Решение № 411 от 13.03.2014, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Д., 14.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД Д., ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети март, през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВА

НЕДЕЛЧЕВА при секретаря

С.Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гр. дело №3599 по описа за ** година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по първоначално предявен иск с вещно-правен характер, представляващ делбен иск с правно основание чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността.

В хода на производството от ответниците в процеса бе предявен по реда на чл.212 от ГПК, във вр. с чл.341, ал.2 от ГПК инцидентен установителен иск, с който се предявяват три обективно съединени искове с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.30 от ЗН.

С искова молба вх. №***г.

М.И.Ц. с ЕГН ********** и Я.И.Ц. с ЕГН **********, двамата ***, с адрес:***, чрез пълномощника им адв. И.Ж. ***, са предявили срещу П.Д.К. с ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата *** от гр.Д., **, иск за делба на следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., жк **, с идентификатор по КК на гр.Д. №**, със застроена площ

121.78 кв. м., разположен на ***, всяко от тях със застроена площ от 60.89 кв. м., състоящ се от **, ведно с избено помещение №* с площ 8.42 кв. м. и таванско помещение №** с площ 25.96 кв. м. и 4.062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект, при следните квоти: 1/12 ид. ч. за първата ищца, 4/12 ид. ч. за двамата ищци, при режим на СИО и 7/12 ид. ч. за ответницата.

В исковата молба се излага следното: собствеността върху горния имот е придобита по наследство и чрез правни сделки.

В този аспект се твърди, че 1/12 ид. ч. от процесното жилище и на ищцата М.Ц., останала и в наследство след ** на ** и И.Д.Б., 4/12 ид. ч. тя е придобила заедно с мъжа си Я.Ц., в режим на СИО от възмездна сделка – покупко-продажба, обективирана в нот. акт №**, т. **, дело №** по описа на СВ гр.Д. и останалите 7/12 ид. ч. са собственост на ответницата П.К., които последната е получила по наследство от ** си Д. И. Б. /6/12 ид. ч./ и по заместване – от ** си И.Д.Б. /1/12 ид. ч./.

Поради това, че съсобствениците не могат да си поделят процесния имот доброволно, ищците молят съдът да допусне гореописаното жилище до делба между тримата съделители, при визираните по-горе квоти.

С ИМ ищците са направили искане за постановяване на привременни мерки на осн. чл.344, ал.2 от ГПК, относно дължимо обезщетение за ползване на имота от ответната страна. М. и Я. Ц. твърдят, че единствено П.К. ползва имота и препятства ползването му и от ищците, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Поради горното обстоятелство, ищцовата страна претендира обезщетение в размер на 150.00 лв. месечно, като настоящото искане следва да се счита и като покана /писмено поискване/ от съсобственик за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от П.К. и от **а и М.К., в който те заявяват, че искът за делба е недопустим, защото между страните по делбеното дело не е налице съсобственост по отношение на процесния имот. Същият е изключителна собственост на П.К. и **а и, като апартаментът е придобит по наследство от ответницата за частта от 7/12 ид. ч., а останалите 5/12 ид. ч. са придобити по давност от ***те К., в режим на СИО. Твърди се, че П. и М. К. от ***г. – датата на адресната им регистрация по настоящия им адрес до момента живеят непрекъснато и необезпокояванео в процесния имот. Заедно с Д. И. Б. – ** на П.К. и тъст на М.К., тримата са ползвали жилището със съзнанието, че са негови собственици.

След ** на Д. Б. – ***12г. до днес, двамата *** К. са единствените собственици на жилището. В подкрепа на горното обстоятелство, е представен констативен нотариален акт №**, том **, дело №***, вх. рег. №***г. на СВ гр.Д., с който нот. акт П. К. е призната за собственик на процесния имот по наследство и по давностно владение.

С отговорите на исковата молба ответницата П.К. и **ът и М.К. са предявили инцидентен установителен иск срещу ищците М. и Я.

