Решение № 249 от 14.11.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е № 249

14.11.2019г., гр. Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИ.Н ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 454 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на И.П. ***, представлявана от адв. Т.С. от ВАК, срещу решение № 322/15.04.2019г., постановено по т. д. № 943/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което по предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от Д.С., гражданин на Германия, срещу „Флориани 75" ЕООД – гр. Варна, и И.П. ***, са обявени за относително недействителни по отношение на ищеца едностранни сделки за поемане на менителнични задължения, както следва: 1. запис на заповед от 29.10.2013 г. за сумата от 200 000 лева с падеж 29.10.2017 г.; 2. запис на заповед от 02.04.2014 г. за сумата от 170 000 лева с падеж 02.04.2017 г.; 3.запис на заповед от 18.01.2016 г. за сумата от 100 000 лева с падеж 18.01.2018 г.; 4. запис на заповед от 12.07.2017г. за сумата от 95 000 лева с падеж 12.04.2018 г.; 5. запис на заповед от 30.10.2017г. за сумата от 35 000 лева с падеж 30.04.2018 г., всички с издател „Флориани 75" ЕООД и поемател И.П.П..

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, съставляващи необсъждане на събрани доказателства във връзка с липсата на знание за увреждане на поемателя по записите на заповед. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Въззиваемият Д.С., представляван в процеса от адв. Е.Д. от ВАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Процесуалният представител на „Флориани

75" ЕООД – гр. Варна, който е с процесуалното качество на необжалвал другар на въззивника, заявява, че не може да изрази еднозначно становище по жалбата, но счита, че тя не е в интерес на дружеството.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното:

Ищецът сочи в исковата молба, че е кредитор на ответника „Флориани 75" ЕООД, по силата на договори за заем от 08.06.2011г. и 09.06.2011г. за сумите съответно 4 000 лв. и 70 403 евро, като вземанията са съдебно установени с осъдително решение № 122/19.02.2018г., по т. д. № 565/2017г. на ВОС, въз основа на което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп. д. № 882/2018г. на ЧСИ Л. С., рег. №ххх на КЧСИ. В хода на провеждане на принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист към изпълнителното производство се е присъединила като взискател и ответницата И.П.П., която се легитимира с изпълнителни листи, издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение по процесните записи на заповеди. Излага се, че едностранните сделки са увреждащи спрямо него, тъй като ценните книги са издадени за несъществуващо задължения на значителна стойност, което, при изпълнение, ще намали имуществото на длъжника и ще затрудни удовлетворяването вземанията на ищеца. Отправеното до съда искане е да бъдат обявени за недействителни спрямо ищеца увреждащите го едностранни сделки, като обосновава правния си интерес с правото на привилегия по чл. 135, ал. 4 от ЗЗД по отношение на единствения недвижим имот на първия ответник, която следва да бъде съобразена в хода на изпълнителното производство изп. д. № 882/2018г. на ЧСИ Л. С., рег. №ххх на КЧСИ.

Ответникът „Флориани 75" ЕООД оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, както и субективния елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че годишните финансови отчети са съставяни от нает счетоводител, а управителят Д. П., която е без икономическа грамотност, само ги е подписвала и не е знаела за отразените в тях парични задължения към ищеца.

Ответникът

И.П.П. заявява в срок възражение относно наличието на знание за увреждане по смисъла чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че предвид влошени отношения между нея и управителката на дружеството - издател на записите на заповед, която е нейна дъщеря, не е знаела и не би могла да научи за задълженията на дружеството към Д.С..

В обхвата на служебната проверка по чл.

269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Без успешното провеждане на исковете за обявяване на относителна недействителност издадените в полза на ответницата записи на заповед биха били противопоставими на ищеца и той би се конкурирал като взискател по образуваното изпълнително дело посредством издадените въз основа на тях изпълнителни листи, а при уважаването на исковете ищецът следва да се удовлетвори преди ответното дружество при разпределението в изпълнителното производство.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства.

Установено е, че ищецът Д.С. е взискател по изп. дело № 882/2018г. на ЧСИ Л. С., рег. № ххх на КЧСИ, за принудително изпълнение на парични задължения в размери – 4 000 лв. и 70 403 евро, ведно с лихви и разноски, образувано по изпълнителен лист, издаден срещу ответника „Флориани 75“ ЕООД въз основа на окончателно стабилизирано, с изтичане на срока по чл. 240 от ГПК, неприсъствено решение № 122/19.02.2018г., постановено по т. д. №

565/2017г. на Варненски окръжен съд. Съдебно установените парични задължения са възникнали по договори за заем, сключени съответно на 08.06.2011г. и 09.06.2011г., с падежи на задълженията за връщане на предоставените в заем суми – 31.12.2012г.

