Определение № 766 от 20.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Благоевград, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500628 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 8850/05.06.2025 г., подадена от „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез юрисконсулт, против Разпореждане № 1755/19.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1135/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото от „А.“ ЕАД, ЕИК ***, (в качеството си на цесионер съгласно Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 05.08.2024 г. въз основа на който „С.“ ООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., за следните суми: 281,21 лв. - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 798515, сключен на 18.01.2023 година между „С.“ ООД, ЕИК ***, и Л. И. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С.“ ООД на “А.” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 05.08.2024 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,02 лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 26.04.2023г.; - 183,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.05.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 година, както и сторените по делото разноски.

1

В депозираната жалба въззивникът сочи, че неправилно и извън своите правомощия, районният съд е отхвърлил депозираното зявление.

С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1755/19.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1135/2025 г. по описа на РС – Благоевград и да се произнесе по същество.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. 1135/2025 г. по описа на РС – Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадена от „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез юрисконсулт, против длъжника Л. И. Д., ЕГН **********, за следните суми: - 281,21 лв. - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 798515, сключен на 18.01.2023 година между „С.“ ООД, ЕИК ***, и Л. И. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С.“ ООД на “А.” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 05.08.2024 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; -11,02 лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 26.04.2023г.; - 183,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.05.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 година, както и сумата 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане № 1549/02.05.2025 г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности, подробно посочени в разпореждането, а именно: заявителят да представи всички изискуеми по чл. 410, ал. 3 от ГПК документи, в това число СЕФ, който съгласно договора е подписан от страните, както и следва да конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, респ. начислена ли е регламентираната в договора неустойка, ако е начислена, налице ли е плащане по същата, включена ли е в ГПР.

Указано е на заявителя, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде отхвърлено.

В указания срок от съда, заявителят е депозирал молба от 08.05.2025 г., с която се излага, че не е длъжен да представя изисканата от съда информация.

2

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба с вх. № 11328/08.05.2025 г., е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания с Разпореждане № 1549/02.05.2025 г.

С атакуваното разпореждане, на основания чл. 411, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК, съдът е отхвърлил подаденото от „А.” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от З.С.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт, заявление, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу Л. И. Д., ЕГН **********, за следните суми - 281,21 лв. главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 798515, сключен на 18.01.2023 година между „С.“ ООД, ЕИК ***, и Л. И. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С.“ ООД на “А.” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 05.08.2024 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,02 лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 26.04.2023г.; - 183,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.05.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 година, както и сумата от 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението е правилно.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променят дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и посоченото от районния съд, а именно: наличие на СЕФ, който съгласно договора е подписан от страните, както и 3 дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, респ. начислена ли е регламентираната в договора неустойка, ако е начислена, налице ли е плащане по същата, включена ли е в ГПР.

С поредица определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на ВКС като например определение № 364/8.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., II т. о., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., II т. о., определение № 117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., I т. о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., определение № 609/20.07.2011 г. по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о., и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане. Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98, О. срещу Р. (С-240/98) u С. срещу ж. и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27 т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т. 44-т. 46/.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора, и ако прецени наличието на такава да извърши служебно прихващане. В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да представи всички изискуеми по чл. 410, ал. 3 от ГПК документи, в това число СЕФ, който съгласно договора е подписан от страните, както и да конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, респ. начислена ли е регламентираната в договора неустойка, ако е начислена, налице ли е плащане по същата, включена ли е в ГПР. Като не е представил исканите документи с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания - отхвърляне на заявлението - заявителят следва да понесе негативните последици от неизпълнението им.

Предвид горното разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, е 4 правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора разноските пред настоящата инстанция си остават за сметка на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1755/19.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1135/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5