Решение № 828 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501423 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби против решение № 73/17.02.25г.,постановено по гр.д.№ 1209/22г.по описа на РС-Асеновград,1-ви гр.с.

Жалбоподателят „Фератум България“ЕООД,ЕИК-***,гр.София,атакува решението в частта му,с която е обявена нищожността на договор за потребителски кредит № **** от ***,сключен между дружеството и С. В. И.,ЕГН-********** от гр. А..Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон в обжалваната му част,като намира,че първоинстанционният съд неправилно е приел договора за нищожен и излага съображения в тази насока.Иска отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска като неоснователен.Претендира разноски за двете инстанции.

Решението се обжалва и от „Мултитюд Банк“ЕАД,учредено в Република ***,със седалище и адрес на управление М.,гр.Г***,ул.“С***,вписано в търговския регистър на Република М. с № ***,представлявано от А. К.,с предишно наименование „Ф***“ Ltd в частта,с която е обявена нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/15.06.2017г.,сключен между С. В. И. и „Фератум България“ЕООД,както и в частта,с която е обявена нищожността на договор за гаранция (поръчителство) от 16.06.2017г.към договора за предоставяне на потребителски кредит № ***/15.06.2017г.,сключен между този жалбоподател и С. В. И..Жалбоподателят поддържа,че решението в обжалваните му части е 1 неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения.Моли съда да отмени решението в атакуваните му части и да постанови друго,с което да отхвърли изцяло предявените искове.Претендира разноски.

Въззиваемата С. В. И.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Е.И. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба (не конкретизира коя точно от двете жалби) по съображения,изложени в писмен отговор.Иска потвърждаване на атакуваното решение.Претендира разноски по делото за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Никоя от страните не ангажира доказателства пред въззивната инстанция.

ПдОС намира жалбите за процесуално допустими.Същите са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането на въззивните жалби по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от С. В. И. против „Фератум България“ЕООД и „Мултитюд Банк“ЕАД искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК,чл.143 от ЗЗП и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Иска се установяването на нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/15.06.2017г. и на договор за гаранция (поръчителство) от 16.06.2017г.,както и осъждане на втория ответник- „Мултитюд Банк“ЕАД с предишно наименование „Фератум Банк“ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно основание суми в периода 15.06.17г.-10.06.22г.в общ размер на 513,36лв.,съставляващи престирани от нея парични плащания в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит,а при условията на евентуалност иска да се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/15.06.2017г.като неравноправна на осн.чл.143,т.9 от ЗЗП,както и,в случай,че се установи,че първият ответник „Фератум България“ЕООД не е изплатило на „Мултитюд Банк“ЕАД платените от ищцата вземания по договора за поръчителство,да се осъди „Фератум България“ЕООД да ги възстанови на И..

По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че първият ответник-„Фератум България“ЕООД и ищцата С. И. са сключили на ***.по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит,с който заемодателят- „Фератум България“ЕООД е предоставил на заемателя- С. В. И. сумата от 2000лв.,която сума последната се е задължила да върне на 12 месечни вноски от по 205лв.Параметрите на договора са при уговорена лихва в размер на 460лв. и лихвен процент от 23%,ГПР-49,11% и посочена общо дължима сума от 2460лв.

Договорът е сключен при обезпечение-поръчителство в полза на заемодателя.(чл.5 от договора).Сключен е и договор за гаранция (поръчителство) между „Фератум Банк“ (със сегашно наименование„Мултитюд Банк“ЕАД) и С. В. И.,като поръчителството е възмездно2 при такса за предоставянето му в размер на общо 1540лв.,дължима от И.,заплащана на равни месечни вноски (12 на брой) в размер на 128,33лв.,включени в погасителния план.

Не се спори,че ответникът е изпълнил задължението си да предостави уговорената сума на заемателя на 15.06.17г,както и че договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

По делото са изготвени и приети две съдебни експертизи.От СТЕ с вещо лице Б.М. се установява,че дружеството-заемодател предоставя при сключване на договор за потребителски кредит на заемателя две опции за обезпечение-чрез личен гарант/поръчител и чрез гаранция от „Мултитюд Банк“ЕАД,като в конкретния случай ищцата е избрала втората опция.

От ССЕ с вещо лице М.Р. е видно,че в обхвата на разходите за кредита не е включено възнаграждението на дружеството поръчител,а ако то се включи в разходите,размерът на ГПР би бил 272,06%.Вещото лице е посочило също,че уговорената с договора за кредит лихва в размер на 460лв.не съответства на посочения в т.3 от договора годишен лихвен процент от 23% и при параметри:лихва 23% и главница 2000лв.,общият размер на лихвата всъщност се равнява на 257,83лв.Експертът е констатирал също,че сумите за гаранция(поръчителство) са платени от ищцата И. на „Фератум България“ЕООД,но няма доказателства за превод на тези суми от първия към втория ответник-„Мултитюд Банк“ЕАД.