Ц., по чл.212 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че последните двама не са собственици на 5/12 ид. ч. от процесния имот, както и на осн. чл.537 ал.2 от ГПК молят да бъде отменен нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д., с които ищцата М.И.Ц. се легитимира като съсобственик на 5/12 ид. ч. от имота, от които 4/12 ид. ч. са придобити възмездно по време на брака и с втория ищец, нейн ** Я.Ц. в режим на СИО, а останалата 1/12 е придобита по наследство от М.Ц. от ** и И. Б..

Ответната страна твърди, че при изповядване на покупко-продажбата /н. а. №**./, М.Ц. е използвала документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници на И.Д.Б. с изх. №**г., изд. от кметство село С., общ.Б.. Горният документ бил непълен, тъй-като в него не били посочени всички наследници на ***ото лице. Липсвало вписване на лицето П.Д.К., наследник на Д. И. Б., *** на

И.Д.Б.. При издаване на удостоверението за наследници не е била спазена разпоредбата на чл.8 от Наредба

№РД-02-20-6 от 24.04.**г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението.

Въпросната възмездна сделка, обективирана в н.а. №**г. /л.**/ и издаденият в същия ден друг нот. акт, обективиран в констативен такъв с №**/**г.

/л.**/ били непротивопоставими на ответната страна и не пораждали действие спрямо П.К. и **а и, поради обстоятелството, че са били вписани в СВ гр.Д. на **г., т.е. един ден, след като ответниците са станали собственици на процесното жилище, по силата на нот. акт №**г. /л.**/.

П. и М. К. оспорват представените с ИМ от ищците скица на имота, удостоверение за данъчна оценка, тъй-като тези документи не отговаряли на действителното фактическо положение, по отношение собствеността на имота към момента на издаването им. В този аспект К. представят други актуални скица и данъчна оценка на същия имот, за които твърдят, че отразяват вярно фактическото положение, досежно собствеността на жилището към момента на подаване на отговора по исковата молба. ***те представят и други доказателства към писмения си отговор в подкрепа на изложените от тях обстоятелства.

С допълнителна молба от 13.11.**г. /л.***./ П. К. е изложила, че съгласно нот. акт №**, том **, д. №**. по описа на РС Б. /л.1**/, И.Д.Б. и Н. Б.а са дарили на *** си М.Ц. гореописания имот в с. С., като са запазили пожизненото си право на ползване върху една стая от къщата, а именно – тази откъм главната улица с прозорец на изток. Явно било, че сделката е безвъзмездна и приобетателката е придобила имота, без той да е получен в режим на СИО.

П. К. твърди, че с така извършеното дарение в полза на Ц. е накърнена запазената част на ** и Д. Б.. В качеството му на единствен наследник, К. счита, че е активно легитимирана да иска намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазената част, съгласно ЗН на ** и.

Предвид гореизложеното, съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса. В тази връзка е указал на ищците да докажат наличие на съсобственост между тях и ответницата П.К., при сочените в исковата молба придобивни основания и квоти по отношение на заявения за делба имот. Ответната страна - ***те К., предвид изложеното в отговорите по исковата молба е следвало да докажат, че са придобили процесния недвижим имот на основание придобивна давност /в режим на СИО от двамата ***/ и наследяване /само досежно квотата на П. К./, при сочените от тях дялове, както и да визират, относно твърдяната придобивна давност начален и краен момент, в този аспект е трябвало да докажат, че са своили необезпокоявано в сочения период идеалните части, полагащи се на ищците за себе си и са преобразували държането им във владение за себе си, че М. и Я. Ц. не са се противопоставяли на това поведение на П. К. и **а и, също така е следвало да установят, че ищците са се дезинтересирали от имота и така са загубили собственическите си права върху него.

В съдебно заседание ищците лично и чрез процесуалният им представител заявиха, че поддържат иска за делба, така както е предявен и оспорват инцидентният установителен иск на ответниците с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и иска с правно основание чл.30 от ЗН, тъй-като той е погасен по давност. Представени са в указания срок писмени бележки от адвоката на ищците.

