Решение № 438 от 26.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Благоевград, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20211210201482 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ц “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Б , ул.“М “ № , представлявано от управителя А И. И. , срещу Наказателно постановление (НП) № 528477-F548579/12.08.2020г., издадено о т Началник отдел „Оперативна дейност“ – София в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП) – София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушение на редица процесуални правила на ЗАНН.

Алтернативно се поддържа, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а наложената имуществена санкция е несъразмерна такава. Иска се отмяна на обжалвания акт .

Санкциониращият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че НП за правилно 1 и законосъобразно, поради което апелира за неговото потвърждаване.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не ангажира представител и не взема становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на упълномощено за жалбоподателя лице на 24.09.2021г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото-на 04.10.2021г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна, по съображения, различни от изложените такива в нея, а именно :

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че на 07.03.2020г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно „цветарски магазин“, находящ се в Б , бул.“С “№ стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, като в проверката участвали като представители на санкционният орган – св.М. С. и В. У. /двамата на длъжност инспектори/. В хода на проверката тези свидетели констатирали, че в обекта е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство с модел DATES DP-150 , с индивидуален номер№ DТ748598. Те извършили контролна покупка на 1 букет цветя на обща стойност от 25.00лв., за която покупка не им бил издаден фискален касов бон от това ФУ , въпреки че последното се намирало и в работен режим . Тази покупка била заплатена в брой от страна на св. С. , като парите от покупката са приети от страна на служителя в обекта А. П.. Последното мотивирало проверяващите лица да приемат, че процесното дружество не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по установения ред за доставка/продажба, с което дружеството е извършило административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Заради това нарушение на жалбоподателя, на 22.05.2020г. св. С., в присъствието на колегите си св. Д. и св.С., е съставил срещу процесното дружество и АУАН№ F548579. АУАН е връчен лично на управителя на процесното дружество на датата на съставянето му.

2

Въз основа на този АУАН, на 12.08.2020г., Началник на Отдел "Оперативни дейности"-София в Централно управление на Национална агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., е издал обжалваното НП №528477F548579, с което за описаното като правна квалификация деяние, вменено на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложил на процесният търговец, имуществена санкция в размер на 500.00лв. НП е връчено на пълномощник за жалбоподателя /адв.Г./ на 24.09.2021г.

Видно от изготвен нарочен Протокол от процесната проверка на 07.03.2020г., същият е съставен от св. М. С., в присъствието на В У. и А. П., последната като представител на проверяваният обект , както и подписан от тези лица. Към протокола и преписката са приложени и прегледаните в хода на проверката счетоводни документи в провереният обект, както следва : опис на парите в касата с констатираната сума от 303.20 лв., фискален междинен дневен отчет за ползваното в процесният обект ФУ на 07.03.2020г. и 1бр. декларации и граждански договор от на служителя А. П., която с тази декларация потвърждава, че е ангажирана да работи в провереният обект на жалбоподателя по трудов договор с него.

При разпита на св.С., се потвърждава, че същият , заедно с колегата му У., лично са извършили процесната проверка в стопанисваният от жалбоподателя обект на процесната дата-„цветарски магазин“ в Б . В хода на проверката констатирали, че на място има инсталирано и работещо фискално устройство, но по дневният му междинен отчет били отчетени нулеви продажби, а след направена контролна покупка от св.С. на букет цветя на стойност 25.00лв. , за тази покупка не му бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта ФУ. От своя страна, свидетелите Д. и С. установяват, че присъствали при съставянето на АУАН, който бил връчен на представител на жалбоподателя въпреки въведената епидемиологична обстановка в страната към този момент .

Между страните не е спорно, че във връзка и след процесната проверка на 07.03.2020г., по отношение на жалбоподателя е била наложена ПАМ „запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ се в Благоевград, бул.“Св.св.Кирил и Методий“№23В и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни“. Тази мярка е наложена със Заповед за налагане 3 на принудителна административна мярка №ФК-С451-0404755/23.03.2020г., издадена от Началника на Отдел“Оперативни дейности“-гр.София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Като основание за налагането на визираната ПАМ в заповедта е посочено чл. 186, ал.1 т.1, б.“а“ от ЗДДС, за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В заповедта изрично е отразено също така, че повод за издаването й е именно процесната проверка и констатирано в хода на същата нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Тази заповед е била обжалвана от страна на процесното дружество пред БлАС и с негово Решение №177/03.02.2021г., постановено по адм.д.№618/2020г., тя е била отменена като незаконосъобразна. От своя страна това съдебно решение на БлАС е било предмет на съдебен контрол пред ВАС и с Решение №12612/ 09.12.2021г. на този съд, постановено по адм.д.№4305/2021г., обжалваният съдебен акт на БлАС е отменен и е оставена в сила наложената ПАМ със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С451-0404755/23.03.2020г., издадена от

