Решение № 6773 от 03.10.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 03.10.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с.ИВАН КИРИМОВ при секретаряА.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 1634 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 31.07.2018 г. по гр.д. №69593/16 г., СРС, ГО, 28 с-в ОСЪЖДА В.а.с.на Република България да заплати на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****сумата от 1000 лв. обезщетение за забавено разглеждане на адм, д, № 9873/2014по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС - 26.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн чл. 26, ал.

1 от ЗОДОВ предявен от М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****за осъждане ответника АССГ да заплати сумата от 10 000 лв. претендирана като обезщетение за забавено разглеждане на адм. д. 613/2009, 3866/2009 и 6202/2013 на Административен съд София град и като неоснователен.

ОСЪЖДА В.а.с.на

Република България да заплати на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****сумата от 166 лв. разноски за адвокат на осн. чл. 78, ал. 1 от ТПК.

Решението е обжалвано с въззивни жалби :от ищеца в отхвърлителната част,с която не е уважена исковата претенция над сумата 1 000 лв.,от ответника ВАС в осъдителната част.

Въззивникът –ищец твърди, че решението е неправилно,в противоречие материалния закон и необосновано.Съдът пренебрегнал обвързващата сила на констатациите за установените нарушения в Констативен протокол на ИВСС при разглеждане на делото в АССГ и в производството пред ВАС.Неправилно съдът приел,че не е налице забавяне на разглеждане на делото от АССГ свръх разумния срок. В тази насока решаващият състав необосновано приемал, че не може да се приеме, че съществува абсолютно определен срок с изтичането, на който да се приеме за разумен и неправилно се смесвали грешки на съдебния състав с оглед решаване на делото по същество, което не е основание за търсене на отговорност за забавено производство и грешки свързани с администрирането на делото и непроизнасяне по искания на страните, в случая изпращане на делото от АСС - град до ВАС, без да се произнесе по искането за допълване на Решението по отношение на разноските, което е станало причина цяла една година (от депозиране на 24.11.2011 год. на Молбата за допълване на Решението до окончателното произнасяне на ВАС по нея на 29.11.2012 год.) да се разгледа делото за произнасяне по допълнителното Решение. Неправилно е бил отменен хода по същество на делото по причина, че в Писмената защита ответникът е направил Възражение за погасителна давност .

Разумният срок за разглеждане на производството по делото включвал периода от постъпването на Исковата молба в съда до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. При двуинстанционното производство, какъвто е настоящият случай, първоинстанционното производство започва от постъпването на 27.01.2009 год. на Исковата молба в АСС - град и приключва на 27.06.2012 год. Този период подлежи на преценка за разумен срок (от 27.01.2009 год. до 27.06.2012 год.) съставляващ 3 години и 5 месеца. Обстоятелствата, че е имало спор за подсъдност между АСС - град и АС - Плевен, както и големия брой отложени о.с.з поради нередовно призоваване (отлагане на първото о.с.з.) по причина, че СТЕ не е представена, както и искания за допълнителна експертиза (отлагане на 2,3,4,5,6 и 7 - о.с.з.) е ирелевантно за удължаването на срока на разглеждането на делото, тъй като това е въпрос на администриране на делото, което е в правомощията на съда в т.ч. да назначи ново вещо лице и да изиска да се спазват сроковете за подготовката и внасянето на СТЕ в съда. Недопустимо е да се отлага хода по същество поради възражение за погасителна давност направено в Писмената защита, както и неразглеждане на Молбата за допълване на Решението относно разноските.Твърди,че производството в АСС - град е извън размуния срок 2 години, 3 месеца и 16 дни.

Разглеждането на делото пред ВАС също е продължило свръх разумния срок за приключването му, което било прието за установено от СРС и което се дължи, както е посочено в обжалваното Решение на обстоятелството, че делото е било насрочено след изтичане на повече от една година след постъпването му във ВАС.

Решаващия състав не е изложил мотиви обуславящи определения от него размер обезщетение от 1000 лв, макар и да се отнася само до причинени вреди от забавянето на решаването на делото от ВАС.

Обжалваното Решение е постановено в противоречие с

Решение № 76/11.04.2016 год. на ВКС, III г.о. по гр. дело № 521/2015 год. Несъобразяването на обжалваното Решение с изложените мотиви в Решението на ВКС е в няколко насоки: (1) разглеждането на съдебното производство по чл. 26 от ЗОДОВ като част от компенсаторния механизъм включващ две части — администратинва и съдебна; (2) съобразяване на съдебното производство с административната част на компенсаторния механизъм, която означава, че събраните доказателства в административното произвдоство по Глава III „а” от ЗСВ имат обвързваща сила и съдът не може да не ги зачете в т.ч. констативния Протокол на ИВСС и решението на министъра на правосъдието.

Решаващият състав на СРС в противоречие с Решението на ВКС, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не може да присъди по - малък размер на обезщетение от определеното от министъра на правосъдието, в случая от 2300 лв. В компетенцията на решаващия състав е като прецени събраните по делото доказателства и съдебната практика по чл. 52 от ЗЗД да определи по - голям размер на обезщетение или да потвърди определения размер от министъра на правосъдието.

Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло като се осъдят АССГ и ВАС солидарно да заплатят исковата сума.Претендира разноски.

Въззиваемите-АССГ и ВАС не са депозирали отговори на въззивната жалба.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна.

С въззивната жалба от ответника ВАС се твърди ,че решението е постановено в нарушение на чл. 236 ал.2 от ГПК при липса на мотиви като същото е материално незаконосъобразно - в нарушение на чл.6 пар. 1 ЕКПЧОС вр. чл.2б от ЗОДОВ с погрешно дадена от съда правна квалификация на фактите по случая и неправилно интерпретиране съдържанието на нормата; необоснован,поради липса на съответствие между бланкетните мотиви и крайният решаващ извод. Не е обсъдено твърдението за свръхнатовареност на съда,която не позволява по -ранно насрочване,нито възражението,че ищецът не е депозирал молба за определяне на нова,по-ранна дата,с която да мотивира важността на приоритетно разглеждане на делото.Не са изложени мотиви защо при преценка,че делото е със сравнително висока фактическа и правна сложност приема,че срокът от 1 год. и 3 месеца и 25 дни за цялото производството пред касационната инстанция е прекомерен.Всички елементи-ниска значимост на делото предвид факта,че същото представлява претенция за обезщетение на пропуснати ползи,положено старание от властите,в частност ВАС, за своевременно произнасяне и разглеждане на делото и фактическата сложност на делото налагали извод за липса на нарушение на изискването за разумен срок.Отговорността следвало да бъде изключена,въпреки че се взима общата продължителност на делото-цялото му инстанционно движение.Съдът не се произнесъл по другите елементи на фактическия състав на чл.2б ЗОСОВ -вреда и причинно-следствена връзка между разглеждането и решването на делото извън разумния срок и настъпилия за ищеца вредоносен резултат.ВАС присъдил с решението си и законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от завеждане на иска като по този начин ищецът бил обезщетен веднъж със законната лихва за забава,а с предявения настоящ иск ще получи двойно обезщетение Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск.

Въззиваемата страна-ищец счита жалбата за неоснователна.

Представителят на СГП счита жалбата за основателна .

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

По жалбата на ищеца

С обжалваното решение районният съд е уважил предявения от шщеца против ВАС иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 б,ал.1 от ЗОДОВ в размер на 1000 лв.,ведно със законната лихва от 26.11.2015 г., до окончателното й изплащане като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан ,а срещу ответникът АССГ е отхвърлил изцяло иска.

По делото няма спор за факти: Производството по адм. д.

№ 613/2009г., по описа на

Административен съд София-град (АССГ), 25-ти състав е започнало на 26.01.2009г, когато М.К.М., в качеството му на едноличен търговец с наименование ЕТ „М.-**М.К.“ е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу община Долни Дъбник, с които моли съда, да бъде осъдена общината да му заплати сумата 471 304,50 лева, като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нищожен административен акт - Заповед №252/21.1 1.2012г. на кмета на общината. Съдебното производство по делото е продължило до 26.11.2015 г., когато е влязло в сила окончателно Решение № 12735/26.11.2015г. по адм. д. № 9873/2014г. по описа на ВАС. Периодът за който е разгледан спорът е с продължителност от 6 години и 10 месеца. Делото е разглеждано два пъти в първа инстанция и два пъти в касационна.

Ищецът е предявил претенцията си за обезщетение от бавно правосъдие пред ИВСС.Констатирано е от Инспектората,че продължителността на производството пред АССГ не съответства на изискването за разумен срок,а с действията си касационната инстанция е допринесла за забавянето на цялостното производство. Със заповед на министъра на просъдието е определено обезщетение в размер на 2 300 лв.,за което е предложено споразумение ,отказано от ищеца.

По адм. д. №

613/2009г., по описа на Административен съд София- град (АССГ), 25-ти състав, съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу община Долни Дъбник, с които моли съда, да бъде осъдена общината да му заплати сумата 471 304,50 лева, като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нищожен административен акт - Заповед №252/21.11.2012г. на кмета на общината.

Преценката дали производството по такива дела представлява висока фактическа или правна сложност е винаги конкретна и зависи от обстоятелства като сложност на фактите и трудности при установяването им, сложност на доказателствата и др.

В конкретния случай преценката на обстоятелствата, дали г-н М.е бил ощетен материално и морално с отменената заповед на кмета на община Долни Дъбник, в какъв размер са претърпените щети е изисквало изготвянето на експертни заключения от компетентни за това лица.

Това означава,че производството по делото представлява известна фактическа и правна сложност.

От материалите по делото се установява, че М.или неговият процесуален представител са допринесли за удължаване на производството с около 1 месец и 10 дни, като са допуснали нередовности в подадените от тях касационни молби.

Първото разглеждане на делото в АССГ е започнало с подаване на исковата молба на 26.01.2009г. и е приключило с изпращане на 03.10.2012г. на адм. д. № 3866/2009г. във ВАС. Продължителността на производството е 3 години 9 месеца и два дни. Проведени са 10 открити съдебни заседания.