Определение № 2325 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2325 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501951 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 30.03.2026г., постановено по гр.д.№ 610/2026г. на Софийски градски съд, ТО VI-23, е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на В.

О. Т., украински гражданин, против длъжника И. К. Н. за присъдените в полза на молителя суми с арбитражно решение от 30.06.2025 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, постановено по МАД № 16/2024г. в размер на: сумата от 10 000 евра, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за финансиране на дружествената дейност на „ФарбКо“ ООД, ЕИК 206712818 по споразумение между съдружници от 05.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 2235,88 евра /еврова стойност на присъдените 4373лв/, представляваща направените пред АС при БТПП деловодни разноски, както и сумата от 795.56 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение;

Срещу определението е постъпила частна въззивна жалба от длъжника в производството И. К. Н. чрез пълномощник адв. Л. Г. САК, с която се твърди неправилност на разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист от 01.04.2026 год., въз основа на решение от 30.06.2025 год. по арбитражно дело № 16/2024 год. по описа на АС при БТПП на осн. чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМТА. На първо място се сочи, че частният жалбоподател не е подписал представеното споразумение между съдружници от 05.12.2021г., нито въобще е виждал такъв документ в архива на дружеството „ФАРБКО“ ООД ЕИК 206712818 и съответно и към договор за паричен заем от 10.11.2021 год., сключен между В. О. Т., гражданин на Украйна и търговското дружество „ФарбКо“ ООД ЕИК 206712818, което съставлява основание за нищожност на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА. Твърди се некомпетентност на арбитражния съд, които следва да бъдат разгледани, във връзка със заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за недействителност на 1 арбитражното споразумение, и че на по- силно основание в договора за заем от 10.11.2021г. е посочено, че всички спорове ще бъдат решавани от компетентния български съд, следователно въобще липсва споразумение за решаване на споровете пред Арбитражен съд.

Частният жалбоподател твърди на следващо място, че не е надлежно уведомен за образуваното арбитражно производство, не е взел участие в него, нито му е връчвано на решението по арбитражното дело, следователно е налице основание за отмяна на процесното решение по реда на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Неправилно също така АС при БТПП в решението си е осъдил ответника на сума, представляваща неустойка и същевременно е начислил и законна лихва върху неустойката, което е в разрез със закона, предвид факта, че се получава анатоцизъм, забранен от българското законодателство. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното разпореждане и като последица от това обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист.

В допълнителна молба от 26.06.2026г частният жалбоподател във връзка с указания на първоинстанционния съд е уточнил, че на осн. чл.407 вр. чл.405 ГПК обжалва разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист, което сочи за неправилно и незаконосъобразно, а решението от 30.06.2025г на АС при БТПП за нищожно на осн. чл. 47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна В. Олесандрович Т. чрез пълномощник адв.Я.А. БАК, с който се поддържат възражения против жалбата.

Твърди се, че по съдържание жалбата е идентична с молбата за отмяна на арбитражно решение, по която е образувано к. т. д. № 1075/2026 по описа ВКС, II ТО, 3-ти състав, и че възраженията на жалбоподателя за липса на валидна арбитражна клауза, ненадлежно уведомяване за образуваното арбитражно дело и неправилност поради наличие на анатоцизъм, не попадат в предмета на производството по издаване на изпълнителен лист.

Частната въззивна жалба е допустима като подадена в срок, от лице имащо правен интерес да оспорва подлежащ на съдебен контрол акт и в предвидения в чл.

407, ал.1 ГПК двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Производството е било образувано по молба на В. О. Т. , украински гражданин за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника- частен жалбоподател И. К. Н. за плащане на парична сума от 10 000евра, представляваща дължима неустойка за неизпълнение на задължение за финансиране на дружествена дейност, присъдена с решение по МАД №16/2024г на АС при БТПП, както и 2235,88 евра разноски.

Съгласно чл. 405, ал. 5 и чл. 406 ГПК изпълнителният лист следва да се издаде когато актът -изпълнителното основание е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато това основание е арбитражно решение, последното следва да е валидно по смисъла на чл.

47, ал. 2 от ЗМТА и да е влязло в сила. В тази връзка трябва да са представени доказателства, че арбитражното решение е било връчена на длъжника /чл. 51, ал. 1 ЗМТА/. Съгласно чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА с връчването на решението, то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Към молбата от 26.03.2026г. до СГС за издаване на изпълнителен лист е приложено арбитражно решение от 30.06.2025г и придружително писмо с вх. № 3672/13.01.2026г. на ЧСИ В. М., което свидетелства за личното връчване на решението на длъжника И.

Н. на 12.03.2026г, удостоверено с подписа му в самия документ. Следователно, 2 доказателствата не поставят под съмнение редовното връчване на арбитражното решение.

Допълнително следва да се разгледа и дали е постановено арбитражно решение по арбитруем спор.Към молбата е приложено решение на арбитражен съд от 30.06.2025г за присъдени суми, които произтичат от сключено споразумение между физически лица кредитор и длъжник, но в качеството им на съдружници в търговско дружество, за чието финансиране са се задължили и от неизпълнението на което произтича отговорността на длъжника. В това споразумение страните макар и да са физически лица, участват в качеството си на съдружници в търговско дружество – следователно правоотношението не е свързано с удовлетворяване на лични, семейни или битови потребности, а е функционално свързано със стопанската дейност на дружеството и с общ икономически интерес на съдружниците. По тази причина е извън приложното поле на §13, т. 1 от Допълнителните разпореди на Закона за защита на потребителите. Спорът не попада сред изключенията на чл.19 ГПК, обн. ДВ, бр. 8 от 2017г., отнасящи се до спорове за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка, трудово правоотношение или по които една от страните е потребител.

Поради това, спорът е арбитруем и валидно може да се възложи на арбитражен съд.

Така към посочените по-горе задължения за проверка отношение имат изискванията да е налице редовен от външна страна документ и той да удостоверява изпълняемо право срещу соченото като длъжник лице, които са изпълнени.

При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Съдът проверява само дали арбитражното решение е редовно от външна страна, дали е влязло в сила и дали удостоверява годно за принудително изпълнение притезание.Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото документи в съответствие с разпоредбата на чл. 51 от ЗМТА и чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от ГПК. Възражения като липса на арбитражно споразумение или ненадлежно уведомяване за арбитражното производство не се разглеждат в производството по издаване на изпълнителен лист, а следва да се релевират чрез иск за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2и т. 4 от ЗМТА /какъвто е депозиран и по него е образувано к. т. д. № 1075/2026 по описа ВКС, II ТО, 3-ти състав/. Възражението за неправилност поради наличие на анатоцизъм от своя страна има материален характер и също няма отношение към предпоставките за издаване на изпълнителен лист.

Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Ето защо, САС в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.03.2026г., постановено по гр.д.№ 610/2026г. на Софийски градски съд, ТО VI-23, с което е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на В. О. Т., украински гражданин, против длъжника И. К.

Н. за присъдените в полза на молителя суми с арбитражно решение от 30.06.2025 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, постановено по МАД 3

№ 16/2024г. в размер на: 10 000 евра, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за финансиране на дружествената дейност на „ФарбКо“ ООД, ЕИК 206712818 по споразумение между съдружници от 05.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2024 г. до окончателното й плащане; 2235,88 евра /еврова стойност на присъдените 4373лв/, представляваща направените пред АС при БТПП деловодни разноски, както и сумата от 795.56 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4