Определение № 490 от 19.02.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 732/2025
- Вид
- Определение № 490
- Подписан
- 19.02.2026
- Състав
- Диана Калоянова, Елица Димитрова, Галена Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 137, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24г · Закон за автомобилните превози
- чл. 24г, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл. 1, ал. 1 · Закон за защита на конкуренцията
- чл.1, ал.2 · Закон за защита на конкуренцията
- чл.2 · Закон за защита на конкуренцията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490
Русе, 19.02.2026 г.
Административният съд - Русе - IV състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Калоянова административно дело № 732/2025 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано първоначално по жалба с вх. № 5099/26.11.2025 г. от Н. С. С., в качеството му на ЕТ „Ниси – Н. С.“, [ЕИК] срещу Заповед № РД-01-844/22.03.2023 г., издадена от „За кмет“ на Община Русе. Жалбоподателят е представил Допълнение с вх. № 5217/04.12.2025 г. към жалба с вх. № 5099/26.11.2025 г., в което е изложил подробни доводи относно обжалваната заповед.
С Определение № 3308/09.12.2025 г., на основание чл. 213 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, към настоящото дело е присъединено адм. д. № 733/2025 г. на Административен съд – Русе, което дело е образувано по жалба с вх. № 5100/26.11.2025 г., подадена от Н. С. С., [ЕГН], т.е. в качеството му на физическо лице. Независимо от факта, че производството по това дело е било прекратено и на С. своевременно е връчено съобщение на съда в тази връзка, той е подал Допълнение с вх. № 5511/29.12.2025 г. към жалба с вх. № 5100/26.11.2025 г., в която е изложил подробни доводи относно обжалваната заповед. В огромната си част това допълнение има същото съдържание като Допълнение с вх. № 5217/04.12.2025 г. към жалба с вх. № 5099/26.11.2025 г.
Предмет на настоящото определение е само жалба с вх. № 5100/26.11.2025 г., подадена от Н. С. в качеството му на физическо лице.
От фактическа страна по делото се установява следното:
С. е сезирал съда с вх. № 5100/26.11.2025 г. със следното съдържание: „Обжалвам Заповед № РД01-844/2023г. на Община Русе, защото е незаконосъобразна и в нарушение на ЗАП. Заповедта вреди на гражданите така както е издадена. Допълнително ще установява своето становище.“ Като приложение е посочил препис от заповедта и жалбата. Съдът уточнява, че под ЗАП следва да се разбира Закон за автомобилните превози.
В Допълнение с вх. № 5511/29.12.2025 г. С. излага аргументи относно обжалваната от него заповед. Посочено е, че тази заповед е издадена в нарушение на чл. 24г от ЗАП. Дадено е обяснение, че Н. стопанисва Атракционен влак WARAN 212 с инд. № XB9ED308004212 и извършва атракционен превоз с Разрешение №191/2018г. на Община Русе с фирмата си ЕТ „Ниси-Н. С.", [ЕИК]. Изложени са разсъждения върху мотивната част на заповедта във връзка с факта, че преди издаване на същата С. е представил становище. След това са изложени разсъждения, свързани с описания в оспорената заповед маршрут № 1. Въвеждат се доводи за противоречие с чл. 1, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), като е обоснован извод, че „още повече и аз ставам с тази Заповед № РД-01-844/22.03.2023г. на Община Русе неконкурентно способен и е в нарушение на чл.1, ал.2 от ЗЗК. Заповедта е в нарушение на чл.2 от ЗЗК.“. Цитирано е съдържанието на чл. 24г, ал. 3 от ЗАП като е направен извод, че е налице дублиране на маршрути. Според С., макар нормата да касае маршрути на автобусни линии, следвало да се съобрази факта, че се дублира линията, по която той осъществява превоз с атракционно влакче. След това са дадени разяснения защо ЗАП е нарушен във връзка с изискванията за характеристиките на използваните МПС, като се приключва с фразата „в тази Заповед № РД-01- 844/22.03.2023г. на Община Русе именно е налице такива изисквания които са корумпирани“. Изложени са данни за габаритите на атракционното влакче, стопанисвано от ЕТ „Ниси – Н. С.