Присъда № 7 от 02.09.2022, Районен съд - Балчик

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7/02.09.2022Г.

ПО НЧХД№152/2021Г.по описа на Районен съд гр.Балчик По отношение на подсъдимия Ф. АС. С. с ЕГН**********,***е предявено обвинение от М. АТ. Р. с ЕГН*** от с.С.*** ,както следва:

-за това , че на 12.05.2021 г. в с.С.,общ.Балчик е казал унизителни думи за честта и достойнството по отношение на М. АТ. Р. с ЕГН*** от с.С.***,отправена в нейно присъствие-престъпление по чл.146 ал.1 НК.

-за това , че на 12.05.2021 г. в с.С.,общ.Балчик е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание кръвонасядане на клепачите на лявото око, по отношение на М. АТ. Р. с ЕГН*** от с.С.*** ,без разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2 НК .

Пострадалото лице М. АТ. Р. с ЕГН*** от с.С.*** предявява граждански иск против подсъдимия С. в размер на 2500,00лева за причинени неимуществени вреди ,в резултат от деянието по чл.130,ал.2 от НК,граждански иск в размер на 2500,00лева за причинени неимуществени вреди ,в резултат на деянието по чл.146,ал.1 от НК.Претендира законна лихва върху посочените суми.

Претендира и направените във вр.с производството разноски.

Исковете са предявени своевременно и от легитимно лице,поради което и същите са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство,като пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец.

В съдебно заседание се явява лично и с адвокат М. от АК-Д. ,която поддържа предявените обвинения. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено предвидено в закона наказание, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълния им размер, както и разноските .

Подсъдимият Ф. АС. С. се явява лично и с адв.С. от АК-Д.. Разпитан в хода на съдебното следствие не се признава за виновен. Не дава обяснения по обвинението .

В последната дума ,дадена му от съда ,моли да бъде оправдан.

Адв.С. пледира за подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявените обвинения,а предявените граждански искове да бъдат отхвърлени.

Пледира в условията на евентуалност,ако съдът прецени ,че има извършено престъпление да приложи института на реторсията .

Пледира за заплащане на направените разноски.

В хода на съдебното следствие е искал събиране на писмени и гласни доказателства, в подкрепа на твърденията си .

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя,повереника й, на защитата на подсъдимия,показанията на 1 разпитаните свидетели, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъжбата е подадена в срока по чл.81,ал.3 от НПК, с оглед на което е приета за разглеждане, като процесуално допустима.

Тъжителката работи във фирма „Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.В.***, представлявана от М.Д. .Работното й място е в оранжерия находяща се в с.С.. Там тъжителката е назначена по трудов договор № 038/31.03.2021г. като работник-озеленяване.

В тази връзка на 12.05.2021г. е била на работа .

През деня е било топло и печало силно слънце.

По тази причина свидетелките С. и И. помолили подсъдимият да им постави сенник.Това било забелязано от тъжителката която му направила забележка ,която прераснала в словесна разправия.Подсъдимият нарекъл тъжителката ***.След което се приближил до нея и й нанесъл удар с юмрук по лявото око.Св.Д.С. ,била на около 50м. от двамата но не видяла кой кого е ударил,но чула тъжителката и подсъдимият да се карат.На следващият ден,когато Р. отишла на работа я видяла,че е със синьо око ,личало си че е ударено и натъртено.От тъжителката разбрала ,че нараняването е причинено от подсъдимият С..

Св.И. не е видяла как подсъдимият ударил тъжителката ,но на следващият ден окото й било подуто от долу ,имала оток и леко посиняване.

От удара тъжителката се изплашила,почувствала болка и подуване .Независимо от това продължила работата си ,но имала главоболие и болки в окото.

Когато се прибрала в дома си се видяла със св.Д.Ж. ,който видял,че окото й е синьо и я попитал как това се е случило ,като според казаното от него в с.з. тъжителката обяснила,че била ударена на работа от подсъдимият С..Св.Ж. видял,че окото й е подуто.

