Решение № 106 от 20.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. С., 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500710 по описа за 2022 година

С Решение № 93/14.06.2022г., постановено по по гр. д. № 575/2020г. на Сливнишкия районен съд, са отхвърлени предявените от Д. П. срещу Е. М. искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том II, рег. № 1167, дело № 215/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между С. П.а И., К. И. Г. и ответника Е. М. М., и за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между С. П.а И. и ответника Е. М. М., в обема на притежаваните от ищеца права съобразно дела му в наследството.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е о бразувано по въззивна жалба на Д. П. срещу горното решение. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че в него не били посочени грижите, които ответникът е полагал, в какъв обем, по кое време и на кое място. Не било и ясно дефинирано, какво се разбира под полагане на всички необходими грижи за двамата прехвърлители от страна на приобретателя, нито какви са били действителните нужди на прехвърлителите и как те са били задоволявани от приобретателя. Подчертава изключително краткия срок на действие на договорите, тъй като същите били прекратени няколко месеца след сключването им поради смъртта на двамата прехвърлители, и ответникът не бил имал възможност на изпълни задълженията си към тях. Счита, че ответникът е знаел за очакваната неминуема смърт на прехвърлителите и въпреки това е сключил процесните договори. Намира за доказано, че ответникът е познавал отдавна двамата прехвърлители, както и че е бил 1 запознат с тяхното здравословно състояние, т.е. било му е известно, че същите страдат от множество заболявания и че ще бъде в обективна невъзможност да изпълни сключените договори. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, който оспорва жалбата, като счита, че тя незаконно размества доказателствената тежест по делото. Анализира изтъкнатите от ищеца основания за разваляне на договорите - прекалено краткото време, в което ответникът е имал възможност да изпълнява задълженията си за издръжка и гледане поради настъпилата смърт на прехвърлителите, както и невъзможността на прехвърлителите да ръководят постъпките си и да сключват сделки за разпореждане с имуществото си към момента на сключване на процесните договори. Счита, че продължителността на изпълнение на договорите не е била кратка, както и че прехвърлителите не са били с ограничена дееспособност към момента на сключване на договорите.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Намира, че с въззивната жалба недопустимо се въвежда ново основание на иска (а именно – че действителните нужди на прехвърлителите не били задоволени от ответника), тъй като такова твърдение не се съдържало в исковата молба. При условията на евентуалност изтъква, че незадоволяването от ответника на всички потребности на прехвърлителите било в доказателствена тежест на ищеца. Поддържа, че самият ответник бил успял да докаже, че след сключването на договорите продължил да живее в общо домакинство с прехвърлителите, както живели от 1996 г., а също и че съжителството им било спокойно, а за прехвърлителите били положени всички необходими грижи до смъртта им. От свидетелските показания прави извод, че прехвърлителите са били с ясно съзнание до моментите на смъртта им.

Позовава се на житейската логика в отношенията си с прехвърлителите. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърди, че има нарушаване на добрите нрави, тъй като срокът на договора бил много кратък. Предполага, че законодателят едва ли би дал възможност да се сключват такива договори за такъв кратък срок.

Позовава се на съдебна практика на ВКС по въпроса за краткия срок на изпълнение на договора, както и същият би следвало да бъде отменен поради нарушение на добрите нрави. Изчислява цената на процесния имот и я съпоставя с положените грижи е тяхната продължителност. Изразява становище, че след като възрастни хора са се явили на сделка, единият от които два месеца по- късно постъпва в болница, нотариусът е следвало да изиска да се представи частна експертиза от невролог. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Заявява, че би бил удовлетворен, ако делото бъде върнато на РС- Сливница за разглеждане от друг състав. Подчертава краткия срок на договора и настоява да се вземат предвид писмените доказателства, а не свидетелските показания.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се явява лично и се представлява от адв. М., която поддържа отговора, оспорва 2 жалбата и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Счита, че в първата инстанция процесът се е движил именно от ответната страна. Окачествява въззивната жалба като несериозна. Оспорва възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатския хонорар. Твърди, че изложеното в жалбата е несъответно на онова, което е предмет на делото. Съзира противоречие между изявленията и претенцията на ищеца. Счита, че нуждите на прехвърлителите са били задоволявани. Позовава се на експертизата от 2010 г. Подчертава, че ищецът дори не е присъствал на погребението им, откъдето прави извод за отношението му към тях. Излага заключения и от морално и житейско естество. Обосновава нуждата на прехвърлителите да прехвърлят имота си.