В счетоводството на ответното дружество със сумата 70 403 евро е кредитирана сметка 422 „Подотчетни лица“ по аналитичната партида на Д.С., т. е. отнесена е счетоводно като задължение към ищеца при сключването на договора. За 2011г. няма отразен друг кредитор освен ищеца. Съгласно счетоводните записвания общата сума на задълженията на дружеството към партидата на Д.С. за 2011г. са в размер на 142 256.29лв. Съгласно публикувания в ТР баланс на дружеството, задължението от 142 хил. лв. е отразено като краткосрочно задължение към свързани лица. Аналогично е отразяването на задължението и в следващите календарни години до 2014г. В годишните финансови отчети за 2015г. и 2016г. задължението е заведено като дългосрочно, тъй като поради непогасяването му след 12 месечния период, се е трансформирало от краткосрочно в дългосрочно.

Ответницата е конституирана като присъединен взискател в изпълнителното производство, легитимирайки се с изпълнителни листи, издадени въз основа на заповеди за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. № 6541/2018г., ч. гр. д. № 6538/2018г., ч. гр. д. № 6540/2018г., ч. гр. д. № 6539/2018г. и ч. гр. д. № 7089/2018г. на ВРС. Като изпълнителни основания за издаване на заповедите за незабавно изпълнение са послужили процесните пет броя менителнични ефекти, издадени от ответното дружество „Флориани 75“ ЕООД в периода

29.10.2013г. – 30.10.2017г., с поемател И.П.П., общо за сумата 600 000 лв.

В хода на първоинстанционното производство, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Ответницата И.П.П. е майка на Д. П. - Я.а - управител и едноличен собственик на капитала на „Флориани 75“ ЕООД. Процесните записи на заповед не обезпечават изпълнението на възникнали и съществуващи парични задължения на дружеството- издател спрямо физическото лице - поемател, т. е. налице е безвъзмезден характер на поетите менителнични задължения. Прието е за безспорно също, че имуществото на „Флориани 75“ ЕООД се изчерпва с недвижимия имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 882/2018г. на ЧСИ Л. С..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съставът на въззивния съд намира, че е безспорно установена в процеса активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения отменителен иск, като необходима обективна предпоставка за неговата основателност.

Съществуването и изискуемостта на парични вземания на ищеца към ответното дружество са съдебно установени с решение № 122/19.02.2018г., постановено по т. д. №

565/2017г. на Варненски окръжен съд.

На основание чл. 298, ал. 1 ГПК е изключена последваща съдебна проверка на фактите и обстоятелствата, обхванати от преклудиращото действие на постановено по спор между ищеца и ответното дружество осъдително решение, а извличането на правни изводи по предмета на последващ спор въз основа на преклудирани възражения, несъвместими със съдебно установените паричните вземания, е недопустимо.

Освен това, в производството по

Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Обратното може да се приеме само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото и съдът не може да преценява дали легитимират ищеца като кредитор - Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., ГК, IVг.о. В настоящото производство поемателят по процесните записи на заповед не е оспорил в срок, с отговора пред първата инстанция, кредиторовото качество на ищеца, а длъжникът не сочи факти с характеристиките по чл. 439, ал. 2 ГПК, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, паричните вземания, лигимиращи ищеца, не могат да бъдат отречени въз основа на заявените възражения и в отделно исково производство, което би се явило недопустимо поради наличие на процесуални пречки от категорията на абсолютните.

Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащ характер на оспорения правен акт, също е налице, тъй като с поемането на менителнични задължения по записите на заповед, съставляващи едностранни абстрактни сделки, издателят увеличава пасива си, респ. намалява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се задължава в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум, без да получава насрещна престация. В случая увреждащият характер на процесните актовете на длъжника е засилен от обстоятелствата, че менителничните задължения са поети без да съществуват вземания по каузални правоотношения между издателя и поемателя, както и че дружеството никога не е развивало търговска дейност, а имуществото му се изчерпва с един актив - недвижим имот, закупен с предоставените в заем от ищеца парични средства.

По отношение на субективния елемент за ответното дружество – в теорията и практиката се приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато увреждащото действие е извършено след възникване на кредиторовото вземане, както е в случая. При юридическите лица за субективните факти изводи са правят въз основа на извършваните от тях счетоводни отразявания. Без правно значение са индивидуалните представи на физическите лица, представляващи персонален състав на дружествените органи. Надлежното осчетоводяване на задълженията на „Флориани 75“ ЕООД към ищеца през целия период от 2011г., когато са сключени договорите за заем, включително и към всяка една от датите на издаване на процесните записи на заповед, представлява обективен факт, от които еднозначно се извлича извод за знание за съществуването на паричните задължения, след като същият този факт се квалифицира в теорията и практиката като признание, подлежащо на преценка с останалите събрани доказателства за доказване на тяхното съществуване.