Решение № 69 от 15.05.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Нова Загора, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно наказателно дело № 20232220200111 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от Й. Д. С. с ЕГН**********,с постоянен адрес:

*****, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. А. А., служебен адрес: гр.

Бургас, ул."Оборище" № 85, против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0306000385/ 10.05.2022г, на ВПД Началник,РУ Нова Загора,ОД МВР Сливен.

В жалбата се твърди,че жалбоподателят останал недоволен от наказателното постановление/НП/, с което му било наложено административно наказание: «глоба» в размер на 200, 00лв. на посочено основание от наказващия орган -чл. 179, ал.2, от ЗДвП, затова,че на 28.04.2022г.е осъществил нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП, поради което и в законовия срок го обжалва пред съда.

Наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно, изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП не отговаряла на истината.

Жалбоподателят не изпълнил от обективна и субективна страна административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, били допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и са абсолютно отменително основание.

АУАН и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Налице била обща формулировка,като в конкретния случай формално бил преписан закона,а не били описани конкретните обстоятелства.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и 1 незаконосъобразно.

По делото е постъпило писмено становище от Областна дирекция на МВР - Сливен, представлявана от старши комисар Д.В. чрез упълномощен представител ст. юрисконсулт Д.К..

От името на директора на ОД МВР Сливен оспорва жалбата като счита същата за неоснователна.Не се изтъкват мотиви и основания.

Моли съда да приеме представените писмени доказателства по преписката. Няма други доказателствени искания.

В случай, че се счете делото за изяснено от фактическа страна и се даде ход по същество, моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Районна прокуратура –Сливен не изразява становище по жалбата.

В проведеното открито с.з.се явява единствено жалбоподателя,заедно с адв.А.А. процесуален представител на жалбоподателя.Последният заявява,че поддържа жалбата на изтъкнатите в същата основания и допълва,че АМ „Тракия“ не е път,обслужващ прилежащата територия,а е скоростен път и по него водачите управляват МПС при специални условия и с висока скорост.Жалбоподателят не е бил в състояние да предвиди,че на пътното платно ще изскочи внезапно животно и бил действал при крайна необходимост.задължение на държавата е да поддържа в изправност оградните съоръжения до АМ.Съгл.ЗАНН непредпазливите нарушения се наказвали само в изрично предвидените за това случаи.Моли за присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Против жалбоподателя Й. С. е съставен АУАН серия GA бл.

№602501/29.04.2022г.от полицейски служител –св.П.П. в присъствието на полицейски служител-св.Б.Б. затова,че на дата 28.04.2022 г. в 23.00 ч. в общ. Нова Загора, по АМ „Тракия“,км 245,с посока гр.Бургас, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ ****,като с несъобразена скорост с предвидимите препятствия на пътя блъска излязлото на платното за движение домашно животно/куче/,с което реализира ПТП с материални щети.ПТП-то е в района на бензиностанция „Ромпетрол“.Жалбоподателят е възразил собственоръчно в акта,че се е движел със съобразена скорост.Получил е препис от акта.

По делото,като свидетели бяха разпитани актосъставителят-П.П. и свидетелят по съставянето на АУАН-Б.Б..Заявиха,че са отишли на място,след като са били изпратени там,заради получен сигнал за настъпило ПТП на АМ.Съставили АУАН с оглед настъпилите последици като не са измервали скоростта на движение на автомобила на жалоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалването НП,с което на апелатора за гореописаното нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание на осн.чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП-"глоба" в размер на 200лева.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като съдът следва да приеме,че е подадена в законовия срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН и от лице имащо правен интерес-срещу него е издадено атакуваното с жалбата НП.

2

Разгледана по същество съдът я намира за основателна.

Събраха се гласни и писмени доказателства,от които недвусмислено се установи,че жалбоподателят е управлявал на процесната дата посочения лек автомобил.Блъснал е намиращо се на пътното платно животно/куче/,причинявайки ПТП.На място са дошли в последствие горепосочените служители на РУ Н.Загора.

Самите гласни доказателства сочат,че АУАН е бил съставен за посоченото в същия административно нарушение,съобразно настъпилите от ПТП последици-блъснато животно.Не е била установена скоростта на движение на автомобила ,управляван от жалбоподателя,по какъвто и да е начин. Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се установява с категоричност, тъй като двамата свидетели се явяват единствено, за да потвърдят отразените в АУАН констатации. Поради това никой не е възприел извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско предположение.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

На следващо място, на жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.

20, ал. 2 от ЗДП - при движение с "несъобразена скорост".

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 179, ал. 2 предл. І от ЗДвП следва в процесният случай водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки се с релефа на пътя, условията на видимост да е създал непосредствена опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил ПТП.

Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е нарушил следната материална разпоредба – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата разпоредба.Съществен съставомерен елемент при това адм. нарушение с оглед на ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая, обаче би следвало възприетата, както от актосъставителя, така и от адм. наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от жалбоподателя като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на конкретна величина на скоростта, необосновано 3 актосъставителят и наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема, че нарушението по чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП изобщо не е доказано и правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е установена изобщо скоростта, за да се прави извод, че същата е несъобразена. Задължително, за да се приеме, че скоростта на движение на едно превозно средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на движението. При това положение само на това основание следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл. 303 от НПК.

С оглед пълнотата на изложението следва да се отбележи,че не се установява по какъвто и да е начин,че кучето е било домашно,както е посочено в АУАН и НП,а също и че задължение да не се допускат животни на пътното платно на АМ има Държавата в лицето на компетентите органи,които поддържат оградните съоръжения около същата.Жалбоподателят не е в състояние да предвиди внезапната поява на животно на пътното платно и това в никакъв случай не представлява част от релефа,условия за видимост и т.н.,за да е приложима разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП.

Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.Жалбоподателят претендира разноски и такива следва да му се присъдят в размер на 400лева,който е миниума за тези дела,представляващ адвокатския хонорар и с оглед изхода на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0306-000385/10.05.2022 г. на ВПД Началник сектор в ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Й. Д. С. с ЕГН**********,с постоянен адрес: ***** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. С. с ЕГН**********,с постоянен адрес: ***** направените по делото разноски в размер на 400/четиристотин/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаването на съобщението,пред Сливенски административен съд,по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 4

5