Решение № 1479 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100505163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4062 от 06.03.2024 г. по гр.д. № 18231/2022 г. Софийски районен съд, 170 състав признал за установено по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН

ИНСТИТУТ - София град, че М. П. Т., ЕГН **********, има трудов и осигурителен стаж за работа на длъжност „домакин“ във „Веминг” ЕООД, ЕИК 205314409, при пълно работно време от 8 часа, за периода от 11.02.2019 г. до 17.08.2020 г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 600 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ТП на НОИ – София град, който го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Решението било недопустимо като постановено в нарушение на чл. 5 ЗУТОССР, който изисквал установяване на обстоятелството, че документите са изгубени или унищожени, съответно в 1 хипотезата на ал. 2 – ако са иззети ведомостите и книжата от прекратения осигурител, ищцата била длъжна да докаже с удостоверението, че липсват писмени доказателства, годни да установят трудовия й стаж, а именно че в архивното стопанство липсват писмени данни, годни да установят претендирания стаж. В случая ищцата не твърдяла, че липсват/са унищожени документи/данни за претендирания стаж, напротив – в исковата молба твърдяла, че платежните ведомости се съхраняват от изрично упълномощено лице от дружеството. Районният съд, вместо да обсъди този факт, формално посочил, че ищцата е представила удостоверение от ТП на НОИ от 04.08.2022 г., съгласно което липсвали писмени данни за положен трудов/осигурителен стаж при „Веминг“ ЕООД, и неправилно приел, че искът е допустим.

Евентуално поддържа, че решението е неправилно. Приетите за установени от фактическа страна обстоятелства не съответствали на правните изводи на районния съд. С отговора на исковата молба били представени констативен протокол № КВ-5-21-00743865/08.04.2020 г., констативен протокол № КВ-521-00959411/08.07.2021 г. и последвалите ги влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-21-00743869/08.04.2020 г. и задължителни предписания № ЗД-1-21-00959416/08.07.2021 г., с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на НОИ дали задължителни предписания на осигурителя „Веминг“ ЕООД да заличи неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за физически лица, в т.ч. за ищцата, за периода 22.02.2019 г. – 16.08.2020 г. Същите според въззивника имали характер на официални удостоверителни документи и имали обвързваща съда материална доказателствена сила, която неправилно не била зачетена от районния съд.

Последният изобщо не коментирал и обстоятелството, че тези доказателства не са оспорени от ищцата, а неправилно приел, че са изходящи от ответника документи и удостоверяват изгодни за него факти, а ищцата не е страна в административното производство. След като материалната доказателствена сила на констативните протоколи не била оборена, съдът бил длъжен да ги съобрази, или поне да изложи мотиви защо кредитира представените от ищцата доказателства. В разрез с правилата на формалната логика бил изводът на съда за престиран труд от ищцата в исковия период, след като по делото било установено, че в същия период „Веминг“ ЕООД не е осъществявало търговска дейност. Наличието на трудов договор само по себе си не било достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от 2 него осигурителни права. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение от лицата, за които е поискано заличаване на данните по чл.

5, ал. 4 КСО налагала извод, че за тях не е възникнало основанието за осигуряване и те нямат качеството „осигурено лице“. По същество районният съд основал решението си изцяло на показанията на св. П.Т., без да отчете безспорната негова заинтересованост като син на ищцата и като ищец по друго дело с ТП на НОИ със същия предмет. Не били взети предвид и съдържащите се в показанията противоречия относно мястото на работа на ищцата, месечното заплащане, обстоятелството, че представляващият дружеството Й.В. живее от 2018 г. в приют за бездомни лица „Добрия самарянин“ – гр. Русе. Поради това удостоверените в трудовата книжка на ищцата и в УП-2 факти и обстоятелства били неверни и следвало да бъдат изключени от доказателствата, респ. да не се вземат предвид от съда. Моли съда да обезсили като недопустимо, евентуално – да отмени като неправилно атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като за разноските във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна М. П. Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Съдът правилно приел иска за допустим, а по същество – основателен. От показанията на св. Тимченков се установило, че ищцата е изпълнявала трудовата си функция за претендирания период от време, като показанията му кореспондирали с вписванията в трудовата книжка и с останалите писмени доказателства. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за признаване за установено по отношение на ответника ТП на НОИ – София град, че ищцата М. Т. е придобила трудов и осигурителен стаж 3 за периода 22.02.2019 г. - 17.08.2020 г. на длъжност „домакин“, на 8-часов работен ден, при работодател „ВЕМИНГ“ ЕООД, ЕИК 205314409 (заличен като търговец на 14.04.2022 г.). В исковата молба се твърди, че при проверка в НОИ било установено, че ищцата е със заличен осигурителен стаж за исковия период.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск като недопустим, евентуално – неоснователен с възражения, поддържани и във въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично недопустимо. С иск за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода 11.02.2019 г. – 21.02.2019 г. вкл. районният съд не е бил сезиран, и като се е произнесъл екстра петитум за същия период е постановил недопустимо в тази част решение, което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено в посочената част.

