Решение № 138 от 10.12.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Раднево, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100481 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П. С. С. срещу Рудник „Трояново- север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ във вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор е работил в Рудник „Трояново- север“ на длъжността „работник поддържане на железопътния път и съоръженията“, с месторабота в Рудник „Трояново- север“ в отдел 12: у-к “Поддържане на железопътния път и съоръженията“, в. звено 11: „Ж.п. р-ци гара запад“, работна смяна „Р“. Твърди, че на 01.04.2024г. бил на работа редовна смяна с работно време от 07:30ч. до 16:15ч. След проведен ежедневен инструктаж, той и Б.Я.Ж., трябвало да почистят пепелина /въглищен прах/ от жп път в района на жп стрелка № 47, намиращ се на жп гара Ковачево, под ръководството и охраната на Й.И.И. на длъжност „техник, ръководител на група по поддържане на железопътния път“. На същата дата, около 09:30ч. претърпял изключително тежка трудова злополука, докато изпълнявал горепосочените трудови задължения. Твърди, че изведнъж от към гърба му приближил влак № 100, като той и останалите му колеги не са чули шума от неговото идване, тъй като в същия момент на другия коловоз преминавал и друг влак с № 113. Посочва, че техническият ръководител, който изпълнявал и задълженията на „охрана“ /сигналист/, следвало да ги предупреди за идващата опасност (както винаги преди това е правел в подобни ситуации), но вместо това, той говорел по GSM-a си и не чул и в идял приближаването на влака, вследствие на което не предприел своевременно обезопасяване на работещите на жп коловоза.

Твърди, че в резултат на това той и друг негов колега били ударени от задната част на първия вагон на влака, като освен това бил затиснат и влачен в продължение на около 7-8 метра от тежката машина. Твърди, че така настъпилият инцидент бил невъзможен за предотвратяване от негова страна и нямал възможност да предвиди идващата опасност. В резултат на трудовата 1 злополука получил следните травматични увреждания: Съчетана травма.

Разкъсно-контузна рана на главата. Контузия на гръден кош. Фрактури на лопатка, ключица и първо ребро. Конквасация/премазване/ в областта на дясна предмишница и китка. Фрактура на лакетна кост. Частична ампутация на китката. Фрактура на гръдна кост. Твърди, че бил приет по спешност за лечение в УМБАЛ „ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, където му била поставена и окончателна диагноза - съчетана травматична ампутация на (част от) пръст(-и) и други части на китката и дланта. Обективно състояние: Травматична ампутация на ниво длан и пръсти.

Декломан травматичен на дясна предмишница. Фрактури на дясна ключица и дясна скапула. Във въпросното лечебно заведение прекарал 14 /четиринадесет/ дни, след което бил изписан за домашно лечение на 15.04.2024 г.

За настъпилата злополука в ТП на НОИ, Стара Загора била подадена декларация с вх. № 46 от 05.04.2024г. и било издадено Разпореждане № 510423-60 от 27.05.2024г., с което злополуката е приета за трудова злополука по чл.

55, ал.1 от КСО.

Твърди, че вследствие на претърпените от него телесни увреждания, изживял и продължавал да търпи изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания. Същите променили в негативен аспект неговия живот и от повечето увреждания никога нямало да се възстанови. Твърди, че през възстановителния период му се налагало да пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещал постоянна физическа болка от така извършените медицински интервенции и зарастването на получените рани. В периода на своето лечение, което все още не било приключило, за него било физически невъзможно да извършва сам обикновените си санитарно - битово дейности и непрекъснато за него трябвало да се грижи член на семейството, което обстоятелство му създавало изключително големи смущения и неудобства. Твърди, че повече белезите по тялото му вследствие на трудовата злополука и оперативните интервенции никога нямало да се заличат и ще продължава да ги носи до края на живота си, а дясната си ръка никога повече нямало да може да използва пълноценно.

Инцидента попречил сериозно на неговия социален живот, тъй като не можел, поради непрестанните болки, причинени от всяко едно движение да излиза и да се среща с приятели, близки и роднини. Посочва, че всичко преживяно го е принудило да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите.

Вследствие на трудовата злополука от 01.04.2024г., често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника, сънувал кошмари. С оглед на горното счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да е в размер на сумата от 120 0 0 0 /сто и двадесет хиляди/ лева, поради, което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 120 000 лв. за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от твърдяната трудова злополука, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на дълга.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Рудник „***“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, в който оспорва иска изцяло по основание и размер. Твърди, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен безсрочен трудов договор, въз основа на който ищецът е заемал длъжността „работник поддържане на железопътния път и съоръженията“ в участък „Поддържане на железопътния път и съоръженията“ в звено 11: „Ж.п. р-ци гара запад“ с месторабота в клон рудник „Трояново -север“, с. Ковачево.

