Решение № 227 от 14.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Враца, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500208 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№17581/27.12.2024г. от адв.K.K., в качеството му на особен представител на Д. А. Д. от с.Д., обл.Враца, против решение №782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г., в частта му, с която жалбоподателят Д. Д. е бил осъден да заплати на „Юробанк България“АД главница в размер на 4252,44 лв.по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ELMN-19383315 от 24.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2023г.

В жалбата се твърди, че в посочената му част решението е неправилно, тъй като договор с дата 24.06.2012г. не е бил представен по делото, а е представен договор от 24.06.2022г. по който районния съд се е произнесъл без да е било налице уточнение от ищеца или изменение на иска. Развива се и оплакване, че макар районният съд да е бил сезиран с иск на договорно основание посочената по-горе сума е била присъдена на извъндоговорно такова, а освен това районният съд не е извършил служебна преценка за нищожност и неравноправност на клаузите на представения договор от 2022г. Твърди се също, че с обжалваното решение не са били обсъдени направените от ответника възражения за прихващане и за изтекла погасителна давност. Следващата оплакване в жалбата е свързано с присъдената законна лихва върху главницата, като се 1 посочва, че първоинстанционният съд не е извършил сравнение между сумите, които кредиторът би получил в резултат от прилагане на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и сумите, които би получил като възнаграждение по договора, ако бе спазил изискването за посочване на компонентите на ГПР. Последното оплакване във въззивната жалба е свързано с присъдените по съразмерност разноски в полза на ищеца, като се поддържа, че с оглед потребителския характер на спора ответника-жалбоподател не дължи такива разноски н основание решение на СЕС от 16.07.2020г.по съединени дела С-224/19 и С-259/19.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск за главница.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Юробанк България“АД е постъпил писмен отговор, с която жалбата на адв.K.K. се оспорва като неоснователна. Посочва се, че размерът на исковата претенция е потвърден от заключението на вещото лице, което не е било оспорено от ответника, а развитите в жалбата оплаквания са неясни, необосновани и неаргументирани. Развиват се доводи, че сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия на кредита и изискванията на чл.5 от Директива 93/13 и действащия към момента на сключване на договора ГПК, са спазени. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

Въззивна жалба против решение №782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г. е постъпила и от „Юробанк България“АД, като съгласно уточнението на жалбата от 20.06.2025г. решението се обжалва в частта му, с която искът е отхвърлен за главница в размер на 1238,13 лв., за възнаградителна лихва в размер на 4304,67 лв.за периода 15.08.2022г.-15.06.2027г., както и за мораторна лихва в размер на 462,16 лв.за периода 15.09.2022г.-21.06.2023г.

В жалбата на „Юробанк България“АД се поддържа, че в обжалваните му части решението е неправилно. Развиват се доводи, че по делото е било представено копие от процесния договор за кредит, който е подписан с електронен подпис от ответника, като е представен и електорнния носител на договора, а назначеното по делото вещо лице по компютърната експертиза е установило валидността на електронния подпис и че той е положен от ответника Д. Д.. Въпреки това и в противоречие с чл.26 от Регламент 910/2014гна ЕП и Съвета на Европа районният съд неправилно е приел, че договорът не е подписан от ответника Д. и неправилно е разпределил тежестта на доказване на автентичността на подписа. Поддържа се също, че в грубо нарушение на процесуалните правила районният съд се е произнесъл с отделен диспозитив досежно авторството на договора без да е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие. Развиват се също доводи, че в обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът е представил неподписани документи без да уточнява кои са те и без действителна да са налице 2 такива. Посочва се също, че несъобразен от районния съд е останал фактът, че договореният ГПК е непроменлив и е посочен в договора като процент и като крайна сума и в него няма допускания, които се изменят с времето, като няма също така включени такси и други разходи, които да дават отражение върху размера му.

Жалбоподателят изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд, че погасителният план не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, като излага доводи, че в погасителния план вноските са разбити по пера, от които се вижда как се формира отделната вноска, кога е падежът й и какво се погасява с нея. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника Д. Д. е постъпил отговор по жалбата на „Юробанк България“АД, с която тя се оспорва като неоснователна. С отговора се оспорват твърденията на „Юробанк България“АД за подписването на процесния договор от ответника Д. Д. и за доказаност на авторството му.

Адв.K.K., в качеството му на особен представител на Д. А. Д. от с.Д., обл.Враца, е подал също така и въззивна жалба вх.№3252/27.02.2025г. против решение №84/07.02.2025г.на РС-Враца по гр.дело №3100/2023г., което решение е постановено по реда на чл.274 ГПК. В жалбата се посочва, че вземанията се претендират по договор с дата 24.06.2012г., какъвто не е представен по делото, а изменение или уточнение на иска не е било извършено, за да се приеме, че се касае до договор от 24.06.2022г. По тази причина жалбоподателят твърди, че констатираният пропуск на ищеца не може да бъде поправян по реда на чл.274 ГПК и това прави обжалваното решение неправилно.

