Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 267 от 07.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 277/2026
Вид
Решение № 267
Подписан
07.10.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 117 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20265001000277 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 2894/12.03.2026г. от ЗД „Бул Инс „ Ад против решение № 36/02.03.2026г.

,постановено по т.д.61/25 г. по описа на ОС-Пазарджик , в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на С. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

*************, чрез законН. му представител и баща Н. С. Х., ЕГН **********, обезщетение в размер на 4 200 (четири хиляди и двеста) евро за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 08.05.2023 г.

ПТП в гр. Пазарджик по вина на Н К Ц, управлявал л. а. БМВ, модел 330ХД, рег. № ******, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното плащане , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Жалбоподателят развива съображеН. за неправилност на обжалваното решение като заявява искане същото да бъде отменено и предявеН.т иск изцяло отхвърлен ,а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено.Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Н. Х. ,представляван от законН. си представител Н. С. Х. , с който същата се оспорва и се заявява 1 искане решението в обжалваната му част като правилно да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертаН. от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от С. Н. Х., ЕГН ********** чрез законН. си представител и баща Н. С. Х., ЕГН ********** против „ЗД БУЛ ИНС“ АД, за заплащане на обезщетеН. за неимуществени вреди в размер на 4 200 евро, претърпени от настъпило на 08.05.2023 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Пазарджик по вина на Н К Ц, управлявал л. а.

БМВ, модел 330ХД, рег. № ******, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното плащане , на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът е твърдял на 08.05.2023 г., около 16.00 ч., в гр. Пазарджик,д а е настъпил пътен инцидент, при който е пострадал и е претърпял травматични увреждаН. .Твърдял е инцидентът да е причинен от л. а. БМВ, модел 330ХД, рег. № ******, управляван от Н К Ц, който при движение от ул. „Р“ към кръстовище с ул. „В“ в района на № 26 не бил внимателен към пешеходците, особено с децата, вследствие на което блъснал навлизащия на пътното платно отдясно наляво малолетен ищец. Твърдял е отговорността за причинените му от водача вреди д а са покрити от ответното застрахователно дружество съгласно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,към който на 22.01.2024 г предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, каквото не било определено и заплатено ,поради което предявява настоящата искова претенция ,претендирайки обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска изцяло по основание и размер. Не е оспорил застрахователното правоотношение между водача на л.а.

БМВ и ответното дружество към датата на ПТП. Твърд ял е обаче водачът на автомобила д а не е действал противоправно като пострадалият ищец е навлязъл на пътното платно внезапно и неочаквано, с което само се е поставило в опасност. Оспорил е размера на претендираното обезщетение 2

,направил е и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се е поставил в превишен риск, като е допуснал удар, който е можело да бъде избегнат. Оспорил е и момента, от който се начислява и лихвата, като е навел доводи, основани на разпоредби на КЗ.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно установено настъпването на пътН. инцидент на твърдяната дата ,при който е пострадал малолетН. ищец – 7 години към датата на инцидента , който е претърпял само мекотъканни увреждаН. (охлузваН.), а възстановяването д а е отнело период приблизително около 2 - 3 седмици.Приел е причината за ПТП да е противоправното поведение на водача на л.а. БМВ ,застрахован при ответника по застраховка ГОА ,който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП като не е реагирал адекватно ,приближавайки място ,където играят деца ,едно от които е пострадалия ищец.Приел е обаче да е налице съпричиняване от страна на последН. ,който с поведението си се е поставил в ситуация на повишен риск,при които изводи съдът е определил размер на обезщетението в размер 7 000 евро ,редуциран с 40 % съпричиняване ,което е формирало и дължимо такова в размер на 4 200 евро ,до който размер предявеН.т иск е уважен,а в останалия предявен размер до 26 000 лв. или 13 293.59 евро същият е отхвърлен.

Решението е обжалвано само от ответника ,който оспорва изцяло да дължи обезщетение ,настоявайки да не е налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. БМВ .Оспорва и размера на присъденото обезщетение като завишен,а в условията на евентуалност поддържа да е налице съпрчиняване от страна на ищеца ,чиито принос оценя на 99 %.

Няма спор по делото на 08.05.2023 г. в гр.Пазарджик лек автомобил марка БМВ ,управлява от Н К Ц да се е движел по ул.“Р „ в посока кръстовището с ул.“В“ като в района на № 26 -28 е осъществен пътен инцидент - сблъсък между лекия автомобил и пешеходец- малолетН. ищец ,при който последН.т е пострадал.

Няма спор и за това за посоченото МПС да е налице валидна към датата на инцидента застраховка ГОА при ответника.

Във връзка с механизма на ПТП по делото са разпитани свидетели и е изслушано заключение на САвТЕ.Така от показаН.та на св.С. Х. ,който е дядо на ищеца ,се установява същият да пиел кафе пред хранителН. магазин срещу 3 входа на ул.Р № 28 , където играели група деца .Инцидентът станал ,когато ищецът пресичал улицата.

