Решение № 266 от 09.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902424 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба на П. К. П. срещу решение №228/29.07.2024 г. по в.т.д. №229/2024 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №21/27.02.2024г. по т.д.№37/2023г. по описа на Окръжен съд Добрич, са отхвърлени предявените от него срещу „Плутон агро“ООД искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на проведеното на 01.03.2023г. общо събрание на съдружниците му - за освобождаването на П.

П. като управител на дружеството и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него с назначаване на представител на дружеството за воденето на делото.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил по аналогия нормите на чл.229 т.1 и т.2 ТЗ и чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ, която в случая е недопустима; неправилно е приел,че спазването на поредността за свикване на общо събрание на съдружниците, предвидена в чл.138 ал.2 ТЗ, е било безпредметно; неправилно 1 е пренебрегнал нормата на чл.137 ал.3 изр.3 ТЗ, като е приел, че решенията за освобождаването му като управител и за предявяване на иск за вреди от управлението му могат да бъдат взети само с гласовете на другия съдружник в дружеството, притежаващ 50% от капитала му. Поддържа,че съдът е допуснал процесуално нарушение на задълженията си, като не е обсъдил изложените от него в устните състезания пред първоинстанционния съд, в отговора му на въззивната жалба и в хода на устните състезания във въззивното производство доводи по приложението /респ. за неприложимост по аналогия/ на посочените разпоредби. Моли за отмяна на обжалваната част от въззивното решение и уважаване на предявените искове по чл.74 ТЗ. Претендира разноски за всички инстанции.

В откритото съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция, касаторът заявява, че поддържа касационната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно по изложените в нея съображения и да бъде постановено решение по същество, съобразно направеното в нея искане. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът по касационната жалба „Плутон агро“ООД, в представен чрез особен представител писмен отговор на касационната жалба заявява становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания за неправилност. Счита, че, независимо от вписаната колективна форма на съвместно представителство и управление, според клаузата на чл.16 ал.1 от дружествения договор общото събрание може да бъде свикано и само от единия от управителите, което е право и задължение на всеки от тях; че следва да бъде отчетен фактът, че управителят П. няма интерес от свикването на общо събрание за освобождаването му като такъв и за завеждане на иск срещу него, а прилагането на разпоредбата на чл.138 ТЗ в случая не съответства на целта й и би било затрудняващо процедурата действие.Според него аналогията с чл.229 ТЗ и чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ е допустима, тъй като кореспондира с общия принцип за забрана да се гласува при конфликт на интереси между тези на съдружника и дружеството. Поддържа искане за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание особеният представител на дружеството не се явява, като в писмена молба 2 поддържа искане за отхвърляне на искането в касационната жалба по изложените в писмения отговор съображения.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното:

За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че предмет на въззивното производство са предявени от ищеца – съдружник в ответното дружество, допустими искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на „Плутон агро“ООД от 01.03.2023г. за освобождаването на П. П. като управител на дружеството, поради извършване на нарушения, за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него и за изключването му като съдружник. Приел е за безспорно между страните, че Общото събрание е проведено на посочената дата, за което е съставен подписан от нотариус протокол, като на събранието са взети оспорените решения.

По доводите за ненадлежно свикване на ОС съдът е констатирал отново като безспорно, че ответното дружество е с вписан капитал от 5100 лв., притежаван от двамата съдружници П. П. и Г.Г. с равно дялово участие, които са вписани и като управители, действащи само заедно. Приел е за установено, че с отправена до ищеца покана, подписана с електронен подпис от управителя Г. и изпратена по електронна поща, е свикано извънредно общо събрание на съдружниците на „Плутон Агро“ ООД с посочен в прикачен файл дневен ред от две точки – вземане на решение за освобождаване на управителя П. поради извършване на системни нарушения, свързани с увреждане интересите на дружеството и вземане на решение за предявяване на иск по чл.

145 ТЗ срещу него и назначаване на представител за водене на делата; с поканата е отправено и предупреждение за изключване. Развити са от съда съображения за редовност на поканата от гледна точка на формата й, доколкото, съгласно чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ изискуемата по чл. 139 ал.1 ТЗ писмена форма се счита за спазена, тъй като е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, а връчването й чрез електронна поща съответства и на изричната клауза на чл.17 ал.1 от дружествения договор; че автор на електронното изявление е физическото лице Г.Г. и че поканата е получена от адресата в изискуемия седемдневен срок преди общото събрание.

3

Съдът е посочил,че в случая,според уговорките в дружествения договор и вписванията в ТР, управлението на дружеството е съвместно, при което принципът на единодушие при вземането на управленски решения действа както във външните, така и във вътрешните отношения в дружеството и касае всички аспекти от управителното правоотношение. Посочил е, че, с оглед паритетното дялово участие и обстоятелството, че самите съдружници са и единствени съуправители на дружеството, изразената от тях воля е била да бъде установено не само съвместно представителство във външните отношения, но и съвместно вътрешно управление, поради което всяко действие в или извън дружеството следва да се извършва със съгласието и на двамата управители. От това е направил извод,че и свикването на общо събрание по чл. 138 ал.1 ТЗ, като основно организационно правомощие, принципно следва да се осъществява чрез волеизявление и на двамата представляващи. Тъй като обаче в конкретния случай свикването му е във връзка с дневен ред, чийто характер изключва интереса на единия от управителите /ищеца/ от провеждането му, според по-нататъшните разсъждения на съда, следва да се отчете така възникналият конфликт на интереси, при който единодушното свикване на събрание е невъзможно.