С подадения по реда и в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор „Юробанк България“АД оспорва жалбата като неоснователна.

Освен изброените въззивни жалба, всяка от страните е подала и частна жалба против определение №266/07.02.2025г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г., което е постановено по реда на чл.248 ГПК.

С частната си жалба вх.№3251/27.02.2025г. адв. K.K., в качеството му на особен представител на Д. А. Д. от с.Д., обл.Враца поддържа, че определението е неправилно, тъй като осъждането му на разноски, съобразно уважената част от иска е в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като е пречка за упражняване на правото му като потребител, на ефективен съдебен контрол. Настоява се за отмяна на определението и неприсъждане на разноски в тежест на ответника Д..

В срока по чл.275, ал.1 ГПК от „Юробанк България“АД е постъпил отговор на частната жалба, с който тя се оспорва като недопустима и неоснователна. В подкрепа на твърденията за недопустимост не се развиват доводи.

Частна жалба вх.№4440/19.03.2025г.против определение №266/07.02.2025г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г., е постъпила и от „Юробанк България“АД. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на определението в 3 частта му, в която разноските на банката за адвокатско възнаграждение за заповедното производство са намалени. Поддържа се, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и възнаграждението следва да се присъди в договорения му размер по правилото на чл.78, ал.1 ГПК.

Отговор на частната жалба не е постъпвал от ответника Д. Д..

При извършена проверка за редовност на постъпилите жалби съдът констатира, че същите са подадени в съответните процесуални срокове и отговарят на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което следва да бъдат приети за разглеждане.

Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани.

По въззивните жалби на страните против решение №782/11.12.2024г.на РС-Враца по гр.дело №3100/2023г.:

Съобразно петитума на двете въззивни жалби /вх.№17581/27.12.2024г. и вх.

№17749/31.12.2024г./, то предмет на въззивната проверка се явява решение №782/11.12.2024г.на РС-Враца по гр.дело №3100/2023г. в неговата цялост.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Районен съд-Враца е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен от „ЮробанкБългария“АД против Д.

А. Д. от с.Д., обл.Враца, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-19383315 от 24.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1682/2023г.по описа на РС-Враца, а именно: сумата от 5 490,57 лева - неиздължена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 4 303,67 лева възнаградителна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 15.06.2027 г. и сумата 462,16 лева - мораторна лихва за забава върху главното задължение за периода от 15.09.2022 г. до 21.06.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника бил сключен договор №EMLN-19383315 за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, по силата на който на ответникът бил предоставен кредит в размер на 5500 лв. Твърди се, че съгласно договора кредитът следвало да бъде върнат за срок от 60 месеца на равни месечни вноски, всяка от 182,56 лв. и при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 26,36%. Посочва се, че месечните вноски следвало да се заплащат до 15-то число на месеца с предвидено в договора обезщетение за забава, платимо и в случаите на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.

4

В исковата молба се твърди също, че ответникът поел задължение и за заплащането на такса ангажимент, начислявана заради предвидения фиксиран лихвен процент и платима разсрочено с всяка погасителна вноска, без олихвяване.

Ищецът поддържа, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения да заплаща месечните погасителни вноски и начисленото обезщетение за забава, поради което и на осн.чл.5 от договора за кредит, вземанията по същия договор са станали предсрочно изискуеми на 20.07.2022г.без да е необходимо обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.

Поддържа се също, че считано от 01.06.2023г. ищецът „Юробанк България“АД е придобил търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, за което е уведомил ответника чрез телефонно съобщение на 28.06.2023г. Посочва се, че на същата дата до ответника е изпратена и нарочна покана, с която вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, но тъй като изпълнение не е последвало ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, изд.по ч.гр.дело №1682/2023г.на РС-Враца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. А. Д., чрез особения си представител адв.K.K., оспорва исковете, като твърди, че между ищеца и ответника не е налице валидно сключен договор, тъй като ответникът не е подписвал представения в препис договор за кредит или другите приложени към исковата молба документи. Поддържа се, че не са доказани твърденията на ищеца за подписването на договора с електронен подпис, тъй като не може да се установи, че именно ответникът е автор на електронното изявление.

Прави се възражение за недействителност на договора за кредит, като се поддържа, че ответникът не е бил запознат с преддоговорната информация /Стандартен европейски формуляр/ и с общите условия на договора, а самият договор съдържа неравноправни клаузи, водещи до необосновано високи обезщетения.