На следващият ден,преди да отиде на работа ,видял в магазина пред дома си брата на тъжителката,св.Р.Р.,когото попитал дали е виждал сестра си.При отрицателен отговор от него,му казал да го направи.Св.Р. отишъл до дома на Р.,т.к. двамата живеели в отделни къщи и видял че лявото й око е надуто и синьо.На въпроса как се е случило и кой е насинил окото й ,тъжителката посочила че това е подсъдимият С..

Св.Р., виждайки как изглежда сестра му я завел до съдебна медицина ,където след проведен преглед от д-р Д. й било издадено СМЕ удостоверение.

Прегледа установил че пострадалата Р. е получила кръвонасядане на клепачите на лявото око ,които са кръвоснабдени ,със синкаво жълтеникав цвят,по интензивно изразен за долния клепач.Установеното увреждане е резултат на удари с или върху твърд,тъп предмет и биха могли да се получи по време и начин ,както е посочила Р..Установеното увреждане е обусловило болка и страдание,без разстройство на здравето.

Св.Р. посочва ,че окото на сестра му било в това състояние около 2 десетина дни.Последната се срамувала от колегите си.

Няколко дни след случилото се срещнал подсъдимият в селото,с когото се познавали от деца и имали приятелски отношения и след като го запитал защо е нанесъл удар на сестра му ,подсъдимият обяснил,че тя първа започнала да го обижда и да му нанася удари.

Получените наранявания са описани в приложеното съдебно медицинско удостоверение №71/2021г. от 14.05.2021г.

От отправените обиди и нанесеният удар тъжителката се чувствала ненужна и отритната от всички.Станала напрегната и тревожна.Изпитвала страх да не бъде набита отново от подсъдимият.

Изложената фактическа обстановка съдът приема,за установена въз основа на събраните доказателства- от показанията на св.Ж.,С.,Д.,както и от заключението на СМЕ ,както и от присъединените на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства.

Представеното медицинско удостоверение ,което съдът прие , в последствие предостави за нуждите на СМЕ.

На първо място съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на делото СМЕ,д-р Д.,което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно ,от приложената към делото медицинска документация се установява,че тъжителката е получила кръвонасядания на клепачите на лявото око.

Установеното травматично увреждане е резултат на един удари с или върху твърд,тъп предмет и би могло да се получи по време и начин както сочи пострадалата в тъжбата си.

Обичайно подобно увреждане се получава при нанесен удар с юмрук в областта на очницата.

Кръвонасядането на клепачите на лявото око не може да се получи при падане от собствен ръст или самоувреждане.

Уврежданието е обусловило болка и страдание ,без разстройство на здравето и преминава за около седмица ,без усложнения или остатъчни явления. Факта ,че в заключението на СМЕ е категорично, че уврежданията могат да бъдат получени ,както се сочи от тъжителката ,според съда опровергава твърдението на защитата на подсъдимият ,че такива увреждания не са били причинени от подсъдимият.

Разпитан в с.з. в.л.,д-р Д. заяви,че поддържа изготвената експертиза,като посочва,че увреждането преминава от 7-10дни напълно,като кръвоизлива се разнася напълно и се лекува с компреси,т.к. няма рана.Удара би могъл да се получи при удар и с двете ръце и това дали е нанесен с лява или дясна ръкаюмрук ,няма значение.

Съдът приема заключението по изготвената СМЕ,като счита същото за напълно ясно ,обективно и безпристрастно и дава достатъчна яснота относно телесното увреждане,вкл. и продължителността на лечението и как увреждането би могло да бъде лекувано .

По своята същност ,показанията на разпитаните от съда свидетели са 3 противоречиви относно това дали между тъжителката и подсъдимият е имало инцидент-словесен или физически ,но в своята цялост разпитаните свидетели заявяват,че след това са видели лявото око на тъжителката ,подуто и насинено.Тъжителката им е обяснила,че е била ударена от подсъдимият.Св.И. твърди,че между тях е имало сблъсък ,при който подсъдимият ударил тъжителката но не помни с какви думи подсъдимият е нарекъл тъжителката.

