Присъда № 25 от 22.11.2022, Софийски окръжен съд

МОТИВИ по присъда № 25/22.11.2022 година, постановена по НОХД № 332/21 година по описа на Софийския окръжен съд

Софийска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение пред съда на подс. С. Р. С. за това, че на 09.11.2020 г. около 08.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Ломско шосе“ № 1В е дал подкуп – сумата от 100 евро (един брой банкнота с номинал от 100 евро със сериен номер Х 07605535133) на длъжностни лица – полицейски органи: Б. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР К. при ОДМВР С. и Д. Г., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР К. при ОДМВР С., за да не извършат действие по служба – да не му съставят и връчат по надлежния ред фиш във връзка с констатирани нарушения по ЗДвП – престъпление по чл. 304 а, пр. 3, вр.чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК.

В съдебни прения обвинението се поддържа от прокурор М. от СОП.

Счита се, че установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка не се различава от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, според която на 09.11.2020 г. свидетелите Б. Д. и Д. Г. били дневна смяна в състав на автопатрул и изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил, обозначен с надписи, като около 08.15 часа стояли на пост на ул. „Ломско шосе“ №1В в гр. К., където полицейският автомобил бил спрян между двете платна. Полицейските служители спрели за проверка управлявания от св. В. М. лек автомобил марка „М.“ модел „К.“ с per. № CO **** СК, като в автомобила на предна дясна седалка без поставен предпазен колан се намирал подсъдимият С.. Свидетелите Д. и Г. обяснили на всички пътуващи, че ще им бъдат наложени глоби по ЗДвП за нарушенията, като в хода на съставянето на фиша за налагане на глоба на подсъдимия, последният се приближил към полицейския автомобил, застанал до леко отворения прозорец на предната лява врата, обърнал се към полицейските служители с думите: „Дайте да оправим нещата и да си тръгваме.“ и пуснал инкриминираната банкнота, която паднала между седалката, на която седял свидетелят Г. и прага на автомобила. Според прокурора, тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите полицейски служители, и се подкрепя и от показанията на свидетеля В. М. относно мястото на спиране, пътуващите в управлявания от него автомобил лица, извършената проверка и обстоятелствата, наложили съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В останалата си част показанията на свидетеля М., според представителя на държавното обвинение се оборват от писмените доказателства по делото и показанията на свидетелите А. и Г. – поемни лица при извършения оглед на местопроизшествие.

1

Твърди се от прокурора, че по описания начин подсъдимият С. е извършил от обективна страна престъплението даване на подкуп на полицейски органи, за да не извършат правомерни действия по служба. От субективна страна деянието се счита за умишлено извършено от подсъдимия.

Обсъждат се от прокурора като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство обремененото му съдебно минало, а като смекчаващо – липсата на данни за завишена обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Иска се налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което предвид настъпилата реабилитация по предходните осъждания на подсъдимия да бъде отложено за срок от пет години, както и на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

Иска се на основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б.б от НК инкриминираната банкнота от 100 евро да бъде отнета в полза на държавата.

Служебният защитник на подсъдимия С. - адв. Г. от САК , заема становище за невинност на подсъдимия в извършване на престъплението, предмет на обвинителния акт.

Твърди се, че не следва да бъдат кредитирани показанията на полицейските служители Б. Д. и Д. Г., поради нелогичността и вътрешната им противоречивост - като се сочи, че свидетелят Д. първоначално с категоричност е заявил, че автомобилът, с който са били снабдени полицейските служители е имал видеонаблюдение, а след това прави корекция на това свое заявление. Недостоверни се считат показанията и за това, как се е озовала банкнотата на място между вратата и седалката на полицейския автомобил, в случай, че същата е била пусната и свободно е падала от леко отворения прозорец на лявата страна на полицейския автомобил, тъй като банкнотата поначало е изключително лека и се отклонява когато пада.

Оспорва се протокола за оглед на местопроизшествие, с твърдението, че не е съставен съобразно правилата в НПК – присъствието на поемните лица К. Д. А. и Б. Г. не е осигурено при условията на непосредственост и доброволност; то е било предварително подготвено, тъй като на поемните лица е било съобщено, че трябва да дойдат и да видят парите в полицейския автомобил; като се твърди и че не са им били разяснени правата и задълженията по НПК.

Достоверни се считат показанията на свидетеля М., според който единствено той е слязъл от автомобила да подпише съставения акт за установяване на административно нарушение. От съставените фишове за налагане на санкции по ЗДвП и положените върху тях подписи от нарушителите се прави извод, че последните са ги подписали без възражения.

Иска се постановяване на присъда, с която подсъдимият С. да бъде 2 признат за невиновен в извършване на инкриминираното деяние.

Подсъдимият С.С. в съдебни прения се присъединява към становището на защитата, а в последната си дума предоставя преценката за присъдата на съда.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Със заповед № 517з-3945 от 02.11.2018 г. и акт за встъпване в длъжност от 15.11.2018 г. свидетелят Б. Д. бил назначен и встъпил в длъжност „младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР С.. На същата длъжност и в същото поделение на МВР със заповед № 517з-455 от 10.02.2016 г. и акт за встъпване в длъжност бил назначен и встъпил свидетелят Д. Г.. Съгласно длъжностната характеристика на заеманата от тях длъжност, двамата имали задължение да участват в борбата срещу престъпността, в охраната на обществения ред и разследването на пътнотранспортни произшествия; да работят по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред; да изготвят документи, свързани с административнонаказателната дейност и разследването на пътнотранспортни произшествия.

