Решение № 316 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500059 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

1) Въззивна жалба с вх. № 95294/20.11.2025 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД) срещу Решение № 3935/06.11.2025 г. по гр. д. № 2852/2025 г. на ВРС, с което 1. е прието за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение Север” АД дължи на „Енерджи 7848” ЕООД сумата 7 848 лв., представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Бетиа тръст“ АД стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. Комарево, община Провадия, област Варна, УПИ I-91, кв. 25, ПВИ-2221, поръчка № 2202007270, което вземане е прехвърлено от „Бетиа Тръст“ АД в полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, която сума е предмет на заповед № 826/17.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1884/2025 г. по описа на ВРС, 46 състав;

2. „ЕСО“ ЕАД е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север” АД сумата 7848 лв., представляваща платена на 12.10.2022 г. по издадена фактура № 0000019945/12.10.2022 г. без основание стойност за проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа – ФЕЦ, 0.08 МW, УПИ № I-91, кв. 25, с. Комарево, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2) Въззивна жалба с вх. № 98884/26.11.2025 г. от „Електроразпределение Север“ АД 1 срещу частта от Решение № 3935/06.11.2025 г. по гр. д. № 2852/2025 г. на ВРС, с която е прието за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение Север” АД дължи на „Енерджи 7848” ЕООД сумата 7 848 лв., представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Бетиа тръст“ АД стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с.

Комарево, община Провадия, област Варна, УПИ I-91, кв. 25, ПВИ-2221, поръчка № 2202007270, което вземане е прехвърлено от „Бетиа Тръст“ АД в полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, която сума е предмет на заповед № 826/17.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1884/2025 г. по описа на ВРС, 46 състав.

С въззивна жалба с вх. № 95294/20.11.2025 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение както по първоначалния, така и по обратния иск. На първо място жалбоподателят излага, че противно на приетото от първоинстанционния съд, той е следвало да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г., отменена с Наредба № 6/28.03.2024 г., поради което е дължима процесната такса. В тази връзка сочи, че ВРС е приложил нормативни разпоредби, неотносими към спецификата на конкретния спор относно вида и начина за присъединяване на конкретния обект към съответния мрежови оператор, което е предопределило неправилната му преценка за недължимост на сумата. В евентуалност се твърди, че дори да бъде прието, че присъединяването на ФЕЦ е можело да се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване по смисъла на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) и същото да е имало единствено информативна цел, то процедурата непременно е изисквала извършване на процесното предварително проучване, явяващо се възмездна услуга, цената за която не е платена без основание. В тази връзка се навеждат и доводи, че неправилно ВРС е приел, че след частта от процедурата, касаеща съгласуване се извършва такава по проучване за присъединяване и не се заплаща такса. Изхождайки от становището си по допустимостта на исковата претенция, жалбоподателят релевира и оплакване, че съдът неправилно е приел, че не е спорно между страните, че цедентът е уведомил ответника за прехвърлянето на процесното вземане. Оспорването на действието на цесията се обосновава с възможността отмяната на решението по първоначалния иск да доведе до отмяна и на това по обратния иск. Излага се и че неоснователността на първоначалния, води до неоснователност и на обратния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от „Електроразпределение Север“ АД постъпва отговор, с който дружеството, заявява, че счита жалбата за основателна. Твърди се, че ВРС неправилно е приел, че процесната стойност е недължимо платена, тъй като съгласуването с „ЕСО“ ЕАД на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД няма само информативен характер, а представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. В случай че въззивната жалба не бъде счетена за основателна касателно първоначалния иск, се отправя искане за потвърждаване на решението по обратния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор е постъпил и от „Енерджи 7848“ ЕООД, с който се моли за потвърждаване на атакуваното решение по главния иск. Твърди се, че в процесния случай не се е искало присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) вр. чл. 116а от ЗЕ, а приложима е била процедурата по Глава IV от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.). Изложено е становище противно на застъпеното в жалбата, както по отношение на присъединявания обект, така и относно приложимите процедури. В тази връзка се поддържа и че приложеният и посочен като релевантен за производството 2 предварителен договор за присъединяване на обект на „Електроразпределение Север“ АД към преносната електрическа мрежа не е подписан между страните и не поражда правни последици. Пояснява се и че с оглед приложимата нормативна уредба, в сила към датата на присъединяване на обекта, при присъединяване на централи с мощност от 0 до 5 MW се заплаща такса на електроразпределителното дружество, но не и на оператора на електропреносната мрежа. Такава е дължима само по отношение на централи с мощност от 5 до 15 MW, а размерът й се определя от ценоразписа за утвърдени цени за проучване, приет с Решение № Ц-27/2016 г. от КЕВР.

С въззивна жалба с вх. № 98884/26.11.2025 г. от „Електроразпределение Север“ АД се заявява искане за отмяна на решението поради неговата неправилност. В жалбата се прави преглед на фактическата обстановка по случая и анализ на разпоредбите на чл. 116 от ЗЕ, чл.

116, ал. 3 от ЗЕ и чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. На първо място се твърди, че некоректно ВРС е приел, че процесната сума е платена без основание. Изхождайки от чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) жалбоподателят сочи, че като оператор на електроразпределителната мрежа, за него се е породило задължение да включи в съгласувателната процедура „ЕСО“ ЕАД след констатацията, че ФЕЦ може да бъде евентуално присъединена към разпределителната мрежа. Съгласуването с „ЕСО“ ЕАД обаче няма само информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Съгласуването по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) жалбоподателят счита, че следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позиция 2.1 „Проучване на присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 МВ включително“ на стойност 7 748 лв., публично достъпна на интернет страницата на „ЕСО“ ЕАД. „Електроразпределение Север“ АД счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че първо се съгласува искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.), след което се извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към която ще се извърши присъединяването.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор по жалбата постъпва от „Енерджи 7848“ ЕООД, с който се моли решението в атакуваната част да бъде потвърдено. Твърди се, че процесната такса е произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за изискването , поради което и неправилно и без основание е била възложена в тежест на дружеството цедент. Въззиваемото дружество счита и че таксата се явява втора такава по платена услуга. Поддържа, че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) не представлява проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа и не съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР с Решение № Ц-27 от 28.07.2016г. цена по позицията 2.1. Твърди, че за услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ с електропреносното дружество в Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) не е предвидено заплащане на такса. На основание чл. 51, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) се поддържа, че в случаите за присъединяване на централи от 0 до 5 MW, се заплаща такса за съгласуване на разпределителната мрежа, без да е дължима отделна такса на оператора на електропреносната мрежа, а единствено в случаите на централи от 5 до 15 MW е приложим ценоразписа за утвърдени цени за проучване приет с Решение № Ц-27/2016 г. от КЕВР.

В съдебно заседание въззивникът „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

3

Въззивникът „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД – трето лице помагач, поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно, като бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени главния и обратния иск, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Акцентира върху довода, че става въпрос за проучване, а не съгласуване, поради което ЕСО законосъобразно е събрало такса за извършване на проучване на условията на присъединяване на обект на електроразпределителния оператор. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника „ЕРП Север“.

Въззиваемата страна „Енерджи 7848“ ЕООД чрез процесуален представител оспорва жалбите. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника „ЕРП Север“.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Енерджи 7848” ЕООД срещу „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7848 лв., представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Бетиа Тръст“ АД стойност /цена/ за съгласуване с „ЕСО“ АД условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа средно напрежение на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. Комарево, община Провадия, поръчка № 2202007270, което вземане е прехвърлено от „Бетиа Тръст“ АД в полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед № 826/17.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.