Св.Д. посочва,че не е била свидетел на случилото се но след това разговаряла и с двамата като подсъдимият й обяснил,че тъжителката го била нападнала първа,била го обидила ,поради което и той я ударил.Самата М. била с подуто отдолу око,с оток и леко насинено.

Св.С. посочва че не е чула подсъдимият да обижда тъжителката,която пък го блъскала и ударила с юмрук по главата,след което предполага че подсъдимият може и да я ударил.Посочва че е била на разстояние от двамата от около 50м.Категорична е че след инцидента окото на тъжителката било синьо .

Св.Е. посочва,че не е видяла разправията ,но след инцидента тъжителката й казала ,че подсъдимият я ударил- “ тоз простак ме удари“.

Св.Ж. и Р. не са присъствали на място но първият я е видял вечерта след него със насинено и подуто око,за което е казал на св.Р.,брат на тъжителката и който след като се срещнал с последната и разговарял разбрал че удара бил нанесен от подсъдимият.Питайки го защо е направил така му било обяснено че тъжителката го обидила и се опитала да го удари.

С показанията на св.Р. се потвърждава и другият факт,че е завел тъжителката до

СМ,където е бил извършен преглед и издадено удостоверение и на следващо място,че насиняването и подутината на окото са продължили десетина дни.Факт който бе посочен и от в.л. д-рД..

Подсъдимият не е давал обяснения в хода на съдебното следствие,поради което и съдът не може да направи техен анализ .

Очевидно повод за отправените обиди и нанесеният удар е направената от тъжителката забележка за направата на сянка на други работници в оранжериите .

Дори и да не е трябвало да реагира така,действията на подсъдимият е следвало да се ограничат до сезиране на управителя на дружеството в което и двамата работят.

Видно от приложената справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало има и добри характеристични данни.

Съдът намира,че подсъдимият е осъществил както от обективна така и от субективна страна престъпния състав на следните престъпления по чл.130,ал.2от НК И чл.146,ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи, по безспорен начин че на процесната дата и място подсъдимият е причинил на Р. описаните в тъжбата увреждания.

4

Съдът приема,че уврежданията са причинени с нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото око,което е било осъществено със сила,в следствие на което тя е получила кръвонасядане на клепачите на лявото око,в следствие на което тя е изпитала болка и страдание без разстройство на здравето,по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.

Болката по своята същност представлява неприятно физическо усещане .Телесната повреда е понятия с медицинско и правно съдържание тъжителката сочи че е изпитала такава и тя е била силна,в следствие на това е получила кръвонасядания ,в следствие на които е изпитвала и страдание и поради това,че не са били накърнени съществено тъкани и не са били разстроени физиологични функции ,това е следва да отшуми,както и посочи вещото лице за период от около седмица.

На следващо място съдът приема за безспорно установено,че на процесните дата и място е отправил към тъжителката изрази ,унизителна за нейната чест и достойнство които са били възприети пряко и непосредствено от последната.Думите ***се възприемат в обществото като обидни и унизителни от гледна точка на господстващия морал и дори и само с употребата им спрямо тъжителката в нейно присъствие подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.146,ал.1 от НК.

Използването на тези думи безспорно в българския език се възприемат като обидни спрямо човека към когото са отправени,тъжителката ги възприела като обидни и са в противоречие с оценката й и тази на обществото за нейната личност,каквато тъжителката не се определя -нито като жена с неетично поведение,нито като човек с по-голямо количество килограми или като подъл човек /спр.бълг.тълковен речник /и в този смисъл съдът приема,че те покриват изцяло обективните критерии на престъплението обида,по смисъла на чл.146,ал.1 от НК.

Предвид събраните по делото доказателства,преценени съобразно степента им на достоверност,съдът прие описаната фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.