Решение № 707 от 29.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20232100100044 по описа за 2023 година Ищцата М. Д. К. с настоящ адрес с.В. п.,общ.Л.,област Х. чрез пълномощника адв. Росица Петкова с адрес на кантората гр.София,ул.“Бачо Киро“ № 5А,ап.9 е предявила обективно съединени искове против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 за осъждане на ответното дружество да й заплати следните суми:

150000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Христо Марийков Кинов,настъпила в резултат на ПТП,възникнало на 18.09.2021 год. , виновно причинено от водач,управлявал лек автомобил,застрахован в ответното дружество,ведно със законната лихва от 07.04.2022 год. до окончателното плащане на сумата.Твърди,че на 18.09.2021 год. на път от втори клас № 79 в района на община Средец ,водачът С. Ц. ,управлявайки лек автомобил „Тойота Рав 4“,нарушил правилата за движение по пътищата ,като предприел неправилно изпреварване ,вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Киа Рио 1.3“,управляван от И. П. и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ ,управляван от Ж. С..Заявява,че в резултат на възникналото ПТП на пътниците в лек автомобил „Тойота Рав 4“,,един от които е бил Х. М. К.-неин син,са причинени травматични 1 увреждания.Сочи,че той е бил приект в УМБАЛ.Бургас,където на 23.10.2021 год. е починал. Описва подробно претърпените от нея душевни болки и страдания от загубата на детето й.Твърди,че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество,като е предявила застрахователна претенция към застрахователя,която в определения то закона срок не е била удовлетворена изобщо. Претендира разноски.Представя и ангажира доказателства.

Предявеният иск е с правно основание в чл. 432 от КЗ, а предявената претенция за законна лихва е с правно основание в чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 чрез пълномощника адв. Димитър Стоянов в своевременно депозирания писмен отговор оспорва иска по същество като неоснователен . Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Тойота Рав 4“, както и че на 18.09.2021 г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. Оспорва твърденията на ищцата за изключителна вина на водача на лекия автомобил „Тойота Рав 4“,,включително търпените неимуществени вреди ,размерът на претенцията , причинно-следствената връзка между действията на водача на застрахования при него лек автомобил и настъпилите за ищцата неимуществени вреди.Счита,че произшествието е настъпило като резултат от независимо съизвършителство и то е възникнало и от действията на водача Ж. С.,управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220“,който не е спазил необходимата дистанция при предприемане на изпреварването на лекия автомобил „Тойота Рав 4“ и не се е съобразил с предприетата от този водач маневра по изпреварване и пристрояване в насрещната пътна лента.

Заявява възражение за съпричиняване и от страна на пострадалия,като сочи,че смъртта му не би настъпила,ако бе използвал обезопасителен колан,с какъвто автомобилът, в който е пътувал ,е бил фабрично оборудван. Счиета,че съпричиняването е в размер на 60 % .Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерно завишен и несправедлив с оглед социалноикономическите условия на живот.Развива подробни съображения .При условия на евентуалност твърди,че смъртта на сина на ищцата е настъпила в резултат на лекарска грешка допусната при лечението му в УМБАЛ-Бургас като проследява детайлно предприетите в лечебното заведение действия.

2

Заявява свои доказателствени искания. Моли в производството по делото като трето лице помагач на негова страна да бъде допуснато участието на УМБАЛ-Бургас АД.

Окръжен съд Бургас ,като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

Не са спорни между страните следните обстоятелства:налице е валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за моторното превозно средство-участник в произшествиетолек автомобил марка автомобил „Тойота Рав 4“ за дата 18.09.2021 год.; Х. М. К. е пътувал в лекия автомобил марка „Тойота Рав 4“ ; М. Д. К. е майка на Х. М. К.;Х. М. К. е починал на 23.10.2021 год.; на 06.01.2022 год. в ответното застрахователно дружество е постъпила претенция за изплащане на обезщетение,предявена от М. К. чрез пълномощника й адв. Росица Петкова по повод настъпилата смърт на Х. К.

Служебно известен на настоящия съд е следния факт: на 22.03.2023 год. е влязла в сила присъда № 12 от 06.03.2023 год. по НОХД № 942 по описа за 2022 год. на настоящия съд ,касаеща пътнотранспортното произшествие ,граждански последици от което са предмет на настоящото дело .На основание чл.300 от ГПК тази присъда е задължителна за настоящия граждански съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно следните обстоятелства : подсъдимият С. Д. Ц. е виновен в това,че на 18.09.2021 год. около 16:40 ч. на второкласен път 79, км. 68+000 между разклона

„Аврамов мост“ и гр.Средец,при управление на МПС-лек автомобил

„Тойота“,модел „Рав-4“ с рег. № А 2745 НР,нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.42,ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. К.От данните по делото е видно,че смъртта на Христо Кинов не е настъпила непосредствено след произшествието,а повече от месец след него-на 23.10.2021 год.

От представения с исковата молба и приет като доказателство констативен протокол с пострадали лица,съставен на датата на произшествието-18.09.2021 год.,е видно,че в инцидента са участвали три леки автомобила-„Киа Рио 1.3“,“Тойота Рав 4“ и „Мерцедес Ц 220“ като причина за настъпването му е неправилно изпреварване.Отразено е също така в частта видими щети по 3 превозното средство „Тойота Рав 4“ – цялостна деформация автомобила,като първи пострадал е посочен Христо Кинов. по

От извършената по делото и приета съдебна автотехническа експертиза се установява,а по това обстоятелство страните и не спорят,че Христо Кинов е пътувал на предна дясна седалка на застрахования при ответното дружество лек автомобил „Тойота“, като е бил ,включително и по време на произшествието,с правилно поставен предпазен колан.Експертът е пояснил,че лекият автомобил е бил оборудван фабрично с пет броя динамични

,триточкови предпазни раменно-бедрени колана.Този вид колани разпределят енергията на движещото се тяло равномерно към гърдите,таза и раменете.