На 09.11.2020 г. свидетелите Д. и Г. застъпили, съгласно утвърден график, дневна смяна в състава на автопатрул за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Задълженията си свидетелите изпълнявали със служебен автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. № СВ **** ВН, обозначен с надписи „POLICE“. След началото на смяната свидетелите били разположени на пост на ул. „Ломско шосе“ № 1В в гр. К., където осъществявали задълженията си по охрана на обществения ред, превенция на престъпността и контрол на пътното движение.

Около 08.15 часа по същата улица, в посока от гр. К. към гр. С. свидетелите възприели движещ се без включени светлини лек автомобил марка „М.“, модел „К.“ с рег. № СО **** СК, който решили да спрат за проверка. Свидетелят Д. подал сигнал със стоп палка и шофьорът на автомобила – свидетелят М., спрял. Тогава Д. поискал документите му и М. представил личната си карта и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, като заявил, че няма свидетелство за управление на МПС.

В автомобила пътували живущите на семейни начала С.С. (на предна дясна седалка) и К. М. (на задната седалка), чиято самоличност била установена от представените от тях лични карти, като и двамата били без поставени обезопасителни колани.

3

Полицейските служители обяснили на трите лица в спрения за проверка автомобил, че за извършените от тях нарушения на ЗДвП ще им бъдат съставени съответните документи и ще им бъдат наложени глоби по ЗДвП.

След това свидетелите Д. и Г. отишли до служебния автомобил, като Д. седнал на предната дясна седалка и започнал да извършва справка за трите лица на служебния таблет, а Г. седнал на шофьорското място. Свидетелят Г. съставил АУАН № GA 297937 срещу свидетеля В. М., за извършеното от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП (управление на МПС, без да е правоспособен водач), връчил му го и демонтирал регистрационните табели на управлявания от него автомобил. После Г. се върнал в служебния автомобил и започнал да съставя фишове за налагане на глоба на подсъдимия С. и на свидетелката М., за извършеното от тях нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (пътник без поставен обезопасителен колан в МПС, което е в движение), съответно серия GТ № 475199 и серия GТ № 475200; а така също и на свидетеля М., за извършено от него нарушение управление на МПС без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини, серия GТ № 514468.

Докато свидетелят Г. съставял фишовете, подсъдимият С.С. слязъл от лекия автомобил „М.“, приближил се до полицейския автомобил и застанал до предната му лява врата, прозорецът на която бил леко отворен.

Подсъдимият се обърнал към полицейските служители с думите „Дайте да оправим нещата и да си тръгваме.“, след което през отвора на прозореца пуснал банкнота с номинал от 100 евро със сериен номер Х 07605535133.

Банкнотата паднала между седалката, на която седял свидетелят Г. и прага на автомобила. Свидетелят Г. незабавно докладвал за действията на подсъдимия в дежурната част на управлението, след което свидетелят Д. задържал подсъдимия, като му поставил помощни средства белезници. След това свидетелят Г. приключил със съставянето на фишовете за налагане на глоба на подсъдимия и свидетелите М. и М., и им ги връчил срещу подпис.

Пристигналата на мястото дежурна група при ОДМВР С. с разследващ полицай извършила оглед на полицейския автомобил, в присъствието на поемни лица К. А. и Б. Г., при който оглед вътре в автомобила, до предната му лява врата била намерена и иззета като веществено доказателство банкнота с номинал от 100 евро със сериен номер Х 07605535133.

Констатираното от служебния защитник адв. Г. несъответствие в показанията на свидетеля Д., който първоначално пред съда е заявил, че в конкретния ден са били снабдени с видео и аудио наблюдение, а след прочитане по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на дадените от него пред орган на досъдебното производство показания си е припомнил, че в полицейския автомобил, с който се изпълнявали служебните си задължения, не е имало видеозаписващо устройство, няма придаденото му от защитника значение за компрометиране заявеното от този свидетел по релевантните за делото факти. Доколкото разпитът пред орган на досъдебното производство е бил проведен непосредствено след случилото се, то и съобщеното тогава от 4 този свидетел съдържа детайли, които поради естеството на изпълняваната от него длъжност, посочено по-горе в настоящите мотиви, са избледнели в съзнанието му с течение на времето. Заявеното от свидетеля Д. след прочитане на показанията му пред орган на досъдебното производство кореспондира с показанията на свидетеля Г., а така също и с приложената в хода на съдебното следствие справка от РУ на МВР К., според която в автомобила към инкриминираната дата не е имало инсталирана автоматизирана информационна система за видеозаснемане на охранителна дейност и пътен контрол (АИС ВОДПК), а полицейските служители не са разполагали с персонални полицейски камери видеорегистратори.

Показанията на полицейските служители напълно кореспондират помежду си както относно обстоятелствата, при които е спрян управляваният от свидетеля М. автомобил и е извършена проверката, така и досежно съставените от тези свидетели документи, във връзка с установените нарушения на правилата на ЗДвП от подсъдимия С., и от свидетелите М. и М.. В синхрон помежду си е заявеното от полицейските служители и относно извършените от подсъдимия С. действия по пускане на банкнота с номинал 100 евро през частично отворения прозорец на лявата врата на полицейския автомобил. Макар свидетелят Д. да не си спомня пред съда дали подсъдимият е казал нещо в този момент, а свидетелят Г. да съобщава репликата „Ето ви тези пари, да не пишете акт и да не сваляте номерата“ - с уговорката, че не знае дали това са точните думи, то в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания и двамата свидетели са уточнили, че подсъдимият е изрекъл „Дайте да оправим нещата и да си тръгваме“. След прочитане на показанията от досъдебното производство, полицейските служители са потвърдили същите и са съобщили пред съда обстоятелствата, които са си припомнили допълнително. Внимателният прочит на показанията на тези свидетели от досъдебното производство действително установява значително сходство в съобщеното от тях, както отбелязва и защитникът адв.