Определение № 1048 от 05.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601217 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 440, ал.2, във вр. с глава 22 от НПК.

Делото е образувано по постъпил на 19.09.2025 г. в Софийски градски съд частен протест от прокурор в Софийска градска прокуратура депозиран срещу Определение от 15.09.2025г. по НЧД № 4575/2025г. по описа на СГС, с който се иска отмяна, с което по отношение на лишения от свобода М. П. Д. с ЕГН: ********** е постановено условно предсрочно освобождаване на неизтърпяната част от наказанието в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 3151/2023г. на СГС и на основание чл. 70, ал. 6 от НК е постановено да бъде изпълнявана пробационна мярка през изпитателния срок от 6 месеца и 27 дни.

Основното съдържание на частния протест е следното:

Въпреки безспорното наличие на формалната предпоставка да е изтърпяно фактически не по - малко от половината от наложеното наказание, се оспорва наличието на втората предпоставка - поправяне на личността и дали са налице достатъчно безспорни и категорични доказателства за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение по смисъла на разпоредбата на чл. 439а от НПК. Според прокурора осъденият М. П. Д. не дал категорични доказателства за своето поправяне , поради което не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за условното му предсрочно освобождаване. Предвид изложеното иска да бъде 1 отменено определението на СГС като неправилно и незаконосъобразно.

Срещу частния протест на 26.09.2025г. чрез СГС е постъпило възражение от осъдения М. П. Д., депозирано чрез защитникът му адвокат В.

Б. от САК, със следното съдържание:

В протеста на прокурора са игнорирани фактите, материализирани в затворническото досие относно актуалната оценка на риска от рецидив.

Според защитата осъденият е приел отговорността за криминалното си поведение и осъзнава причинената вреда, като е отчетено подобрение и в други ключови зони - финансова стабилност и доходи, начин на живот и обкръжение , както и в уменията за мислене. От съдържанието на докладите е видно че осъденият спазва правилата на пенитенциарното заведение и целенасочено избягва проблемни ситуации. Оспорва се твърдението на прокурора, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай, тъй като това не представлява основание да се приеме липса на поправяне или автоматично да се изключи възможността за условно предсрочно освобождаване. Възразява се и срещу твърдението, че видът на режима и затворническото заведение не са били променени.

След като се запозна с материалите по делото настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частния протест за процесуално допустим депозиран е в срок и от активно легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледан по същество.

От материалите по делото е видно , че с определение постановено в публично съдебно заседание на 15.09.2025 год. по НЧД № 4575/2025г.

Софийски градски съд, НО 7 състав, е освободил условно предсрочно осъдения М. П. Д. от изтърпяване на останалата част в размер на 6 месеца и 27 дни, изчислени към 15.09.2025 г. ,на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца, наложено за престъпление по чл. 354а от НК по НОХД № 3151/2023 г.

На основание чл. 70, ал. 6 от НК първият съд е определил изпитателен срок в размер на 6 месеца и 27 дни , като в този изпитателен срок на основание чл. 70, ал. 6 от НК във връзка чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК е определена на осъдения Д. пробационна мярка „Периодични срещи с пробационен служител“ .

2

Към дата 15.09.2025г. когато делото е било разгледано в Софийски градски съд е бил налице остатък от наказание в размер на 6 месеца и 27 дни.

Този остатък се явява по-малко от една четвърт от определеното с присъдата срещу Д. наказание в размер на 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“.

От това наказание е приспаднато времето от 04.02.2023 год. до 14.06.2023г. през което осъденият е бил задържан под стража на досъдебното производство, което възлиза на 4 месеца и 10 дни. От изложеното се налага извод, че е налице предпоставката по чл.70, ал.1,т.1 НК осъденият да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание.

Безспорно е, че осъденият през целия период на изтърпяване на наказанието е проявявал последователност и постоянство в усилията си за корекция и работа по всички първоначално отчетени дефицитни зони. Именно поради това е бил награждаван, но това не е достатъчно за да се приеме че осъденият е дал безспорни доказателства за своето поправяне.

Материализирани в официалните документи на затворническата администрация са факти, съдържащите се в началния и текущия доклади, изготвени от ИСДВР които сочат, че актуалната оценка на осъдения отчита среден риск от рецидив в размер на 41 точки. Същевременно е видно, че първоначалният риск от рецидив е бил по-висок в размер на 50 точки. Това показва, че престоят макар и да е налице положителен прогрес вследствие на престоя на осъдения в пенитенциарното заведение резултат за целенасоченото поправяне на едни от най-значимите дефицитни зони е незначителен. Такъв извод се налага по отношение на оценката към извършеното правонарушение, която е намалена само с 3 точки от 11 на 8.

Възражението на в протеста на прокурора, че прогресивната пенитенциарна система е изпълнена докрай, следва да бъде уважено.

Прогресивната система е замислена като стимул за лишените от свобода и като индикация за добро поведение, същата е насочена към постигане на цялостно поправяне и осъденият за да изпълни изискванията за условно предсрочно освобождаване трябва да даде несъмнени доказателства за необратимото си поправяне. В случаят това не е така, защото той не е поискал да премине към следващ етап на прогресивната система, като това не е било сторено и по инициатива на администрацията на затвора.

Въпреки очевидната неъстоятелност на довода на прокурора по 3 отношение на положения труд от страна на осъдения, че трудовата му дейност била формална и се извършвала единствено с цел да бъде приспаднато време от изтърпяването на наказанието, на този етап следва да се приеме , че не изпълнена кумулативно изискуемата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.

Предвид изложеното въззивният съдебен състав намира за преждевременен изводът на първата инстанция, че корекционната работа извършена в местата за лишаване от свобода, е изиграло положително и благотворно въздействие върху личността му и е бил постигнат е съществен прогрес в двете основни проблемни зони - отношение към правонарушението и умението за мислене, тъй като не са събрани категорични доказателства за поправянето на осъдения в обема изискван от нормата на 439а от НПК. Ето защо решението на СГС следва да бъде ревизирано, като бъде уважено искането в частният протест на прокурора определението на първата инстанция с което е постановено условното му предсрочно освобождаване да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4383 , постановено в публично заседание от 15.09.2025 на Софийски градски съд, НО - 7 състав, с което ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъдения М. П. Д. с ЕГН: ********** от изтърпяване на останалата му част от наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца, наложено му по НОХД № 3151/2023г. по описа на СГС и на основание чл. 70, ал. 6 от НК му ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 6 месеца и 27 дни, като във връзка чл. 42а, ал. 2,т. 2 от НК му ОПРЕДЕЛЯ мярка - „Периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца и 27 дни, считано от 15.09.2025г.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5