Решение № 260231 от 18.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 18..01. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-„В ” състав в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

Членове:

ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

Секретар

Цветелина Добрева сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова въззивно гражданско дело № 323 по описа за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „С.в.“

АД, ответник пред СРС срещу решение № 159089 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 74939 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, I ГО, 34 състав.

Решението се обжалва в частите, в които са уважени предявените срещу въззивника-ответник претенции на ищеца по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение, като се твърди, че същото не е съобразено с представените от ищеца доказателства за претендираното обезщетение по двата деликта, както и били допуснати на нарушения във връзка с обсъждане на доказателствата по делото и при несъобразяване със съдебната практика по сходни случаи.

Относно иска по чл.124, ал.1 ГПК сочи, че не бил налице спор, че между страните не съществува правоотношение. Сочи, че бил признал с изрично изявление, отправено до ищеца, че такова правоотношение не съществува.

Относно иска по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД сочи, че съгласно съдебната практика, ищецът следвало да докаже, че „С.в.“ АД е действала недобросъвестно при подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. СРС бил игнорирал факта, че по делото от ответника били представени доказателства от които се установявало, че към датата на подаване на заявлението, като собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********с клиентски номер **********, имало открита партида още от 2000 г. от лице, чийто три имена съвпадали с тези на ищеца. Това означавало, че „С.в.“ АД били действала добросъвестно. Съставянето на фактури, които представлявали частни свидетелстващи документи, в които били посочени три имена на лице, идентични с имената на ищеца, не означавало наличие на деликт, защото нямало бездействие на служители на ответното дружество във връзка със незаконосъобразна липса на индивидуализация на задълженото лице по фактурите.

Относно размера на обезщетението сочи, че неправилно СРС бил кредитирал показанията на свидетеля В.С., защото била налице фрапантна разлика между неговите показания и представените писмени доказателства. Освен това показанията имали оценъчен характер. Съдебно-психологичната експертиза също не доказвала търпени вреди от страна на ищеца, тъй като не давала обосновано заключение на поставените въпроси. Самото заключение съдържало твърдени от ищеца факти, а не установявало в каква степен е засегната личността на ищеца.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която претенциите на ищеца са били уважени и вместо това да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред

Софийски районен съд- Т.В.Т., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалния и материален закон. Решението било постановено и при съобразяване със съдебната практика.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на

04.09.2020 г. Въззивната жалба е подадена на 18.08.2020 г., следователно същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

В частта, в която първоинстанционното решение се обжалва, предявените срещу ответника/ въззивник искове са били уважени, то за него е налице правен интерес от обжалване, следователно въззивната жалба е допустима.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищеца пред Софийски районен съд

- Т.В.Т.. Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена претенцията му по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв. и претенцията със същото правно основание за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 8500 лв.

Излагат се подробни доводи, че съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с търпените от ищеца неимуществени вреди, включително техния интензитет. Решението не е било съобразено и с изслушаната по делото СПЕ.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която претенциите на ищеца за неимуществени вреди не са били уважени в пълен размер и вместо това да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

По насрещната въззивна жалба не е постъпил отговор от ответника пред Софийски районен съд- „С.в.“ АД.

По допустимостта на насрещната въззивна жалба:

Въззивникът по насрещната въззивна жалба е получил препис от въззивната жалба на „С.в.“ АД на 04.09.2020 г. Насрещната въззивна жалба е подадена на 16.09.2020 г./по пощата/, следователно същата е подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК.

В частта, в която първоинстанционното решение се обжалва, предявените от ищеца/въззивник искове не са били уважени, то за него е налице правен интерес от обжалване, следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в частта, в която е разгледал иска по чл.124, ал.1 ГПК:

По въпроса е налице произнасяне на ВКС, Четвърто ГО по ч.гр.д.№ 2964 по описа за 2019 г., с което е отменено определение № 9170 от 11.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1883 по описа за 2019 г. на СГС и делото е върнато на СРС, ГК, 34-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№ 74939 по описа за 2017 г. по предявения от Т.В.Т. срещу „С.в.“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Следователно процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в частта по иска по чл.124, ал.1 ГПК.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в частта по искове с правно основание чл.49, ал.1 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД:

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че от ответника – „С.в.“ АД са осъществени два деликта –незаконосъобразно депозиране на 14.09.2016 г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ищеца с предмет несъществуващи задължения за консумирана вода за водоснабдения имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********с клиентски номер **********, както и незаконосъобразното бездействие от страна на служителите на ответното дружество, изразяващи се в незаконосъобразната липса на индивидуализация, която следвало да се осъществи от служителите на ответното дружество на 14.02.2017 г. в издадените от ответника на 08.03.2017 г., 07.04.2017 г. и 07.06.2017 г. три нови фактури на различна стойност отново на името на ищеца, касаещи водоснабдения имот, за който по делото било установено по безспорен начин, че ищецът няма каквато и да било фактическа или правна връзка с този имот.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното:

Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба твърди да е претърпял неимуществени вреди от това, че служителите на ответното дружество в нарушение на ЗСч са осчетоводили противоправно несъществуващи стопански операции /консумация на вода/ в качеството му на абонат с клиентски номер ********** за потребена вода в имот с адрес: гр.София, ж.к.“*********. Ищецът не бил собственик на този недвижим имот, както и нямал никакви вещни права върху него; не бил подавал каквито и да било документи, нито бил сключвал каквито и да било договори за доставка на вода на този адрес. За доставка на ВиК услуги в този имот никога не била откривана на негово име партида въз основа на документите по чл.56, ал.1-ал.4 от ОУ -2006 г. на ответното дружество.

