Решение № 3518 от 08.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17309/2022
- Вид
- Решение № 3518
- Подписан
- 08.08.2024
- В сила
- 29.08.2024
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
- чл. 203, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 3518 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330117309 по описа за 2022 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1506/04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 17309/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, бул. „**“ № **, която да се извърши между К. Б. Р. при квота 12/24 ид. части, Р. Й. Г. при квота 2/24 ид. части, Д. Р. Г. при квота 5/24 ид. части, и М. Р. Г. при квота 5/24 ид. части.
С протоколно определение от 17.10.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 227 ГПК на мястото на ответника Р. Й. Г. – починал в хода на процеса, на **г., са конституирани неговите наследници – П. С. Г., М. Р. А. и В. Р. Г..
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, изменена с протоколно определение от 14.02.2024 г., на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищцата К. Р. срещу ответника Д. Г. за заплащане на сумата в размер на 4351,66 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване 1 на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 28.11.2022 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С протоколно определение от 01.04.2024 г., постановено по делото, е допуснато изменение на претенцията на ищцата, като същата е намалена от сумата в размер на 4351,66 лева на сумата в размер на 2704,95 лева, а за разликата производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска.
В първото по делото съдебно заседание на основание чл. 349, ал.4 ГПК е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията на ответника Д. Г. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.
Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ, изготвена от в.л. В. Р., се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот на 129 000 лева.
В хода на производството е приобщена и допълните СТЕ, изготвена от в. л. В. Р., от която се установява, че размерът на средномесечния наем за ½ ид. част от процесния недвижим имот възлиза 540,99 лева месечно.
По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **/л. 123/, от който се установява, че ответникът Д.
Г. е прехвърлил в хода на процеса притежаваните от него 45/180 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.
От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № **, т. * * , дело № **/**г. на нотариус с район на действие **районен съд /л. 128/, се установява, че М. Г. е прехвърлила на наследодателя Р. Г. собствеността върху 2/3 ид. части от апартамент, находящ се в гр. **, у. „***“ № **.
По делото е разпитана свидетелката А. А. Г. Същата си спомня, че 2 познава ответника Д. Г. от детска възраст, както и неговият дядо – О.
Последният живеел във входа, в който и свидетелката, находящ се в гр. **, бул.
„**“ № **. Същата си спомня, че О. имал нужда от грижи, които се осигурявали от ответника Д. Г. и неговият баща – Р.. В началото на **г. Д. дошъл за постоянно в апартамента, а след това дошли и неговите съпруга и син. Свидетелката възприела ответника Д. Г. да ходи за лекарства, като двамата водили разговор и за здравословното състояние на О. През **г. последният постъпил в болница, като бил придружен от ответника Д. Г.. В съседния апартамент на О. живеел бащата на Д. – Р..
В хода на съдебното дирене е разпитана и свидетелката Л.Х. Същата си спомня, че била наета от племеника на О. - М., за да се грижи за него в апартамент, находящ се в гр. **, бул. „**“ № **. Свидетелката посещавала имота три пъти в седмицата, като чистила, пазарувала, купувала лекарства и вършила домакинска работа. След като Оник постъпил в болница, следвало свидетелката да го посети, за да се грижи за него, но същата разбрала, че е починал. Свидетелката си спомня, че зетят на О.– Р., го посещавал. Същата виждала неговият син – Д., единствено на снимки. Свидетелката пребивавала при О. единствено сутрин, като не знаела какво е ежедневието му следобед, но същият не й бил споделял да е посещаван от някого.