От показаН.та на св.Н Ц ,който е управлявал лекия автомобил ,участник в инцидента ,се установява същият да е управлява МПС със скорост не поголяма от 35 км./ч.Улицата е с две платна като от дясно по посока на движението имало спрени коли около тротоара ,които свидетелят трябвало да заобиколи от ляво. Ищецът бил някъде между колите и вероятно искал да пресече платното като свидетелят не го е забелязъл ,спрелите коли не давали никаква видомост нито за него ,нито за пешеходеца, а само чул удара ,който се е осъществил в предната дясна пасажерска врата ,тогава намалил и спрял.Нямало е коли в насрещното платно за движение.

Според заключението на САвТЕ и обяснеН.та на вещото лице ,дадени в с.з. ,траекторията на автомобила и пешеходеца са се пресекли и е настъпил удара на пътното платно ,когато автомобилът е заобикалял спрелите от дясно автомобили ,а пешеходецът е преминавал между спрелите автомобили .Ударът е бил без отхвърляне и без възкачване на тялото на пешеходеца ,което според вещото лице е индикация скоростта на движение на автомобила да е била действително около 35 км./ч.Вещото лице установява също ,че независимо дали ищецът е вървял със спокоен ход или с бърз ход ,в момента в който е стъпил на пътното платно ,ако е бил видим за водача на автомобила ,и в двата случая последН.т не е имал техническа възможност да спре автомобила и предотврати удара.Вещото лице обяснява също така че ,мястото,където са играели децата – пред входа на ул.Р № 28 ,не е на самата улица ,а е в пресечка на същата и ако ищецът е играел там не би следвало да бъде ударен от автомобила..Обяснява също ,че ударът е бил в предната дясна врата на колата като детето се е ударило в автомобила ,а не автомобила в детето.

Според експертизата причината за удара е поведението на водача на автомобила ,който несвоевременно е възприел пътната обстановка и навлизането в зона с повишена опасност ,в която се намират и играят деца и не е предприел своевременни действия за намаляне на скоростта до безопасна такава,позволяваща реакция и спиране на автомобила.В тази част съдът не възприема заключението на САвТЕ ,тъй като намира този извод за несъответен на установената фактическа обстановка.

4

От изложеното по-горе ,както и от изготвената мащабна скица на мястото на инцидента ,се установява автомобилът да се е движел по ул.Р в посока ул.“В“ ,в ляво на която улица е хранителН.т магазин ,пред който св.Х. е пиел кафе ,срещу който магазин ,но също от ляво на ул.“Р „ е входът за № 28 ,където на 14,5 метра от пътното платно са играели деца,между които деца не е бил ищеца .Същият е бил на срещуположната дясна страна на пътното платно на ул.Р между спрелите там автомобили ,напълно невидим за водача на лекия автомобил ,но дори и в момента ,когато е стъпил на пътното платно вече да е бил видим за водача ,то последН.т е нямал техническа възможност да спре автомобила преди удара ,който удар се е осъществил при движение на автомобила с 35 км/ч. в дясната предна врата на същия ,а не челно ,и то по начин ищецът да се е блъснало в автомобила ,а не обратно.

Действително на водачите на МПС законът е възложил превантивното задължение при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост - да предприеме аварийно спиране .В конкретН. случай обаче , доколкото ищецът не е бил между играещите децата в ляво от пътя и видими за водача,а е бил между спрелите от дясно на пътя автомобили ,които водачът на автомобила е заобикалял и то със скорост значително по-ниска от позволената в населени места и, изхождайки от житейските правила ,съобразена с конкретната пътна обстановка , то същият нито е могъл ,нито е бил длъжен да установи местонахождението на напълно невидимия за него ищец, за да предприеме аварийно спиране ,а още по-малко да предотврати удара ,осъществил с в предната дясна врата на автомобила по начин ищецът да се е блъснал в него ,а не обратно.

С оглед на казаното настоящата инстанция намира по делото да не се установява противоправно поведение от страна на водача на МПС ,което да е в причинна връзка с понесените леки травматични увреждаН. от ищеца в резултат на пътН. инцидент,при което положение и доколкото отговорността на застрахователя е функционална на тази на причинителя на вредата,то при липса на деликт липсва и основание за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претендироните тук неимуществени вреди .

Изложеното налага крайН. извод предявеН.т иск от С. Н. Х. ,чрез неговия баща и законен представител Н. С. Х. против ответното застрахователно 5 дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътен инцидент ,осъществил се на 08.05.2023г. да е неоснователен и като такъв да подлежи на отхвърляне.

ПървоинстанционН.т окръжен съд е стигнал до различни изводи ,поради което е постановил неправилно решение ,което следва да бъде отменено ,а предявеН.т от Х. иск да бъде отхвърлен.

С оглед на този резултат на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 277 евро с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение ,което във връзка с направеното възражение за прекомерност , намира да не е прекомерно и не следва да се редуцира ,както и 88,59 евро заплатена държавна такса.

Ето защо ,съдът ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 36/02.03.2026г. ,постановено по т.д.61/25 г. по описа на ОС-Пазарджик , в частта, в която „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, е осъден да заплати на С. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

*************, чрез законН. му представител и баща Н. С. Х., ЕГН **********, обезщетение в размер на 4 200 (четири хиляди и двеста) евро за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 08.05.2023 г.

ПТП в гр. Пазарджик по вина на Н К Ц, управлявал л. а. БМВ, модел 330ХД, рег. № ******, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното плащане , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.,