Целта на увеличената допирна площ на колана към човешкото тяло е както предпазване от удар във вътрешните повърхнини на автомобила,така и да намалят налягането на тялото върху колана при отрицателно ускорение на автомобила.Коланът е най-ефективен при прав/челен/ удар и ротация на автомобила по хоризонталната и вертикалната оси.Той придържа тялото на използващия го към седалката и не позволява да напусне вътрешното пространство на автомобила.Относно механизма на удара вещото лице е разяснило,че от момента на първия удар между „Тойота Рав 4“ и „Мерцедес Ц220“,последвалия втори удар до напускане на платното за движение в посока надясно, телата на водача и пътниците в „Тойота“ ,независимо от това дали са били или не с поставени колани,не са изпитали силен удар във вътрешните повърхнини на автомобила,не са им нанесени телесни повреди. Удар с найголям интензитет са изпитали телата им в момента на първото съприкосновение на автомобила с неравния терен в дясно от десния банкет.След този удар е последвала ротация по хоризонталната ос на „Тойота“,в който момент пътниците от задната седалка са напуснаи вътрешното пространство на автомобила.След като се установил в покой по таван в селскостопанска нива на 33,4 м. от десния банкет,в автомобила са останали водачът и пътникът на предна дясна седалка-Христо

Кинов.Случайно преминаващи хора са преобърнали автомобила на ходовите му колела,като са помогнали на водача за излезе от него.Пътният полицай ,посетил мястото на призшествиет,при пристигането си е заварил Христо Кинов извън автомобила,в много тежко състояние.Екпертът,съпоставяйки деформациите по лекия автомобил-напукано,но не счупено, предно стъкло,деформиран покрив,деформирана дясна страна с липсващи стъкла и 4 изкривени врати, и получените телесни увреждания на Христо Кинов-травми в областта на врата-6-ти и 7-ми шийни прешлени,е заключил,че при удара на Тойота в почвения слой на нивата,правилно поставения колан е задържал тялото на сина на ищцата на седалката и не е позволил удар на главата или която и да е друга част на тялото в предно обзорно стъкло.Ако Кинов е бил без колан,то главата или част от тялото му би се ударила в предно обзорно стъкло с достатъчна сила,за да го счупи,а не да го напука,и тялото би напуснало вътрешното пространство на автомобила през него,при което би имало наранявания в областта на лицето,порезни рани по ръцете и други части на тялото,каквито не са описани в документите както по делото,така и в досъдебното производство.Разяснява,че травмите в областта на врата са получени в резултат на два удара:1.при удар на главата в деформирания таван на автомобила,като силата на този удар е била с голям интензитет и с посока от теменната част на главата към торса;2. при удар на тилната част на главата в подглавницата на предна дясна седалка.

От събраните гласни доказателства,които съдът изцяло възприема,тъй като съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал и дават достатъчно точна и ясна представя за взаимоотношенията между ищцата и починалия й син,се установява,че те не са живели заедно в едно домакинство от ранна детска възраст на Х. К.Х. К. е бил роден по време на фактическото брачно съжителство в период от 3-4 години на ищцата и приятеля с лично име Й. на свидетеля Г.Й. е бил възприеман от жителите на населеното място,в което е живял съвместно с ищцата -с. Везенково, като биологичен баща на Х. По време на същото това съжителство М. К. е родила и сестрата на Х.М.От събраните официални документи от учреждения е видно,че нито по време на съвместното съжителство,нито до момента на смъртта на Х.

К.,бащата Й. е предприел действия по установяване на произхода му от себе си по някой от уредените в законодателството ни способи/ бащиното и фамилното имена на Х. К. са образувани от тези на майка му-ищцата, като тя е вписана като единствен негов наследник по закон в удостоверението за наследници/. При раздялата ищцата е напуснала общия дом и се е установила да живее в друго населено място в област Хасково. Двете деца са останали при бащата,който е поел заедно със своята майка грижите за тях.Въпреки раздялата ищцата и бащата на Х. и М. са продължили да поддържат добри отношения-чували са се по телефона,говорели са за 5 децата,ищцата е питала постоянно за тях,въпреки че не е имала пари ,е изпращала дребни суми и дрехи и за двете деца.Свидетелят Г. няма сигурен спомен дали бащата на Х. му е споменавал,че ищцата е идвала да вижда децата,самият той никога не е присъствал на такава среща,въпреки че са близки приятели и Йордан често му е помагал,включително на родителите му.Посочва,че ищцата е присъствала на погребението на сина си и е била силно разстроена-плакаба е.Заявява,че М. К. все още се обажда на бащата на Х. от време на време и говорят за починалия си син.Свидетелят А., израснал в едно населено място –с Везенково , с починалия Х. К. ,също посочва,че въпреки че той е живеел при баща си , му е споменавал,че поддържа връзка и с майка си ,говорил е с уважение за нея,не са е карали ,имали са се.Показанията и на двамата свидетели не са преки,нито един от тях не е очевидец на каквито и да е взаимоотношения между ищцата и починалия К.Въпреки това и независимо,че препредават получена от починалия и баща му информация, и че съдържат оскъдни данни за релевантните за производството по настоящото дело обстоятелства,показанията им в достатъчна степен установяват конкретните особености на житейската връзка между ищцата и починалия Х. К. като майка и син.