Изразява несъгласие с претенциите за недобросъвестно поведение на ответника. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от районния съд мотиви в обжалвания съдебен акт и препраща към тях на основание чл.

272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът отбелязва следното:

Договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е ненаименован, т.е. позитивното право не съдържа негова правна уредба, а страните са свободни да определят съдържанието му в рамките на императивните материалноправни норми и добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД ).

Поради това по искове, които имат за предмет такъв договор, съдът е длъжен да тълкува действителната обща воля на страните (арг. чл. 20 от ЗЗД ) и да 3 изясни съдържанието на насрещните им задължения. Едва след изясняване на обема на уговореното задължение за издръжка и гледане може да се преценява, дали изпълнението му е точно или не, както и свързаните с (не)изпълнението правни последици.

В настоящия случай, предмет на задължението на приобретателя по процесните договори (ответникът М.) е лично или чрез трети лица да осигури издръжката и гледането на С. И. и К. И., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, а прехвърлителите си запазват пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърляните имоти.

Задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и следва да се осъществява ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо (Решение № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г., III г. о., ГК).

Съгласно правната теория (Марков М. „Облигационно право. Помагало.“ Изд.

„Сиби“, 2018г., стр. 307) при липса на уговорени конкретни и специфични престации (както в настоящия случай), задължението за грижи се свежда до материални действия, нормални за бита и домакинството, проява на уважение и внимание към прехвърлителя и осигуряване на жилищна площ. Съдебната практика (Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК) конкретизира тези задължения в смисъл, че „…издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам“. Освен това, ако не е посочено изрично нещо друго, издръжката следва да съответства на стандарта на семейството на длъжника.

В конкретния случай с процесните договори изрично е уговорено осигуряване на спокоен и нормален живот на прехвърлителите, какъвто са водили досега, т.е. формално без обвързаност със стандарта на семейството на длъжника, но от доказателствата по делото се установява, че страните по договорите са съжителствали в едно домакинство, което фактически води до същия извод.

При съдебен спор, изпълнението на задълженията по договора в така изяснения по- горе смисъл е в тежест на приобретателя.

В настоящото производство приобретателят – ответник е ангажирал показанията на двама свидетели за доказване на това обстоятелство. Няма данни, свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото. Те са непосредствен съсед на прехвърлителите в гр. С., както и лице, което лично е било ангажирано от ответника да помага в грижите за тях, поради което съдът намира техните показания за относими, достоверни и незаинтересовани.

Независимо че свидетелстват за отчасти различни аспекти и периоди от живота на прехвърлителите и отношенията им с приобретателя, тези показания са непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установява, че, както преди, така и след сключването на договорите (което е релевантният период за преценка на грижите и издръжката), ответникът е полагал адекватни грижи за прехвърлителите съобразно нуждите и състоянието им – закупувал им е храна и консумативи, водил ги е на лекар, поддържал е жилището в гр. С. и вилния им имот, както и – чрез трето лице – се е грижил за личната хигиена на прехвърлителката С. И. през последните месеци от живота й. Свидетелите категорично заявяват, че не е имало конфликти между прехвърлителите и приобретателя, а отношенията им са били „найнормални“. Според настоящия съдебен състав, всичко това съответства на 4 уговореното в договора, да се осигурява спокоен и нормален живот на прехвърлителите. Нещо повече: независимо че не е задължително, прехвърлителят и приобретателят да живеят в общо домакинство (арг. от Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о., ГК), в случая се установява, че когато прехвърлителите не са обитавали вилата си в с. Х., те са живели в общо домакинство с ищеца в гр. С., което допълнително свидетелства за изградена положителна лична и емоционална връзка между тях.