Съдът кредита показанията на свидетелката Х., доколкото нейните възприятия са преки и непосредствени. Същите частично противоречат на показанията на свидетелката Г., като доколкото показанията на последната не са непосредствени, последните не се кредитират в посочената част. Така свидетелката Г. посочва, че именно ответникът Д. Г. е полагал грижи за наследодателя О. М., но от показанията на свидетелката Х. се изясни, че именно същата е полагала грижи за наследодателя, за което е била наета от трето за делото лице – племеника му М. Посоченото касае и изложеното за осъществяване на грижите за наследодателя в болнично заведение, непосредствено преди неговата смърт. В тази насока следва да се посочи, че свидетелката Г. посочва, че ответникът Д. Г. е полагал трайни грижи за наследодателя от момента на пристигането му в гр. **– в началото на **г., до момента на неговата смърт. Посоченото изцяло се оборва от свидетелката Х., доколкото същата е осъществявала грижи за наследодателя по три пъти в седмицата, непосредствено преди неговата смърт. В тази насока показанията на свидетелката Х. кореспондират изцяло с приобщения по делото 3 доказателствен материал, доколкото от същия се установи, че в съседния имот на наследодателя е живял Р. Г., който е посещавал същия. Не така стои въпросът, обаче, за ответника Д. Г., който свидетелката била виждала единствено на снимки, като независимо от честите срещи с наследодателя, същата не разбрала да е посетил последния. Поради изложеното и съдът дава вяра на показанията на свидетелката Х. в частите, за които се констатира несъответствие с показанията на свидетелката Г.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По способа за извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесния апартамент, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на ответника Д. Г., наведена в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила за жилище на 4 наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
Установено е по делото, че съделителите са придобили правото на собственост върху притежавания от тях процесен имот чрез наследствено правоприемство от К. и О. М..От заключението по приетата СТЕ, се изясни, че този имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него представлява жилище, което е реално неподеляемо съгласно извикванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ.
По отношение на притежаваното друго жилище от ответника Д. Г., действително в производството бяха събрани доказателства, че същият е притежавал идеални части от други жилищни имоти, с който се е разпореди в хода на процеса. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот, обаче, не е пречка за възлагане по реда на чл. 349 ГПК /така Решение № 72/08.06.2015 г., постановено по гр. д. № 6017/2014 г. на ВКС и цитираното в него Решение № 229/07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС/.
Основният спорен въпрос в производството е живял ли е ответникът Д.
Г. с наследодателят О. М. към датата на откриване на наследството. В тази насока от правна страна следва да се посочи, че съобразно разясненията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, в закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ /т. е., процесното жилище/. Практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. В настоящия случай, от събраните в хода на производството доказателства, не се установи да е налице такова трайно фактическо състояние. В тази насока следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се изясни, че ответникът Д. Г. е пристигнал в гр. **през месец март **г., а наследодателят е починал на **г., което само по себе си изключва трайност на фактическото 5 състояние. На следващо място, от показанията на свидетелката Х., които бяха кредитирани от настоящия съдебен състав, несъмнено се изясни, че непосредствено преди смъртта си, наследодателят О.М. е живял сам.
Действително, съобразно константната практика на ВКС, понятието да е живял с наследодателя, не следва да се тълкува стеснително, но в настоящия случай съдът намира, че липсват доказателства ответникът Д. Г. въобще да е пребивавал в процесното жилище към момента на смъртта на наследодателя.
С оглед всичко изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се установи една от изискуемите предпоставки за уважаване на възлагателната претенция на ответника Д. Г., а именно: същият да е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството. Поради изложеното, и доколкото делбата не може да бъде извършена чрез разпределение или теглене на жребий, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като сумата от получената от проданта стойност бъде разпределена между съделителите, съобразно притежаваните от тях делбени права.
В тази насока следва да се отчете, че след постановяване на решението в първа фаза на делбеното производство са променени квотите в съсобствеността, предвид настъпилата смърт на Р. Г.. От Удостоверение за наследници изх. № ** г. на Община **/л. 78/, се изяснява, че същият е починал на **г., като е оставил за наследници: съпругата си – П. Г., и четирите си деца – Д. Г., М. Г., М. А. и В. Г.. С оглед изложеното и на основание чл. 9, ал.1 ЗН всеки един от тях е придобил собствеността върху 1/5 ид. част от наследството на Р. Г., респ. по 1/5 ид. част от притежаваните от него 2/24 ид. части от процесния недвижим имот. Предвид посоченото, установените квоти в съсобствеността към датата на приключване на съдебното дирене във втора фаза на делбата са както следва: за ищцата К. Р. – 60/120 ид. части, за Д. Г. – 27/120 ид. части, за М. Г. – 27/120 ид. части, за П. Г. – 2/120 ид. части, за М. А.
Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ff9204e-3111-4a82-9815-1c9cccaaac10