В съдебно заседание по същество на делото пълномощникът на ответниците заяви, че поддържа писменият отговор, инцидентният установителен иск и иска с пр. основание чл.30 от ЗН и разви доводи в съответната насока и приложи писмени бележки.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са предявили инцидентен установителен иск. Съдът е намерил същия за процесуално допустим и своевременно предявен, подаден от лица, които имат правен интерес и процесуална възможност да депозират такъв, поради което и на основание чл. 212, вр. с чл. 341, ал. 2 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия граждански процес иска с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от П. К. срещу М.Ц. и инцидентен установителен иск, депозиран от адв. Д. Д. от ДАК, в качеството му на процесуален представител на ответниците П. К. и М. К. против ищците М. Ц. и Я.Ц. с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено и не възникна спор между страните по отношение на обстоятелството, че ищецът М.Ц. и ответницата П. К. са законни наследници на *** И.Д.Б., бивш жител на с.С., *** на *** година, като ищцата М. Ц. е негова ***, а ответницата П. К. – негова ***, явяваща се единствен наследник на *** син на общия наследодател Д. И. Б., *** на *****г. В

Тази връзка са представени удостоверения за наследници на Д. И. Б. /л.** / и на И. Д. Б. /л.**/. Ищецът Я.Ц. е ** на М. Ц., считано от **., видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.***/, а ответникът М.К. е ** на П. К., считано от **., видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.***/.

Приживе наследодателите на страните И. Б. и Д. Б. са притежавали процесния недвижим имот, видно от нот. акт №**, том **, н. д. №**. по описа на ДРС за собственост на жилище, строено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от ** /л.**/. Съгласно този акт Д. Б. и ** му Н. С. Б. са признати за собственици на заявения с ИМ за делба имот. Към датата на издаване на акта Н. Б. е била ** на И. Б., обстоятелство, за което страните не спорят. Следователно, към 1995г. собственици на жилището са Д. Б. с квота от ½ ид. ч. и ***те Н. и И. Б.и с квота от ½ ид. ч., придобита в режим на СИО. След ** на И. Б. през **г. негови наследници са: децата му - Д. Б. и М. Ц. и преживялата **а Н. Б.. Така Д. Б. прибавя към своята квота от ½ още 1/12 ид. ч. по наследство, М. Ц. придобива 1/12 ид. ч., а Н. Б. получава 4/12 ид. ч.

На **г. с покупко-продажба, обективирана в нот. акт №**, т. **, дело №**/**г. по описа на СВ гр.Д. /л./, Н. Б. прехвърля на *** си М. Ц. своите 4/12 ид. ч., които стават съсобствени в режим на СИО между приобретателката Ц. и **а и Я.Ц., предвид наличието на сключен брак между последните двама и възмездния характер на описаната сделка.

С нот. акт №**, том **, д. №** от **г. по описа на СВ гр.Д., /л.**/, М.

Ц. се е легитимирала като собственик на 5/12 ид. ч. от процесния имот, от които 1/12 ид. ч. – по силата на наследяване от ** си И. Б. и 4/12 ид. ч. придобити /в режим на

СИО/ чрез сделка от ** и Н. Б..

На ***12г. ** Д.

Б., който оставя един наследник по закон – *** си П.К.. Същата към датата на ** на ** си се легитимира като собственик на имота в гр.Д. с квота от 7/12 ид. ч., от които получава по наследство 6/12 ид. ч. от ** си Д. Б. и 1/12 ид. ч. по заместване от ** си И. Б..

Ответниците в производството по делбеният иск и ищци по инцидентният установителен иск оспорват иска за делба, твърдейки, че описаният по-горе имот е изключително тяхна собственост, молят съдът да приеме за установено, че М. Ц. и **а и не са собственици на 5/12 ид. ч. от жилището. Ответниците твърдят, че са придобили по давност, считано от ***г. дела на ищците. Искането им е това тяхно право да бъде установено, а констативният нотариален акт, с който М. Ц. се легитимира като собственик на 5/12 ид. ч. от имота да бъде отменен по реда на чл.537,ал.2 от ГПК.