Позовавайки се на решение №383/6.10.1998 г. по гр.д.№194/98 г. на ВКС, съдът е приел, че когато въпросите от дневния ред са насочени към отговорността или освобождаването на едно лице като управител, интересите на последното са в явно противоречие с интересите на дружеството и поради това приложение по аналогия следва да намерят разпоредбите на чл. 229 т.1 и т.2 ТЗ и чл. 137 ал.3 изр.2 ТЗ. На базата на това е извел,че съдружникът не следва да участва при приемането на решения с посоченото предметно съдържание, като не може да гласува собственото си освобождаване като управител и свързаните с това въпроси по отчетността и освобождаването му от отговорност с цел изключване възможността за злоупотреба с права. Въз основа на тези разсъждения съдът е достигнал до извода,че в случая съдружникът П. не е имал право на съвещателен или решаващ глас в общото събрание, която забрана се разпростира и върху упражняването на организационните и управителните му права, респ. – не е могъл и не е следвало да изразява като управител воля за свикването му.

Съдът е изложил допълнителни с характер на евентуални съображения и 4 за осъществена хипотеза на свикване на общото събрание по реда на чл.138 ал.2 ТЗ, обосновавайки се с безспорния факт,че авторът на изявлението за свикване на общото събрание Г. има качеството на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, а спазването на визираната в чл.138 ал.2 ТЗ поредност е безпредметна, тъй като е изначално ясна и предвидима невъзможността за свикване на общо събрание по единодушното решение на вписаните управители. В заключение съдът е приел, че е налице редовно свикване на общото събрание от 01.03.2023г.

По доводите, свързани с провеждането на общото събрание на съдружниците на ответното дружество съдът е констатирал,че по единодушно решение на двамата съдружници е избран за председател на събранието присъстващият нотариус, съставил констативния протокол, каквато възможност дружественият договор допуска. По изложените в обосноваване извода за законосъобразност на свикването съображения решаващият състав е приел,че съдружникът П. не е разполагал с право на глас при приемането на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред, поради наличието на конфликт на интереси, като е извел, че мнозинството за конкретното общо събрание се определя при изключване дела на санкционирания съдружник. В заключение съдът е намерил, че твърдените от ищеца нарушения по свикването и провеждането на общото събрание не са доказани, а исковете за отмяна на взетите на него решения за освобождаване на ищеца като управител и предприемане на действия по ангажиране на отговорността му като такъв, като неоснователни, подлежат на отхвърляне.

В частта, с която е отменено решението за изключване на П. като съдружник, поради процедурни нарушения, решението на първоинстанционния съд, с което то е отменено, е потвърдено.

С определение №2724/25.09.2025г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правните въпроси, обусловили изхода на делото пред въззивната инстанция:

При съвместно управление , осъществявано от двама управители и съдружници в дружество с ограничена отговорност, допустимо ли е свикването на общо събрание на съдружниците за освобождаване на единия от тях като управител и за търсене на имуществената му отговорност с покана, подписана само от другия? В случай,че не е допустимо - необходимо ли е за законосъобразността на свикването отправилият поканата управител и съдружник да спази предвидения в чл.138 ал.2 ТЗ ред за свикване? Прилагат ли се по аналогия чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ и чл.229 т.1 и т.2 5

ТЗ при гласуване на решения на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност за освобождаване на съдружник от длъжността му като управител и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него?

По правните въпроси настоящият състав приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.141 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството с ограничена отговорност съобразно закона и решенията на общото събрание и го представлява пред трети лица.

Законодателят е предоставил изцяло в преценка на съдружниците /изразена в дружествения договор/ избора дали тези функции да се осъществяват от едно или от повече лица, както и дали тези лица да са измежду членовете на дружеството или да са външни за него. Право на съдружниците, въведено от законодателя по диспозитивен път, е и да определят дали избраните от тях лица, изпълняващи функциите на управител, ще действат според общия принцип, установен в чл.141 ал.2 изр.2 ТЗ,като всеки от тях управлява и представлява самостоятелно дружеството или ще осъществяват съвместно тези функции. След като това решение е взето от съдружниците, отразено е в дружествения договор и е вписано в Търговския регистър, то обвързва съдружниците, дружеството и органите му със силата на закон, както в отношенията на дружеството с трети лица, така и във вътрешните им отношения. Предвидените в чл.141 ал.1 ТЗ правомощия /същевременно и задължения/ на управителя да организира и ръководи дейността на дружеството включват и правомощието да свиква общо събрание на съдружниците, както и да подготвя и организира провеждането на заседанията му по законосъобразен начин.