Решение № 191 от 06.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000008 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със съдебен адрес – гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б против решение № 54/13.10.22 на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 62/21г., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на П. П. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. „Ц. О.“, № ХХХ, ап.ХХ и на М. П. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. „Ц. О.“, № ХХ, ап.ХХ сумата от по 35 000лв, по частични искове за по 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка им Я. М. И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С. Д. С., ЕГН **********, който нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № Н 63 19 АХ и причинил смъртта на тяхната майка Я. М. И., на основание застрахователна полица №BG/06/118002873932 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът счита решението в обжалваната част за недопустимо, евентуално за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място според него е нарушен чл.299 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по спор, който вече е разрешен с влязло в сила решение по т.д. № 8/2020г. на Шуменският окръжен съд относно справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците от същото ПТП, който е определен на по 100 000лв. за всеки един от тях. С настоящата претенция се иска определяне на по-голямо обезщетение, което според въззивника е недопустимо. Предвид на това моли за прекратяване на настоящото дело като недопустимо. В условията на евентуалност твърди, че при определяне размера на обезщетението съдът неправило е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е определил такова в завишен размер с оглед принципа за справедливост и трайно установената съдебна практика. Не е взета предвид съществуващата в страната икономическа обстановка, както и обстоятелството, че П. и М. към момента на извършване на ПТП са били на навършени 49г. и 45г., поради което не са се нуждаели от непосредствени грижи. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 31.10.2018 г. с участието на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. No Н6319 АХ, управляван от С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Ш., който движейки се по ул.“П.Волов“ не възприел своевременно пресичащата в този момент пътното платно отдясно наляво пешеходка Янка Маринова Илиева, майка на ищците, вследствие на което я ударил с предната лява част на автомобила. В резултат 2 на удара Я. И. получила много тежки наранявания и по спешност с линейка била транспортирана до МБАЛ- Шумен, където била настанена в отделението по реанимация. Въпреки приложеното й лечение на 04.11.2018г. И. починала.

С влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 16 от 25.06.2019 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 217/2019 г. по описа на съда, С. Д. С. бил признат за виновен в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и причиняването по непредпазливаст на смъртта на майката на ищците, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, пр.1-во от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено съответното наказание.

Не се спори и по това, че към момента на ПТП е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”по отношение на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. No Н6319 АХ с ответното застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, обективиран в застрахователна полица № BG/06/118002873932, валиден за периода от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г.

Не се оспорва и родствената връзка на ищците с пострадалото от ПТП лице.

Ответникът релевира отвод за пресъдено нещо, позовавайки се на решение № 260020/20.11.2020г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 8/2020г., с което дружеството е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от по 100 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка им Я.М. И. с ЕГН ХХХХХХХХХХ, настъпила като последица от същото ПТП от 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Тъй като в мотивите на това решение съдът изрично е признал, че дължимото на ищците обезщетение е в размер на 100 000лв за всеки от тях, спорът за справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди е окончателно разрешен с влязло в сила решение и искането за присъждане на по-висок от този размер се явява недопустимо. Като се позовава на приетото в т.2 на ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право 3 при предявен друг исков процес за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, поддържа виждането си за наличието на процесуална пречка за разглеждане на настоящата искова претенция, предпоставящо прекратяване на производството по делото като недопустимо.

Настоящият състав не споделя тази теза. Съгласно цитираната от въззивника и приложима към процесния случай тълкувателна практика на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този случай обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. СПН по частичния иск не засяга последващата преценка на съда по критерия на чл.52 ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение по размер. В този аспект изводът на първоинстанционния съд по т.д.. № 8/2020г. на ШОС, че справедливият размер на дължимото на ищците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на майка им е в размер на по 100 000.00 лв. за всеки от тях, не се ползва със СПН и не обвързва съдебния състав, преценяващ основателността на претенцията за по-висок размер обезщетение.

В този смисъл предявените искове са допустими.

Разгледани по същество, те се явяват и основателни.

Въз основа на формираната по т.д. № 8/2020г. СПН исковите претенции на ищците се явяват доказани по основание.

Пред настоящата инстанция спорен остава техният размер. Същият следва да бъде определен съобразно критериите, установени както в задължителната, така и в актуалната съдебна практика.

Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили 4 актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява внезапността на понесената от ищците загуба, доказаните по делото традиционно добри отношения между тях и пострадалата, както и тежките последици върху психическото състояние на ищците и промените в живота им, понесени в резултат на инцидента. Така от показанията на свидетелите Б.

Д. Б., Д. С. А., З. С. Г. и Е. Т. се установява, че непосредствено след инцидента М. бил сирно стресиран, не можел да обясни какво се е случило, не можел да говори, затворил се в себе си, не му се общувало, имал проблеми със съня, приемал успокоителни. П. също трудно преживяла загубата, станала разсеяна, неадекватна, не й се работело, загубила чувството си за хумор и общителността си, обърнала се към психолог, за да преодолее тревогата и безпокойството, които я мъчели и неконтролируемата паника, в която изпадала. Според свидетелката Т., психолог по професия, П. изпаднала в депресивно състояние, боляла я главата, не искала да яде, не искала да общува, затворила се в себе си. В последствие преодоляла тези състояния, започнала да се усмихва и да общува.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

Съгласно чл.492 КЗ тези лимити преди 07.12.2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 000 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид 5 само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. No 1154/13г., второ т.о.; реш. 157/28.11.14г. по т.д. No 3040/13г. – второ т.о.

По отношение на икономическата конюнктура в страната съдът съобразява размерът на МРЗ за 2018 г. от 510лв, както и официалните данни на НСИ за инфлационни процеси и индекса на потребителските цени за 2018г. Следва да бъде отбелязано обаче, че инфлационните процеси в страната не са критерий за определяне размера на застрахователното обезщетение, а само косвена индиция за икономическите условия на живот към релевантния в случая момент 2018г., тъй като обезщетението се определя към момента на извършване на деликта, а не за периода от ПТП до постановяване на решението по прекия иск срещу застрахователя.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на по 135 000лв за всеки един от ищците е адекватно и съобразено както с реално претърпените от тях болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което, след приспадане на вече присъденото им обезщетение по т.д. № 8/2020г. на ШОС, настоящите им искови претенции следва да бъдат уважени до размер от по 35 000лв за всеки един, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното заплащане на задължението.