“. Подробно е анализирано изискването за [жк], управляващ атракционно влакче и необходимата категория за управление, която водачът следва да притежава. Допълнението към жалбата продължава с анализ на компетентността на органа, който може да постанови заповед по чл. 24г, ал. 3 от ЗАП и това е именно кметът на общината. Твърди се, че кметът не може да делегира своите правомощия в тази връзка. Посочено е още, че „Съобразно закона Заповед № РД-01-844/22.03.2023г. на Община Русе е нищожна дори и да има делегиране на права.“. Направено е позоваване на Решение № 3667/18.12.2024 г., постановено по адм. д. № 775/2024 г.. на Административен съд – Русе, като се твърди, че в това „производство бе установено, че зам. кмета Д. Н. не представи доказателства за компетентност по заместване / делегация, за да извършва законно тези действия и оспорения акт да е от компетентен орган издаден.“ С. счита, че „Заповед № РД-01-844/22.03.2023г. на Община Русе, издадена от зам. кмета Д. Н. освен, че е незаконосъобразна по установените в нея мотиви и изисквания с които се въвеждат ограничения и условия които не са уредени нито в ЗАП, нито в друг закон е и нищожна, а с нея се вреди на гражданите. При наличието на даден инцидент свързан с движение на Атракционно влакче по Заповед № РД-01-844/22.03.2023г. на Община Русе, то следва да се носи отговорност и от издалия заповедта или който е следвало да я издаде, а не я е издал.“ След това са записани следните твърдения, които съдът намира за необходимо да цитира буквално: „Заместник кмет на Община Русе Д. Н. достатъчно ни навреди с действията си по мое заявление от ЕТ „НиСи - Н. С." по чл.24г от ЗАП като се произнася от името на Кмет на община Русе и не допуска да работим с нов Атракционен влак WARAN 212 инд. № ХВЕ9В308006212, като отказа. Това се случи когато на 12.04.2024г. се твърди, че е имало ПТП в Русе по [улица] с влакчето и ни бе задържан от ОДМВР-Русе локомотив с инд. № XB9ED303008170. Трябваше да пуснем другия идентичен Атракционен влак да заработи, но Н., за да не работим и в услуга на „ТУРИСТТРЕЙН ЕУ" ЕООД които предложили маршрути за движение и Н. заради тях издал заповедта и явно изпълнил някаква уговорка с фирмата така. Стези си действия Н. ни причини много вреди, а и евентуално и който е отговорен да се произнесе по заявленията ми по чл.24г от ЗАП, а не се е произнесъл, след като съгласно закона следва кмета на съответната Община Русе само да се произнася по чл.24г от ЗАП.“ Допълнението към жалбата си С. приключва със следното изявление: „Да, Заповед № РД-01-844/22.03.2023г. се посочва, че е на Кмет на Община Русе или накратко - „Заповед на Община Русе" навсякъде в медийно пространство, интернет пространството, по съдебни дела, по прокурорски преписки и така нататък, но тя не е на Кмет на Община Русе както следва да е съгласно императивната разпоредба на чл.24г, ал.З от ЗАП, а е на Д. Н. който е никой в случая и е превишил права с издаването на заповед по чл.24г, ал.З от ЗАП без да има право и така за всяко нарушение от всеки водач на Атракционен влак, Н. е отговорен, а и не само Н. и не следва такава заповед да е в правния мир.“ Иска се от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна или като нищожна и да „постановите направените ми разходи по производството“.
От така изложените доводи в жалбата и в допълнението към нея от С. в лично качество, не се установява неговия правен интерес да оспори процесната заповед. По тази причина, с разпореждане [номер]/07.01.2026 г. (т. 2) съдът е дал указания на всеки от жалбоподателите – ЕТ „Ниси – Н. С.“ и Н. С. поотделно да обосноват правния си интерес от обжалване на заповедта.
