Решение № 660 от 22.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Варна, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110200846 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ко Ген БГ“ ЕООД срещу НП № 03 –2300834/ 20.09.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „Ко Ген БГ“ ЕООД е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който пледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено 1 от фактическа страна следното:

На 01.08.2023г. свид.Б. служител на ДИТ - Варна при извършена проверка в строителен обект - жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, „Реконструкция и ремонт на помещения във ВРУ- гр.Варна“, находящ се във „ВРУ“, цех Локомотивно депо, гр.Варна. В хода на проверката установили лицето И*** Н**** да престира труд в полза на „Ко Ген БГ“ ЕООД, без да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ. Лицето И*** Н**** било допуснато до работа лицето в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции като общ работник, с определено работно време от 08:00 до 16:00 часа и с договорено трудово възнаграждение, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникнало трудово правоотношение. Поради това И. съставил против „Ко Ген БГ" ЕООД, акт за установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа Василев, изпълняващ трудови функции като общ работник с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е извършено на 01.08.2023г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно - наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда и наложил на „Ко Ген БГ" ЕООД наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Б. чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От тях стана ясно, че към момента на проверката Василев е извършвал трудова дейност по ремонт на сградата.

Съда допусна до разпит и С**** А***, който сочи, че през 2023г. е работел за въз.дружество и той е наел на работа В***. Работата която му е възлагал е била по почистване на строителни отпадъци. Той е определял задачите и инструментите с който да работи Василев. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства и писмените доказателства по административнонаказателната преписка, които 2 са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По преписката са представени писмени доказателства за начина на връчване на АУАН, въз основа на които е издадено процесното наказателно постановление. Съдът счита, че АУАН е връчен редовно на нарушителя, тъй като е подписан от управляващия дружеството. От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото и собственоръчно попълнената декларация от Николов е видно че към момента на проверката в обекта той е изпълнявал трудови функции като общ работник. В същата декларация е посочил, че работи за дружеството от м.06.2023г., като общ работник, имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време, работно място и т.н. и последното 3 му трудово възнаграждение е получено на 28.07.2023г. и то от управител на дружеството, като е вписало, че има трудов договор, а на графата за граждански договор е отбелязал, че такъв няма. С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за това, че Николов не е престирал труд в обекта в полза на въз.дружество. Напротив, от всички доказателста по делото се установява, че той е престирал труд в полза на „Ко Ген БГ" ЕООД.

Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е бил сключен трудов договор. Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника и „Ко Ген БГ" ЕООД са между „ работник" и „работодател", като дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съда не приема възражението на въззивната страна, че работника Николов не е изпълнявал трудова функция на длъжност „строителен работник“ и че страните не са имали трудовоправни взаимоотношения. Представения граждански договор за изработка съда не кредитира поради несъответствието му с другите представени по делото доказателства. На първо място в договора е посочено, че работника приема „да извърши работа като общ работник в строителството“ в полза на въз.дружество. Николов сочи, че е получавал трудово възнаграждение. В попълнената декларация работника Николов е посочил, че няма сключен граждански договор, посочил е че няма сключен трудов договор, като също така е декларирал елементите на трудово правоотношение - работно време, почивки, договорено и съответно изплатено трудово възнаграждение.

Съдът намира обаче, правилно наказващият орган е определил отношенията между дружеството и Николов като такива между работник и работодател.

Безспорно по делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а е бил представен граждански договор. Спорният елемент в настоящият казус е дали да ли въпреки сключения граждански договор, отношенията между дружеството и работника са били трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор и дали реално е бил сключен така представения в хода на адм. производство граждански договор. Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател преди 4 постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица. Представеният граждански договор по делото е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съставен от жалбоподателя и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. За разлика от официалния документ, частният документ изначално не удостоверява с обвързваща доказателствена сила датата на съставянето му. Следователно, датирането на гражданския договор не обвързва трети лица, какъвто безспорно се явява административният орган в лицето на Директора на Дирекция ИТ – Варна. Следващият спорният момент е дали към датата на проверката работника е престирал труд в полза на работодателя и дали са били налични всички елементи, характеризиращи отношенията им като трудово-правни или те са били гражданско-правни. По преписката е приложен граждански договор, с който въззивника е възложил на работника да извърши работа като общ работник. Срок на договора е бил уговорен в размер на един месец. Видно от попълнената от него декларация той е имала сключен трудов договор и е работил на длъжност „общ работник“, с определено работно време, уговорено получаване на трудовото възнаграждение, определени почивни дни и дневна почивка от един час, посочен въз.дружество за което полага труд. От анализа на тези писмени доказателства може да се направи извод, че действително към момента на проверката работника е престирал труд за въззивника, като не е имал сключен трудов договор. В тази връзка съдът не приема, че за този период е действал представения граждански договор. В него е посочено единствено, че следва 5 да извърши дейност като „Общ работник“. Това от своя страна не може да бъде прието за дейност, при която следва да се постигне определен резултат, още повече, че при извършване на проверката не е имало действащ граждански договор. При договора за извършване на работа чрез личен труд – граждански договор, както е формулиран този приложен по преписката, предмета е постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се отнасят до извършване на една услуга. Трудовите правоотношения на свой ред, уредени със съответен договор, имат за предмет полагането на труд, прилагането на работната сила върху средствата за производство и изпълнението на конкретните трудови задължения от работника . Поради това и като взе предвид съдържанието на попълнената лично от работника декларация, в която основните елементи на трудовото правоотношение и неговото начало се установяват и кореспондират с другите доказателства по делото, съдът намира че нарушението описано в постановлението е доказано по необходимия начин. Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника Стоянов и въззивника са между „ работник” и „работодател” , като търговецът безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В този смисъл съдът намира за безспорно установено, че описаното в постановлението нарушение на трудовото законодателство е било допуснато. По направеното в жалбата възражение, че работника е бил на обекта по изпълнение на граждански договор за поръчка, съда следва да посочи следното. По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, 6 като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. Работникът не е участвал в изпълнението на възложената му задача с нищо друго, освен с труда си, за което е било уговорено и възнаграждение. Не може да се приеме, че изпълнителят на дейността като общ работник е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под ръководството на възложителя на работата.