Решение № 138 от 03.05.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 426/2023
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- Радослава Николова Маждракова
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Бургас, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора И. Н. К. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Частно наказателно дело № 20232100200426 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.12ал.1 от Закона за признаване,изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Окръжна прокуратура - Бургас е внесла в съда за разглеждане по компетентност удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела,с което се налага наказание „лишаване от свобода“ или мерки,включващи лишаване от свобода,за целите на тяхното изпълнение в ЕС,издадено от Прокуратурата в ***** по отношение на българския гражданин Н. К. Т. с постоянен адрес в гр.Средец.
В с.з. представителят на ОП-Бургас взема становище,че следва процесното решение на съда в Германия да се приеме за изпълнение,като се определи първоначален общ режим за изтърпяване на общото наказание от две години и два месеца лишаване от свобода,като следвало да се приспадне времето през което осъдения е търпял МН“Задържане под стража“ в производството по ЕЗА,както и времето през което е бил лишен от свобода в Германия за срок от 167 дни.
Адв.Чолаков - защитник на ос.Т. взема становище,че следва да се признае решението на наказателния съд на ФРГ за изпълнение,като също пледира,че следва да се приспадне изтърпяното до момента наказание в Германия и задържането му в производството по ЕЗА.
Осъденият Т. също взема становище,че желае съдът да признае съдебния акт на съда в Хановер,ФРГ и същият да изтърпи наказанието в Република България.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства,намира за установено следното :
Касае се за българският гражданин Н. К. Т.,роден на **** и с постоянен адрес в *****,което обстоятелство доказва ,че Окръжен съд-Бургас е компетентен да разгледа настоящото дело съгл.чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Видно от представеното пред съда удостоверение по чл.4 от Рамково решение 1
2008/909/ПВР и останалите писмени доказателства е,че спрямо ос.Т. във Федерална република Германия са влезли в сила както следва : решение по наказателно дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/ на Районен съд Хановер,Федерална република Германия , решение по наказателно дело № 229DS2142Js124043/19/45/20/ на Районен съд Хановер,Федерална република Германия, присъда по наказателно дело № 229Ls2142Js90181/19/542/19/ на Районен съд Хановер,Федерална република Германия, както и Решение по наказателно дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/ от 08.02.2021г. на Районен съд Хановер,Федерална република Германия,с което са групирани наказанията по горните осъждания и което е упоменато в удостоверението като съдебен акт,който следва да бъде приведен в изпълнение в Република България.
В удостоверението се сочи,че ос.Т. е признат за виновен за извършени престъпления в периода от 27.05.2019г.-16.08.2019г. в гр.Хановер ,а именно за професионална кражба с цел получаване на облага,професионална измама и компютърна измама с цел получаване на облага, извършена в съучастие с другиго и нанасяне на тежка телесна повреда съгласно §223,§224,§240,§242 ал.1, §243ал.1т.3, §248а, §263а ал.1 и 2,§22,§23,§25,ал.2,§52 и §53 от Германския Наказателен кодекс /StGB/. Фактите за инкриминираните деяния са следните :
Между 21:30 ч. и 21:50 ч. на 27.05.2019г. осъденият Т. откраднал от портфейла на свидетеля С. банкова карта на Ш.А. (S. A.) (с IBAN: *****) с цел да използва същата за себе си.След това осъденият отишъл с откраднатата при предишното деяние банкова карта на свидетеля С. в магазин “Кауфланд - Хановер Център” (Kaufland Hannover Mitte), и изпълнявайки взети преди това в 2 случая решения за действие , закупил оттам вещи за себе си на обща стойност 94,34 евро, като използвал споменатата банкова карта.
Н а 02.06.2019г. осъденият и негова съучастничка откраднали кредитна карта от портфейла на свидетелката К. с цел да задържат същата за себе си.На същият ден осъденият и отделно преследвана негова съучастничка отишли с противозаконно отнетата преди това от свидетелката К. кредитна карта (номер на картата: 5401871188810160) на Централна гара Хановер и като използвали кредитната карта в режим на директен дебит закупили от различни разположени там магазини в общо 10 случая вещи за себе си. Обвиняемите са действали отчасти с цел да си осигурят за продължителен срок от време източник на доходи с незначителен размер.
Около 06:00 ч. на 07.06.2019 г. осъденият и отделно преследвана негова съучастничка откраднали, докато се намирали в лекия автомобил на свидетеля Ч., от портфейла на последния 400 евро и притежаваната от него банкова карта с цел да задържат вещите за себе си.Когато осъденият, отделно преследваната му съучастничка и свидетелят Ч. отново се срещнали около 08:10 ч. на 07.06.2019 г., отделно преследваната съучастничка ударила свидетеля Ч. с утежнена заради поставените в нея козметични артикули ръчна чанта, а накрая осъденият и отделно преследваната му съучастничка хванали свидетеля за гърлото, като следвали общо свое решение за действие. Свидетелят Ч. получил оток на десния показалец и хематом на врата.
На 03.07.2019 г. осъденият и отделно преследвана негова съучастничка отишли във филиал на фирма “Дич” (Ditsch), като носели със себе си предварително открадната от свидетеля Б. кредитна карта на Тарта Банк (Tarta Bank) (номер на кредитната карта:
440577ХХХХ0994), и закупили там в 08:14:01 ч. хранителни стоки на стойност 1,90 евро за себе си. В 08:17:25 ч. те отново с кредитната карта на свидетеля Б. - закупили за себе си хранителни стоки на стойност 8,90 евро.Накрая отишли в магазин “Волсдорф Тобако” (Wolsdorff Tabacco) на Централна гара Хановер и в 08:34:57 ч., като използвали кредитната карта на свидетеля Б., закупили оттам стоки на стойност 13,40 евро.След това, в 09:09:36, като използвал кредитната карта на свидетеля Б.,той закупил от филиал на фирма “Реве” (Rewe) стоки на обща стойност 20,19 евро.