Независимо от указанието за отделно обосноваване на правния интерес на всеки от жалбоподателите, С. е представил общ отговор с вх. № 94/ 09.01.2026 г. Основните пунктове в този отговор са следните:
1. В началото на отговора са представени разсъждения по процесуални въпроси – изискването за посочване на електронен адрес и телефонен номер в жалбата, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че С. не е съобразил приложимите редакции на цитираните от него правни норми, както и факта, че посочените в разпореждането на съда правни норми са императивни.
2. Може да се приеме, че е изложил доводи относно нищожността на процесната заповед в качеството на едноличен търговец като също така се е позовал на множество норми на ЗАП.
3. Направени са изявления, които съдът приема, че може да са относими към правния му интерес като физическо лице, а именно:
„Съдът следва да се съобрази с разпоредбите на закона и да установи в свой акт, че обжалваната заповед е нищожна. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето като по отношение за нищожност е установено в какво се състои и незаконосъобразността на обжалваната заповед. Правен интерес по отношение на нищожност съдът не следва да изисква с указания да се установява, а да следи закона и да установи в свой акт, че е нищожен този ОАА.“.
4. Изложени са разсъждения във връзка с незаконосъобразността на оспорената заповед като изрично е посочено, че макар същата да е издадена от „за кмет“ тя следва да се разглежда като издадена от заместник-кмет без съответните правомощия за целта.
5. Изложени са съображения относно правния интерес на С. като физическо лице да оспори заповедта, както следва: „Правен интерес е налице от факта, че заповедта е нищожна, а поражда вреди и въвлича Община Русе в престъпление и не следва да поражда вреда на гражданите и е самостоятелно основание за отмяна като оспорването и искането за обявяване на нищожността на Заповед №РД-01-844/22.03.2023г. е без ограничение във времето. Имам интерес да се установи нищожна ли е, защото дълго време не ми се разрешаваше да започне дейност още едно чисто ново атракционно влакче, а Н. пак се произнасяше и ми вредеше, а това е основание за причинените ми вреди като не работеше и нямах средства да погасявам ипотечни кредити и други разходи и ми се навреди. АС-Рс установи, че е некомпетентен с акт на АС-Рс служебно известен на съда. Физическо лице не е нужно да развива дейност по чл.24г от ЗАП, за да оспори ОАА по отношение на нищожност съгласно чл.149,ал.5 от АПК. Като физическо не желая да е налице заповед която е издадена по този начин. Всяко физическо лице може да участва в юридическо лице и следователно има правен интерес и ФЛ срещу тази заповед.“.
6. Представени са данни за превозите, извършвани от едноличния търговец със стопанисваните от него атракционни влакчета и съответните маршрути.
7. Атакувани са действията на заместник – кмета, подписал заповедта и бездействието на кмета на общината, като се сочи, че „семейството ми, и бизнесът ми е в беда и в много загуби и вреди. Това е факт от множество дела свързани с атракционния превоз които извършвам по тази заповед и актовете които олигофрени твърдяха, че с категория „Д" следва да се управлява МПС което попада от визираните в чл.150а,ал.1, т.б от ЗДвП.“ При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата на Стоянов в качеството му на физическо лице е недопустима за разглеждане по следните причини:
Правното основание за издаване на оспорената Заповед № РД-01-844/ 22.03.2023 г. е чл. 24г от Закона за автомобилните превози, съгласно който Превозите с атракционна цел се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършва превозът. Кметовете на общини създават и поддържат база данни, в която вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която ще се извършва дейността, след подаване на заявление, не по-рано от 7 дни преди датата на започване на дейността. Така посочената правна норма регламентира кръга лица, които могат да извършват дейност превоз с атракционна цел – те задължително следва да са регистрирани като търговци по реда на Търговският закон. В настоящия случай такава регистрация има ЕТ „Ниси – Н. Стоянов“, но не и самото физическо лице, което представлява едноличния търговец. Именно затова разрешението за извършване на тази дейност е издадено на едноличния търговец, а не на физическото лице. След като не притежава качеството на търговец, Н. С. не може да извършва дейност превоз с атракционна цел поради което не е налице правен интерес от оспорването на тази заповед.
Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ff9284b-622d-4c62-8e17-7a84859f2dac