Решение № 3816 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3816 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110149504 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Ж. Бистрева /с предишно фамилно име Ч./ с искане да се признае за установено, че дължи следните суми: главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. в размер на 585,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 03.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021г. в размер на 105,76 лева, главница за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 18,05 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 03.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 12.05.2021г. в размер на 2,97 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 31532/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. Ж. Бистрева чрез назначения от съда особен представител адв. И. З., с който се оспорват предявените искове. Оспорва, че през процесния период ищецът е доставял стоки или услуги на процесната стойност, топлопреносен флуид, отговарящ на българския държавен стандарт.

Твърди, че не били връчени фактури и индивидуални сметки за разпределение на топлинна енергия поради което било нарушено правото на възражение по чл. 150, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Претендираната от ищеца лихва била произволно начислена върху главница, която включва 1 начислен данък добавена стойност, което противоречало на императивното правило за недължимост на лихва за закъснение върху ДДС. Сочи, че се начислявала топлоенергия по несъществуващи индивидуални разпределители. Счита, че е нарушен чл. 24 ЗБНБ.

Поддържа, че отразеният в изравнителните сметки пълен отоплояем обем на абоната по проект не отговаря на данните от първичната документация- акт за разпределение на кубатурата, предоставен от ТР „Землище“. Поддържа, че претенцията на ищеца не била конкретизирана по пера. Позовава се на изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по основателността на предявените искове. С молба от 04.07.2023г. са посочили, че разпределението на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост, където се помещава процесния имот, се извършва по система за дялово разпределение съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ, както и че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент № 17 на адрес: гр.

София, ж.к. Овча купел- 1, бл. 411, вх. 6, за периода от 05.2017г. до 04.2020г., е определено съобразно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови 2 нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приет Договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че на 12.12.1991г. Васил Николов Чанев и Д. Ж. Ч. са купили въз основа на Заповед № 7799 от 20.11.91г. на началника на КЕЧ София, одобрена от началника на поделение 22690 МНО –София, следния недвижим имот- апартамент № 17, стопанисват и управляван от Министерство на народната отбрана, находящ се в гр. София, комплекс Овча купел, бл.

411,вх. Е.

Приет е и Нотариален акт за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със запазено право на ползване № 32, том Първи, рег. № 864, дело № 28 от 19.03.2021г. на нотариус Маргарита Гечева, от който се установява, че Васил Николов Чанев е прехвърлил на Валентина Толева Борисова и Бистра Толева Борисова собствената си 1/2 идеална част, придобита след прекратена съпружеска имуществена общност от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район Овча купел, ж.к. Овча купел, бл. 411, вх. Б, ет. 7, а именно ап. № 17. В нотариалния акт е посочено, че Васил Николов Чанев е запазил безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърлената 1/2 идеална част от недвижимия имот. Представен е и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 143, том VI, дело № 11037/92г. на нотариус Чайка Бележкова, от който се установява, че на 10.07.1992г. за обезпечаване на отпуснат кредит от страна на ТБ „Възраждане“ АД на едноличен търговец Валентин Методиев Васильовски с фирма „Навал“, Васил Николов Чанев и Д. Ж. Ч. като трети лица са учредили в полза на ТБ „Възраждане“ АД ипотека върху следния свой собствен в съпружеска собственост имот: апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. Овча купел 411, вх. Е, ет. 7.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че Васил Чанев и Д. Ч. /сега Бистрева/ са закупили процесния недвижим имот през 1991г. въз основа на Договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти. По делото не са изложени твърдения, респ. не са ангажирани доказателства за разпореждане с имота от страна на Д. Бистрева след гореописаната сделка. Поради тази причина, през процесния по настоящото дело период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., Васил Чанев и Д. Ж. Бистрева са били съсобственици като съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС дяловете им в съсобствеността са равни. Следователно клиенти на топлинната енергия по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи условия за процесния имот и период са Васил Николов Чанев и Д. Ж. Бистрева.

Доколкото Васил Николов Чанев е платил своята 1/2 част от общите задължения още в срока за доброволно изпълнение в заповедното производство и предмет на настоящото дело е само частта на Д. Ж. Бистрева, то по делото се установи, че същата е клиент на топлинна енергия 3 за 1/2 идеална част от имота, както твърди ищецът.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и документите, представени от третото-лице помагач. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че в списъците за разпределение на кубатура в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура от 198,25 куб.м., а заедно с общите части 216,61 куб.м. Експертът е посочил, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само 2 броя водомери за топла вода. За периода от 2019/2020г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите. Вещото лице е посочило, че количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция били отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, като от отчетената топлинна енергия били приспадани технологичните разходи и във фактурите и изравнителните сметки била заложена топлинна енергия за разпределение. Предвид, че всички отоплителни тела били демонтирани не била начислявана топлинна енергия за отопление на имота. От заключението се установява, че топлата вода за сезони 2017/2018г. и 2018/2019г. била начислявана по реален отчет по т.5.2 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16/334 и Наредба № Е-РД-04-1, като при отчета на показанията били съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната, както и че показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки; за сезон 2019/2020г. поради необитаемост на жилището, топла вода изобщо не била начислявана.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на общия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, освен това същото се потвърждава и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителният резултат не са погасявани задължения извън процесния период, както и че е налице плащане на сума в размер от 237,73 лева. С оглед на това, цената на доставена топлинна енергия в процесния имот и период след вземане на предвид на извършеното плащане от 237,73 лева, както и приспаднатата разликата в цената на топлинната енергия в размер на 29,98 лева, е 1170,49 лева. Ответникът отговаря за половината от тази сума, а именно 585,24 лева.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо“ ЕАД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение и протоколи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

4

Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.06.2018г. до м.04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 36,11 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер, от който ответникът отговаря за 1/2 част или 18,05 лева.