Решение № 112 от 23.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110102951 по описа за 2025 година

Ищецът Б. В. Д. в исковата си молба твърди, че сключил с ответника договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г., като следвало да върне получената сума 1200 лв. при лихва 3.330% и при ГПР 48.214%. Счита договора за нищожен поради нарушение на добрите нрави, сключен при неравноправни клаузи и при напушаване на императивни клаузи на закона. С клаузата на чл.8 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1375.03 лв. бил нарушен чл.10 и чл.11 от ЗПК, поради което и договорът бил нищожен на основание чл.21 и чл.22 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Твърди, че общата сума платена от него по договора била 2874 лв. Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1647 лв. заплатена по същия договор без основание. Препендират се разноските по делото.

Ответникът „Креди йес“ ООД гр.Хасково, чрез упълномощения си представител оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Според представените по делото доказателства и според становищата на страните, 1 безспорно се установява, че между тях е сключен договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г., по който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1200 лв., при лихвен процент 3,330% и ГПР 48.214%, като погасяването му се извършва на 13 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 26.7.2025г.

В чл.8 от договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г., е уговорена дължима неустойка за непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на приложението. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1375.03 лв., която е включена към погасителиня план.

Представени са доказателства за заплатени от ищеца по договора за заем общо 2874 лв., или всички суми по договора – факт, който се признава от ответника.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези 2 клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

По делото не се доказа противоречие на процесния договор с други императивни норми за ЗЗП и ЗПК. Поради това и искът за обявяване нищожност на целия договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г., е недоказан и неоснователен.

В случая нищожна се явява клаузата на чл. 8 от договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г.,, включваща заплащане на неустойка в размер на 1375.03 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойка, ГПР по договора става в размер многократно надвишаващ посочения в договора, което многократно надвишава и пет пъти размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Предвид изложените мотиви основателен и доказан се явява осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената без правно основание сума от 1375.03 лв. като неустойка по договора – с оглед нищожната клауза. Ищецът доказа заплащането на всички дължими суми по договора. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1375.03 лв., или 703.05 евро, получена без основание. В останала му част до пълния предявен размер от 1674 лв. осъдителният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на общо 570.73 евро, съобразно приложения за това списък и съразмерно с уважените искове, както и с тяхната цена.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на общо 1040 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен интерес, броя на предявените обективно съединени искове и тяхната цена, сложилата се фактическа и правна сложност по делото с оглед процесуалното поведение на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.В.Д., ЕГН: **********, с адрес гр.***, ул. *** № 9, 3 против “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК 200688545, гр.Хасково, бул. България № 196, за обявяване нищожност на целия договор за потребителски паричен заем № ****** от **.**.****г., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК 200688545, гр.Хасково, бул. България № 196, да заплати на Б.В.Д., ЕГН: **********, с адрес гр.***, ул.

*** № 9, сумата 1375.03 лв., в равностойност на 705.03 евро /седемстотин и пет евро и три евроцента/, като отхвърля иска за разликата от 1375.03 лв. до пълния му предявен размер от 1674 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК 200688545, гр.Хасково, бул. България № 196, да заплати на Б.В.Д., ЕГН: **********, с адрес гр.***, ул. *** № 9, сумата 570.73 евро /петстотин и седемдесет евро и седемдесет и три евроцента/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4