Началника на Отдел“Оперативни дейности“-гр.София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Това решение на ВАС, видно от публикуваното му съдържание, общодостъпно за всички потребители на Интернет, е влязло в законна сила на датата на постановяването му, поради неговата окончателност.

По делото е приложена Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е делегирал правомощия на Началниците на Дирекция „Оперативни дейности“ при ТД на НАП-гр.София, да издават НП и налагат административни наказания по реда на чл.185 от ЗДДС.

При тези фактически дадености съдът счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

4

Обжалваното НП се доказа, че е издадено от компетентен за това орган/ в тази насока е представена и нарочна заповед по делото на Изпълнителния директор на НАП-гр.София/. НП и АУАН са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и връчени надлежно / лично на законният представител /за АУАН/ и респ. чрез упълномощено лице /за НП/. В АУАН и в НП се съдържат и всички изискуеми се и задължителни реквизити по чл.42 и респ. по чл. 57 от ЗАНН, в това число и : дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, фактическо описание на начина на извършване на нарушението, правна квалификация на нарушението, като са посочени и доказателствата, които го обосновават според издателя на тези актове . Ето защо, възраженията на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение по ЗАНН при съставяне на НП, съдът приема за неоснователни.

Независимо от горното, съдът констатира, че след процесната проверка, на жалбоподателя е наложена и ПАМ чрез Заповед за налагане на принудителна административна мярка със Заповед №ФК-С4510404755/23.03.2020г., издадена от Началника на Отдел“Оперативни дейности“-гр.София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, изразяваща се в „запечатване на търговски обект-цветарски магазин, находящ се в Б , бул.“С “№2 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни“. Тази ПАМ е влязла и в законна сила, след потвърждаването й с окончателен съдебен акт / Решение №12612 от 09.12.2021г., постановено по адм.д.№4305 от 2021г. по описа на БлАС, служебно известно на съда и публикувано в сайта на този съд. / Същевременно и заедно с наложената ПАМ, чрез атакуваното НП, на жалбоподателя е наложена и имуществена санкция в размер на 500.00лв, във връзка и заради едно и също административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, като по този начин на практика се е стигнало до така нар.“кумулиране на санкции“.

В такава хипотеза СЕС в своята практика /Решение от 04.05.2023г., постановено по дело ECLI:EU:C:2023:317/ приема, че по принцип приложената ПАМ като процесната в рамките на производство по констатиране на административно нарушение за един търговец, с оглед вида и естеството си, тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на нарушение и превенция /, има репресивен характер и по естеството си е санкция, която дублира предвидената имуществена санкция за 5 нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, а въвеждането й автоматично от законодателя и без условия за преценка на компетентният орган за прилагане и преустановяване и едновременно с предвидената санкция за самото нарушение, СЕС е счел за нарушение на принципа „non bis in idem“, както и нарушение на правото по чл. 50 от Хартата за правата на човека и респ. чл. 273 от Директива за ДДС, които не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадълженото лице да може да се наложи едновременно имуществена мярка и принудителна мярка, свързана със запечатване на търговски обект, които да подлежат на обжалване и пред различни съдилища /което е налице именно в този казус/, защото такова кумулиране не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В този смисъл СЕС приема, че така кумулирани като тежест тези санкции /принудителна мярка и имуществена санкция/, не кореспондират с процесуална назаконосъобразност тежестта на нарушението и принципа за пропорционалност на санкцията и целите, преследвани със самата санкция / превенция , преустановяване на нарушението за в бъдеще./ Тази практика според съдебният състав е напълно приложима в настоящото производство, в което се констатира, че заради вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС му е наложена влязла в сила ПАМ“ запечатване „ на провереният обект за срок от 14 дни в административна процедура след издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С451-0404755/23.03.2020г., издадена от