съответния месец/, за който се отнася това обезщетение.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители 2 поддържат становищата си.

С Определение от 12.04.2022г. съдът е допуснал изменение на размера на иска от 4818,93 лв. на 4878 лв.

Прието от съда за безспорно между страните , че базата за изчисляване на обезщетението – предмет на спора е възнаграждението на ищцата за месец май 2020г.Не се спори също , че ищцата не е работила при друг работодател за периода 30.06.2020г. – 05.10.2020г.; че крайният период, за който се претендира обезщетението е 04.10.2020г., както и че е започнала работа в СУ „П.Р С.“ гр.Д. на 05.10.2020г.

Спорни въпроси между страните са: елементите на обезщетението, на база трудово възнаграждение за месец май 2020г. Ищцата претендира, че обезщетението включва основна заплата + клас+ лекторски суми въз основа на чл.17,ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и излага доводи , че лекторските суми в съответствие с представените заповеди на *** на ответното училище имат характер на постоянно възнаграждение. Ответникът твърди, че елементите на обезщетениетопредмет на спора, не следва да включват лекторски суми по фиша за изплатено трудово възнаграждение за месец май 2020г. Първо, защото те нямат постоянен характер и второ, защото касаят положен труд за месец януари 2020г. и м.февруари 2020г..

Според ищеца базата за изчисляване на претендираното обезщетение е сумата от 1488,50 лв. по фиш за получено трудово възнаграждение за месец май 2020г.

Според ответника базата за изчисляване на претендираното обезщетение е сумата от 1106,70 лв. по фиш за получено трудово възнаграждение за месец май 2020г., като от общата сума 1488,20 лв. се приспаднат изплатени лекторски суми от 308 лв. и 73,50 лв.

Спорен между страните остава и въпроса за началния момент на претендираното обезщетение.Според ищцата е

30.06.2020г., а според ответника – 01.07.2020г.

По делото са представени писмени доказателства.Прието като неоспорено е заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза.

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна по спора следното:

Фактите:

Със Заповед № ФС-05-184/28.06.2020г. на *** на ОУ“Св.Св.К. и М.“ с.В. , общ.Д. е прекратен трудовия договор с ищцата.На 05.10.2020г. ищцата започва работа в друго училище - СУ“П.Р.С.“ гр.Д. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решение по гр.дело № 1503/2020г. на ДРС , потвърдено с решение на въззивна инстанция и влязло в сила на 09.12.2021г.

Трудовото възнаграждение, получено от ищцата за м.май 2020г. от ответното училище е 1488,20 лв.

Вещото лице дава заключение за размер на обезщетение по чл.225 КТ в два варианта:

3

Първи вариант: на база възнаграждение за месец май 2020г. с всички начислени суми –основна работна заплата +клас + лекторски суми и др.:

За периода 30.06.2020г. – 04.10.2020г., за 3 месеца и 5 дни – 4878 лв.;

За периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. , за 3 месеца и 4 дни - 4795,32 лв.

Среднодневният размер на обезщетението е 8262 лв.

Втори вариант: на база възнаграждение за м.май 2020г., включващо основна работна заплата + клас:

За периода 30.06.2020г. -04.10.2020г. , за 3 месеца и 5 дни - 3627,50 лв.;

За периода 01.07.2020г. – 04.10.2020г. , за 3 месеца и 4 дни - 3566,02 лв.

Среднодневният размер на обезщетението е 1106,70 лв. , а при база 18 отработени дни - 61,48 лв.

Начислените и изплатени на ищцата по фиш 44 лекторски в размер на 308 лева са отработени от нея през период 01.01.2020г. до 29.02.2020г., в т.ч:22 часа през м.януари 2020г. и 22 часа през м.февруари 2020г.

Начислените и изплатени на ищцата по фиш 7 часа лекторски в размер на 73,50 лв. са отработени от нея през месеците Януари и Февруари 2020г. , в т.ч - 4 часа през м.януари 2020г. и 3 часа през м.февруари 2020г.

Правни изводи:

На основание чл.344,ал.3

КТ работодателят дължи на работника/служителя обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Разпоредбата е приложима във всички случаи на незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.

На основание чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е последното получено от работника/служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

На основание чл. 17. (1) от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

За системата на образованието в Наредба № 1 от 4 януари 2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (ДВ. бр.4, 2010г., посл. изм. ДВ. бр.92, 2015г.) е включен текст, според който постоянен характер има допълнителното трудово възнаграждение за повисока Професионално-квалификационна степен – чл. 8, ал.8 4

„Допълнителното възнаграждение за придобита професионалноквалификационна степен по ал. 1, т. 2 е с постоянен характер“.

При формирането на работните заплати на педагогическите кадри работещи в системата на народната просвета допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези за придобит трудов стаж и професионален опит и за по-висока квалификация (степени „доктор“ или „доктор на науките“ или ПКС. Тези допълнителни трудови възнаграждения са постоянен елемент от брутната работна заплата и се изплащат целогодишно.

Така допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит и за по-висока квалификация са елемент на обезщетенията по КТ/по чл. 220, ал. 1 – за неспазено предизвестие, чл. 222, ал. 1 – за оставане един (по КТД – два) месеца без работа, чл. 222, ал. 3 – 2/6 (по КТД – 8) заплати при пенсиониране, чл. 224 – за неизползвания платен годишен отпуск./

Всички останали съществуващи в системата ни допълнителни трудови възнаграждения определени с Наредба № 1 за работните заплати или договорени в колективен трудов договор имат непостоянен характер и се изплащат или за действително извършена работа (лекторски час, проверка на изпитни работи), или само по време на работа (ползване на чужд език, час на класа, работа с деца със СОП и др.). Тези допълнителни трудови възнаграждения не се включват и при изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск и при обезщетенията по чл. 228 от КТ.

Изложеното налага извод, че обезщетението по чл.344,ал.3 КТ вр. с чл.228 КТ следва да се изчисли на база основна трудова заплата + клас/допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит/. По вариант втори на експертизата като размер възлиза на 3627,50 лв. за периода 30.06.2020г. -04.10.2020г. , за 3 месеца и 5 дни.Това е така, защото ищцата е получила възнаграждение за м.юни, до прекратяване на трудовия договор, а той е прекратен, считано от 30.06.2020г. /дата на връчване на заповедта на ищцата/. Крайната дата на периода, за който се дължи обезщетението е 04.10.2020г., тъй като от 50.10.2020г. е започнала работа при друг работодател.