На 16.08.2019г. осъденият и отделно преследвана негова съучастничка, след като след пребиваване на самите тях в стая № 26 в хотел “Централ” (Central) придобили ключ от 2 същата, отишли във въпросната стая № 26, която в този момент била обитавана от свидетелите К. и Р.. Оттам те взели куфар на колела с отличителна сребристобяла ивица по средата, ведно със съдържанието му и напуснали хотела, като целта им била да задържат същия за себе си.В резултат на това те придобили пари в брой на стойност 500,00 евро, лаптоп марка „Acer“ със зарядно устройство, кабел за зареждане на два смартфона, козметични артикули, както и обувки и дрехи. Общата стойност на вещите възлизала на 3843,00 евро.
Свидетелят Х.А. забелязал липсващата банкова карта, която му била открадната от отделно преследваната съучастничка на осъдения в 06:40 ч. на 27.09.2019г. край Каменната порта в Хановер, и малко по-късно се върнал и попитал осъдения Т. за банковата карта, която последният носел със себе си. След консултация с отделно преследваната си съучастничка осъденият поискал 50,00 евро, за да му върне банковата карта. Извършителите възнамерявали да използват парите за себе си. Свидетелят Х.А. отказал да плати и повикал полицията.
Като взе предвид така описаните фактически обстоятелства,съдът установи,че се касае за извършени престъпления от страна на ос.Т. ,които съставляват такива и по българското законодателство,когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат /чл.8ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС/. Едното от вменените на осъдения престъпления има аналог именно по чл.195ал.1т.5 от НК, квалифицирана кражба,извършена в условията на предварителен сговор, за която се предвижда от 1 до 10 години лишаване от свобода.Осъден е и за престъпление съответно по чл.210ал.1т.2 от НК на Република България - измама,извършена от две или повече лица,сговорили се предварително за нейното извършване,за което деяние се предвижда от 1 до 8 години лишаване от свобода.Т. е бил осъден и за нанасяне на тежка телесна повреда /осъществена в идеална съвкупност с други престъпления/, което престъпление също има аналог в българското законодателство - по чл.128ал.1 от НК на Република България,за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Съдът установи,че именно за тези осъждания с решение по наказателно дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/ от 08.02.2021г. на Районен съд Хановер,Федерална Република Германия е определено едно общо наказание за изтърпяване на ос.Т. от две години и два месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване не е отложено т.е. постановено е да бъде изтърпяно ефективно.
Наред с това в удостоверението е отразено,че се касае за престъпление измама, вкл.такава,която засяга финансовите интереси на Европейските общности по см.на Конвенцията от 26.07.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности т.е. е изпълнена и хипотезата на чл.8ал.2 от закона.
Съдът констатира,че първоначално в ОС-Бургас е било внесено искане по разглеждане и допускане изпълнението на Европейска заповед за арест издадена на 10.11.2022г. от съдия при РС-Хановер,ФРГ по дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/, на основание влязъл в сила съдебен акт,с който на ос.Т. е наложено едно общо наказание за изтърпяване.Съдът е постановил решение по ч.н.д.№1479/22г. под № 259/12.12.2022г.,с което е отказано изпълнение на Европейската заповед за арест,с която се иска задържането и предаването на Т. на немските съдебни власти, с цел изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца,като е прието да бъде приведено в изпълнение в страната, наказанието лишаване от свобода за същия срок.Мотивите за това са,че осъденият изрично е заявил,че желае да изтърпи наложеното му наказание в България и е налице предвиденото в чл.40ал.1т.4 от ЗЕЕЗА основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест.
В тази хипотеза съдът разглежда удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР,като намира,че съгл.чл.3 от закона,с удостоверението се удостоверява,че е налице решение на компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския 3 съюз,представляващо съдебен акт на съд,с който е ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин Н. Т. и му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“.
Този акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС,така и в условията на Приложение 1 от българския закон, видно от изисканите и направени допълнителни уточнения от страна на прокуратурата в Хановер относно размера на наказанието на осъдения и срока на изтърпяване на част от наказанието му в Германия.
Не са налице отрицателните законови предпоставки,упоменати в чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,които да водят до отказ от признаване и изпълнение на съдебния акт,постановен в изпращащата държава.
Представено е удостоверение по чл.3 от закона и осъденото лице се намира на територията на изпълняващата държава,като се касае за български гражданин с постоянен адрес в гр.Средец,обл.Бургас.Съдебният акт е постановен във връзка с извършени деяния,които са престъпления и по българското законодателство. Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание „лишаване от свобода“ не е погасено по давност съгласно българското законодателство.Осъденият Т. не се ползва с имунитет,наказателно отговорно лице е и към момента на получаване на решението за изпълнение от съда ,за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem / съгл.чл.15ал.1т.3 от закона/.
В удостоверението е отразено,че ос.Т. се е явил лично на съдебния процес на който е постановено решението.
При това положение,съдът намира,че са налице условията за признаване изпълнението на влязлото в сила
Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ff710e8-5569-4179-9c32-2f5d732ad2b1