В останалата част решението е допустимо, а доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал.

1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а според ал. 2 на чл. 5, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В случая по делото няма спор, а и при справка в ТРРЮЛНЦ се 4 установява, че „Веминг“ ЕООД е заличено като търговец и няма правоприемник, а съгласно приетото удостоверение изх. № 5510-2132/04.08.2022 г., издадено от ТП на НОИ - София град, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен стаж при работодател/осигурител „Веминг“ ЕООД (заличен).

Следователно изпълнено е изискването на чл. 5, ал. 2 от закона в хипотезата, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник. Изземването на ведомости и книжа касае хипотезата на непрекратена дейност на осигурителя, която е ирелевантна за настоящия спор.

Обстоятелството, че представените от ищцата документи – трудова книжка и УП-2 доказват твърдения стаж в случая не изключва наличието на правен интерес от иска за установяване на фактите с правно значение, тъй като ответникът отказва да зачете исковия период като трудов и осигурителен стаж на ищцата. Налице е правен спор, който може да бъде решен единствено по реда на ЗУТОССР. Заличаването на подаваните от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 КСО въз основа на влезли в сила две задължителни предписания също не може да обуслови извод за недопустимост на иска, тъй като ищцата не е била страна в административното производство.

Въззивният съд намира обаче атакуваното решение за неправилно в допустимата му част по следните съображения:

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че за периода от 22.02.2019 г. до 17.08.2020 г. е полагала труд при „Веминг” ЕООД на длъжност „домакин“, при 8-часов работен ден и начин на заплащане на труда, както и че за процесния период са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение (чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО).

Приет по делото е трудов договор от 22.02.2019 г., съгласно който считано от 25.02.2019 г. ищцата е назначена на длъжност „домакин“, на 8часов работен ден, с месторабота – гр. София, основна заплата 3 000 лв., система на заплащане повременна (щатна).

Характерът на работата е описан в длъжностната характеристика, връчена на работника при сключване на договора и също приета по делото. От нея е видно, че основните задължения на длъжността „домакин“ са:

5

Организира снабдяването, съхраняването и отпускането на стоки и материали, инвентар, обзавеждане, работни облекла и канцеларски принадлежности;

Води картотека на постъпилите материали, инвентар, обзавеждане, работно облекло, канцеларски материали, както и на длъжностните лица, на които са предадени за ползване; Изучава нуждите от закупуване на материали, приема и оформя поръчки и организира закупуването им; Отчита месечно разхода за материали, които не са ДМА; Контролира качеството на доставените материални ценности, организира товаро-разтоварните и преносните работи и оформя съпровождащата документация; Прави предложения за бракуване на ненужни материали, както и за продажбата на излишните; Изпълнява други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.

Представени са и извадка от трудова книжка, в която е удостоверено от работодателя прослужено време от 25.02.2019 г. до 17.08.2020 г. - 1 година, 5 месеца и 20 дни, и заповед от 14.08.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 17.08.2020 г.

Представените трудов договор и трудова книжка представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗУТОССР, което прави допустимо събирането на гласни доказателствени средства за установяване на претендирания стаж.