Вследствие на така извършеното неправомерно осчетоводяване, ответникът образувал заповедно производство по реда на чл.410 ГПК в което се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение от 03.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 51899 по описа за 2016 г. на СРС, 76-ти състав. Във връзка с процесното заявление служители на ответника неправомерно били използвали личните му данни – три имена и ЕГН, които лични данни ищецът бил предоставил единствено във връзка с качеството му на потребител на услугите на ответното дружество за имота на адрес: ж.к.“Дружба“, но не и за доставка на услуги до имот с адрес : гр.София, ж.к.“*********, както било посочено в горецитираната заповед за изпълнение. Твърди, че във връзка с обработването на личните му данни, за което той не бил давал съгласие, му били причинени множество неимуществени вреди- изпитвал силен гняв и възмущение, тъй като бил винаги редовен платец на всичките си задължения спрямо ответника относно имота с адрес в ж.к.“Дружба“. Тъй като имал задължения и по банков кредит към банка ОББ АД, където регулярно плащал вноски, поради притесненията си не можел да спи, а през деня бил нервен и напрегнат.

Възмущението му се засилвало от факта, че за да бъде осъден били използвани неверни данни пред съдебните органи относно постоянния му адрес в гр.София.

Всички гореизброени негативни преживявания ищецът оценява на сумата от 5 000 лв. Второ, ответникът бил ползвал личните му данни – трите имена и ЕГН в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение с цел точно да бъде индивидуализиран като длъжник. Счита, че това е сторено в нарушение на Закона за защита на личните данни- чл.2, ал.2,т.1,2 и 3. Това било довело до противоправното нарушаване на неговата неприкосновеност и личния му живот. Всички негативни преживявания във връзка с това нарушение на ответника оценява на сумата от 10 000 лв. Трето, в резултат на начисляването на несъществуващи задължения в негова тежест и проведеното срещу ищеца от страна на служителите на ответника съдебно производство, твърди да му е била увредена репутацията на добросъвестен гражданин и безупречен съдружник и служител във фирма „С.“ ООД, гр.София. Преживените негативни емоции в тази връзка оценява на сумата в размер на 10 000 лв. Четвърто, след обезсилването на заповедта за изпълнение ищецът бил подал жалба, наименована от ответника неправилно като „писмо“ , вх.№ О/Ж-520 от 01.02.2017 г., в която жалба изрично се бил оплакал от неправомерното начисляване на задължения в негова тежест за потребени услуги в имот, който не е негова собственост и не се обитава от него и семейството му, а именно за имот с клиентски номер **********. По повод на тази жалба, ответникът с нарочно писмо от 14.02.2017 г. го уведомил, че срещу него няма да се предприемат по-нататъшни действия, а претенциите щели да бъдат насочени срещу „надлежния длъжник“; в писмото се съдържало и извинение за създадените неудобства. Въпреки тези уверения и извинения от служителите на ответника, действията по начисляването на несъществуващи задължения в тежест на ищеца продължили, включително до м.06.2017 г., което се установявало от издадените от ответника три броя фактури/дубликат с № № ********** от 08.03.2017 г. на стойност 4 291,48 лв. с краен срок за плащане 07.04.2017 г.; 00722203720 от 07.04.2017 г. за сумата от 4338,97 лв. и краен срок за плащане 07.05.2017 г. и 00723520786 от 07.06.2017 г. за сумата от 2446,29 лв. с краен срок за плащане 07.07.2017 г. В тези фактури изрично бил изписан текста: „Извинете за причиненото неудобство, ако междувременно сте погасили задълженията си“. Сочи, че неправомерното поведение на ответника продължава и към момента на подаване на исковата молба, което за ищеца като „лоялен клиент“, било обидно и цинично. Ищецът продължавал да изпитва възмущение и гняв от незачитане и неуважение към личността му и като клиент, като действията на ответника продължавали въпреки уверението от последния за непредприемане на действия срещу него за имота в ж.к.“Обеля“. В този смисъл за него била създадена болезнена „шизофренична“ ситуация, която силно го тормозела и възмущавала, т.е. едновременно бил третиран от ответника като „лоялен“ клиент и неизряден длъжник. Така причинените му неимуществени вреди оценява на сумата в размер на 8 500 лв. Самооценката на причинените му неимуществени вреди определя освен от силата и тежестта на търпените от него негативни емоции, така и от осъзнатото безсилие поради факта, че ответното дружество е единствен оператор на В и К услуги и поради това ответникът злоупотребявал спрямо ищеца от монополното си положение.

Разпечатката съдържа 47 от 189 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ff1eb63-3303-489c-8420-edd8f6c7c5b8