Твърди, че на 01.04.2024г. ищецът бил на работа редовна смяна с работно 2 време от 07:30 часа до 16:15 часа и му бил проведен ежедневен инструктаж и заедно с Б.Я.Ж., с който имали за задача да почистят пепелина /въглищен прах/ от жп път в района на жп стрелка № 47, намиращ се на жп гара Ковачево, под ръководството и охраната на Й.И.И. на длъжност „техник, ръководител на група по поддържане на железопътния път“ и около 09:30 часа при изпълнение на трудовите му задължения претърпял тежка трудова злополука, била му оказана първа медицинска помощ от страна на работодателя в лицето на д-р П.В.,след което бил приет по спешност за лечение. Посочва, че злополуката била призната за трудова с разпореждане № 5104-23-60/27.05.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Стара Загора.

Счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 201, ал.2 от КТ и ищецът е допринесъл за настъпилата на 01.04.2024г. трудова злополука, като е допуснал груба небрежност, която се изразявала в нарушение на следните нормативни актове :

Чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, в която разпоредба е уредено, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции

Чл.11 от Наредба № 13/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, съгласно който: “ Всеки работещ в железопътния транспорт е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на други лица, засегнати от неговата дейност, в съответствие с изискванията на тази наредба, нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, нормативните актове за железопътния транспорт и инструкциите на работодателя.“.

Чл. 24, ал.11 от Инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт на „Мини Марица - изток“ ЕАД гр.

Раднево, съгласно който: “ При всички случаи на работа или движение по ж.п. линии и в близост до тях, винаги трябва да се има в предвид, че във всеки момент може да премине влак. По тази причина работещите трябва да са обърнати с лице към очаквания влак.“.

Чл. 78, ал.1 от Инструкция за общите правила по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт на „Мини Марица изток“ ЕАД гр. Раднево, съгласно който : „При преминаване на ПЖПС, хората трябва да стоят на разстояние най-малко 5 м. от крайната релса на ж.п. линията, да се обърнат с лице към возилото и така да изчакат преминаването му.“.

Чл.3 от раздел 5. „Отговорности“ от утвърдената и подписана от ищеца длъжностна характеристика, съгласно който : „За спазване на трудовата и технологичната дисциплина и изискванията на Правилниците и Инструкциите за безопасна и аварийна работа.

Раздел 6. „Задължения по безопасност и здраве при работа“ от утвърдената и подписана от ищеца длъжностна характеристика.

Счита, че сумата в размер на 120 000 лв. е изключително завишена с оглед характера и тежестта на травматичното увреждане, влиянието, което е оказало върху социалните контакти на П. С., болките и неудобствата в процеса на възстановяването му и психическото му състояние. Присъждането на такъв размер на обезщетение би бил в разрез с принципа на справедливостта, според ответника по делото. В отговора излага и доводи, свързани с факта, че ищецът не се е погрижил да му бъде изплатена сума от застрахователното дружество 3

„ОЗОК Инс“ АД , което говорило за една недобросъвестност от страна на ищеца. Моли, съдът да вземе в предвид, че ще е налице неоснователно обогатяване, ако същият предприеме действия за получаване на застрахователно обезщетение по договора за застраховка, поради което счита, че следва да се намали претендираното обезщетение с оглед размерът, дължим по договора за застраховка. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически изводи:

С протоколно определение от 02.10.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 07.08.2024 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. ищецът е работил при ответника по трудов договор № 29/27.04.2017г. и е заемал длъжността „работник поддържане на железопътния път и съоръженията“ в участък „Поддържане на железопътния път и съоръженията“ в звено 11: „Ж.п. р-ци гара запад“ с месторабота в клон рудник „Трояново -север“, с. Ковачево;

2. на 01.04.2024г. ищецът е бил на работа редовна смяна с работно време от 07:30 часа до 16:15 часа и му е бил проведен ежедневен инструктаж и заедно с Б.Я.Ж. са имали за задача да почистят пепелина /въглищен прах/ от жп път в района на жп стрелка № 47, намиращо се на жп гара Ковачево, под ръководството и охраната на Й.И.И. на длъжност „техник, ръководител на група по поддържане на железопътния път“ и около 09:30 часа при изпълнение на трудовите му задължения претърпял тежка трудова злополука и че му е била оказана първа медицинска помощ от страна на работодателя в лицето на д-р П.В.,след което е бил приет по спешност за лечение в УМБАЛ – Стара Загора,

3. е получил травматични увреждания – съчетана травматична ампутация на (част от) пръст(-и) и други части на китката и дланта. Обективно състояние: Травматична ампутация на ниво длан и пръсти. Декломан травматичен на дясна предмишница. Фрактури на дясна ключица и дясна скапула

4. с разпореждане № 5104-23-60/27.05.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Стара Загора била призната злополуката за трудова на основание чл. 60, ал. 1 КСО по чл. 55, ал. 1 КСО.

От фактическа страна се установява следното: на 01.04.2024г. при работа по трудово правоотношение в ответното дружество, ищецът претърпял трудова злополука, установена с Разпореждане за установяване на трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО с №5104-23-60/27.05.2024 г. Причините за настъпването на травматичното увреждане са установени от Протокол за извършена проверка по чл.58 КСО. Констатациите от протокола за причинната 4 връзка са доказани и обвързващи за съда и страните, тъй като съгласно чл.58, ал.6 КСО те не са опровергани в настоящото производство при условията на пълно и главно доказване.