Твърденията на ищцата са за неспазено изискване на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарушение на императивното правило на чл.11,ал.1,т.10 във вр.с чл.19,ал.1 от ЗПК.Отделно излага твърдения,че не е спазено изискването и на чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК поради липса на информация за задължението на потребителя при отказ да погаси главницата и лихвата,както и лихвения процент на ден.Поради акцесорния характер на договорът за поръчителство същият бил нищожен,доколкото не може да съществува валидно без наличието на действителен главен дълг.Излага доводи,че договорът за поръчителство е нищожен и на собствено основание.

Касае се за договор,който е потребителски по см.на чл.9 от ЗПК,поради което спрямо него и съответно спрямо договорът за поръчителство са приложими разпоредбите на ЗПК.

Районният съд е уважил иска за установяване недействителността на договора за потребителски кредит,като е приел,че реално приложеният лихвен процент е по-висок от уговорения,поради което договорът за потребителски кредит не отговарял на условията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,а това водело до неговата недействителност.Отделно от това е приел,че реалният лихвен процент противоречи на добрите нрави,тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити,поради което клаузата,с която бил уговорен размера на договорната лихва,била нищожна.

По отношение на договорът за поръчителство и уговорената с него такса от 1540лв.,дължима на равни мес.вноски от по 128,33лв.,срещу която гарантът се задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит,съдът е приел,че тази такса представлява „скрито“възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит.В подкрепа на този извод бил фактът,че същото произтича от 3 договор,който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора,включен е в погасителната вноска и се заплаща на кредитодателя,а не на третото лице.Според АРС целта била заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК,доколкото реалната последица от него била оскъпяването на кредита.Всичко това водело до нищожност както на договора за гаранция(поръчителство),така и на клаузите в ДПК,както и до недействитеност на целия договор за потребителски кредит (ДПК) на осн.чл.22 от ГПК,тъй като на практика не съдържа реално приложения ГПР,(който съгл.заключението на ССЕ би бил 272,06%).Освен това съдът приема,че договорът противоречи на добрите нрави поради явната нееквивалентност на престациите-уговореното възнаграждение било около 75% от заетата сума.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на АРС и ги споделя.

Действително записаната в ДПК № 515835/15.06.2017г.обща дължима сума от 2460лв.не включва допълнителното плащане от 1540лв.по договора за гаранция,а това допълнително плащане следва да се включи в общата сума,доколкото то е задължително условие за предоставянето на кредита.С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да се включат в ГПР,а тогава съгл.чл.19,ал.1 от ЗПК ГПР би надхвърлил законовото ограничение от 50%,тъй като съгл.ССЕ той става 75% при включване в него и на възнаграждението за гаранцията.

Въззивният съд не възприема доводите на втория жалбоподател „Мултитюд Банк“ЕАД,че ищцата е имала избор да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини,вкл.чрез поръчителство с избрани от нея физически лица,поради което сключването на договора за поръчителство с „Фератум Банк“ не било задължително условие при отпускане на кредита.ПдОС счита,че е без значение факта,че ищцата е избрала поръчителя си,тъй като от съдържанието на договора и на преддоговорната информация е видно,че на И. е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят-избрано от нея лице или Фератум Банк,но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство,след преценка от страна на заемодателя на кредитоспособността на потребителя.След като ищцата е избрала възмездното поръчителство от Фератум Банк („Мултитюд Банк“ЕАД),то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР,което обаче не е направено.

Въззивният съд приема още,че посочените в договора за потребит.кредит № ***/15.06.2017г. ГПР от 49,11% и обща дължима сума от 2460лв.не отговарят на действителните такива и съответно представляват невярна информация,което следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика съгл.чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП.Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира,че районният съд е стигнал до правилни изводи,които обстойно е мотивирал и които се споделят и от 4 въззивния съд,поради което е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

По разноските:

Разноски с оглед изхода на спора се дължат от жалбоподателите на въззиваемата страна.Същите са за адв.възнагражение пред въззивната инстанция,но доколкото са претендирани на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,следва да се определят от съда,който не е обвързан с претендираната със списъка на разноските от въззиваемата страна сума от 960лв.

По отношение на размера на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.настоящата инстанция счита,че следва да се съобрази с практиката на СЕС- Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.По всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер,като все пак въззивния съд счита,че цитираната наредба следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,но наред с това следва да се изхожда от няколко критерия-обемът извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,наличието на фактическа и правна сложност на делото,броя и цената на исковете.