Определение № 473 от 02.07.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 315/2024
- Вид
- Определение № 473
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473 гр. Ловеч, 01.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500315 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:
П остъпила е частна жалба № 3319/25.03.4024 г. от „** България“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, 1309, район „****“, ул. „*****“ №1 против разпореждане №640/08.032024 г. по ч.гр.д. № 404 по описа за 2024година на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „*****“ ЕООД, за вземане в размер на сумите 2160 лева-неустойка и 348.37 лева-мораторна лихва за неустойка за периода от 18.06.2022 година до 05=03.3024 година.Изтъква, че за кредитора не възниква задължение да уведоми своя длъжник за предсрочното прекратяване, до колкото същото е породено от договорно основание съгласно чл. 54.12 от ОУ и съгласно което „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на **в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Заявява, че длъжникът няма качеството на потребител . Позовава се на действието на ОУ относно просрочване на задълженията повече от 124 дни и прекратяване на договора с всички произтичащи от това последствия. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпореждане №640/08.032024 г. по ч.гр.д. № 404 по описа за 2024година на Районен съд - Ловеч е връчено на жалбоподателя на 21.03.2024 г., а частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 25.03.2024 г. година.
Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
1
Подадено е заявление № 3997/14.08.2023 г. от „*****“ ЕАД, ЕИК *****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК против „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, гр. Ловеч, п.к. 5500, ул. "*****" № 36, за сумите: -436.17 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 505761199, партида 109715202, ID на договор М6645161 от 22.12.2020 за периода 16.05.2022- 15.10.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 2160.00 лв. - неустойка за неизпълнение на договор 505761199, партида 109715202, ID на договор М6645161 от 22.12.2020, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане лихва: 414.97 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 66.60 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 21.07.2022- 05.03.2024 и 348.37. лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 18.06.202205.03.2024 както и законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда-19.02.2024г. до изплащане на вземането и разноските по делото и заплатените държавни такси-51,19 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Постановено е разпореждане №640/08.03.2024 г. по ч.гр.д. № 404/2024 година, с което е уважено искането срещу длъжника за заплащане на главница 436.17 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 505761199, партида 109715202, ID на договор М6645161 от 22.12.2020 за периода 16.05.2022- 15.10.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението-06.03.2024г. до окончателното плащане; сумата 66.60 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 21.07.2022-05.03.2024, сумата 75,34 леваразноските на заявителя, съразмерно уважения размер. С цитираният съдебен акт искането за сумата 2160.00 лв. - неустойка за неизпълнение на договор 505761199, партида 109715202, ID на договор М6645161 от 22.12.2020, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и за сумата 348.37. лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 18.06.2022-05.03.2024 и до пълния претендиран размер на разноските е отхвърлено.
Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. С изменението на чл. 410, ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на договора за кредит и документите, на които се основава искането при формирани облигационни отношения с потребител. В чл. 54.12 от Общите 2 условия е предвидено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на жалбоподателя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и устройство. Жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения, предвид действието на чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Изложените твърдения,че абоната е уведомен на 03.11.22 г. са относими не към прекратяване на договора, а към прекратяване на услугите. Прекратяването на предоставяните услуги не е прекратяване на договор и това е видно от текста на чл. 27.2 от ОУ, където са посочени двете алтернативни хипотези,приложими по избор на доставчика на услугите. Следователно заявителят не е уведомил надлежно, конкретно и ясно в писмена форма абоната за прекратяване на договора.Предвид на този извод не се дължи заплащане на претендираната сума по акцесорните искове за неустойка и лихви.
От друга страна, този вид плащане за неустойка няма санкционна и гаранционно-обезпечителна функция и следователно по естеството си не може да се тълкува като уговорена неустойка между страните. Посочените суми за неустойка за отстъпка от цената на устройство, касаят разместване на имуществени престации между страните, но не са по характер неустойка.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №640/08.03.2024 г. по ч.гр.д. № 404 по описа за 2024 година на Районен съд - Ловеч, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А В А като законосъобразно разпореждане
№
640/08.03.2024 г. по ч.гр.д. № 404 по описа за 2024година на Районен съд Ловеч,в частта с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „*****“ ЕООД, за вземане в размер на сумите 2160 лева-неустойка и 348.37 лева-мораторна лихва за неустойка за периода от 18.06.2022 година до 05.03.2024 година .
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3