Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 559 от 02.09.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 428/2021
Вид
Решение № 559
Подписан
02.09.2021
Състав
Анелия Цанова, Николай Станков Метанов, Христо Лазаров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000428 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№297793 от 26.03.2021г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ на „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК 831184677, чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу решение № 260385 от 08.03.2021г., постановено по т.д. № 952/2020г. по описа на СГС, ТО, VI- 3 състав, с което е отхвърлен предявения от „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК 831184677, срещу „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК 201906947, иск за признаване за установено по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на ответника съществуването на неприетите вземания на ищеца:

1. за законна лихва за забава в размер на 195 323,27 лв. върху главницата от 473 984 лв. по изпълнителен лист от 23.07.2015г., дължима за периода от 17.07.2015г.

/начало на периода по изпълнителен лист/ до 07.08.2019 г. /датата на предявяване на вземането/;

2. разноски по договор за кредит от 24.07.2007 година от 43,17 лв., сторени за събиране на вземанията на банката по договора;

1

3. в размер на 50 лв. - разноски за юрисконсулт в заповедното производство и по издаден изпълнителен лист от 20.02.2019г., както и

4. сумата от 11 883,81 лв. - общо дължими разноски за съдебни такси и такива, сторени в изпълнителните производства във връзка със събиране на вземанията срещу длъжника, всички вземания произтичащи от Договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 година и анекси към него. на основание чл.77 ГПК, „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК 831184677, е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от

8 292,01 лв. - държавна такса;

„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК 831184677, е осъдено да заплати на Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК 201906947, сумата от 6 811,20 лв. - разноски в производството.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск за признаване за установено съществуването на неприетите вземания на ищеца, подробно описани в исковата молба, към 04.07.2019г. – датата не решението за откриване на производството по несъстоятелност на „ГУСВ“ ЕАД /н./ по т.д.№ 6789/2013г. на СГС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК 201906947, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, и претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Синдикът на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК 201906947, не е представил отговор на въззивната жалба, но в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на същата.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Предявени са положителни установителни искове по чл.694 ТЗ от „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК 831184677, срещу „Корпоративна търговска банка“АД - в несъстоятелност, ЕИК 831184677, с които се иска признаване съществуването на вземания на ищеца от ответника в общ размер на 207 300,25лв., произтичащи от Договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007г. и 4 бр. анекса към него, а именно: присъдени вземания за разноски за събиране на вземанията за периода от 17.07.2015г. до 07.07.2019г. – 43,17 лв.; други разноски във връзка с изпълнението за периода от 2

08.07.2015г. до 28.11.2018г. – 11883,81лв.; вземане за законна лихва за забава по силата на изпълнителен лист от 23.07.2015г. в размер на 195 323,27 лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Ищецът е основал исковете си на твърдение за предявяване на вземанията в срока по чл.685 ТЗ; неприемане на вземанията от синдика в размер на 207 300,25лв.; с възражение с вх.№ 109511/04.09.2019г., КТБ АД /н./ е възразило срещу включване на тази част от вземането в списъка с неприети вземания; с определение № 1802/28.04.2020 г., постановено по т. дело № 6789/2013г., възражението на КТБ АД /н./ срещу списъка с неприети вземания е оставено без уважение.

„Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /н./, ЕИК 201906947, и синдикът на ответното дружество, са оспорили съществуването на процесните вземания с отговорите на исковата молба и отговорите на допълнителната искова молба, по подробно изложени съображения.

С обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел, че са налице предпоставките на чл.694, ал.2 ТЗ за разглеждане на предявените искове, но разгледани по същество същите са неоснователни.

По отношение на вземанията от 195 323,27 лв. върху главницата по изпълнителен лист от 23.07.2015г. за периода от 17.07.2015г. /начало на периода по изпълнителен лист/ до 07.08.2019г. /датата на предявяване на вземането/ и за разноски по договор за кредит от 24.07.2007г. от 43,17лв., сторени за събиране на вземанията на банката по договора по извънсъдебен ред.

Спор относно съществуване на вземанията по изпълнителния лист от 23.07.2015г. няма. Установява се от представените доказателства, че горните суми са част от тези вземания. Безспорно е и че същите произтичат от обявената предсрочна изискуемост по процесния договор за банков кредит. От заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, което съдът е кредитирал като мотивирано и изготвено в обхвата на специални знания, се установява, че тези вземания са погасени преди предявяване на вземането - на 06.12.2018г. /когато според вещото лице са погасени и всички останали суми по изпълнителен лист от 23.07.2015г./. Ищецът претендира законна лихва за забава върху главницата от 473 984 лв., присъдена от 17.07.2015г. и до окончателно изплащане на главницата и предмет на изпълнителния лист от 23.07.2015г. Видно от заключението, обаче, всички дължими суми по изпълнителния лист от 23.07.2015г. са погасени най-късно на 06.12.2018г. Поради това ищецът неправилно претендира лихва за забава и след окончателното плащане на присъдените вземания / вкл. това за главница/ до датата на предявяването им в производството по несъстоятелност /която се явява разликата между заплатените 161 222, 82 лв. и претендираните 195 323,27 лв.

3

По тези мотиви и предвид липсата на доказателства, съдът е приел за неоснователен и иска по отношение на сумите от 50 лв. - разноски за юрисконсулт, и разноски от общо

11 883,81 лв., за установяването на които вземания доказателства не са представени. Същите са отразени единствено в извлеченията от сметки на ищеца, но доколкото не е установена редовността на счетоводните записвания, а други доказателства не са ангажирани /заключението на вещото лице в тази част е съобразено само с представените от КТБ АД /н/ счетоводни документи/, съдът е приел, че не може да кредитира счетоводното отразяване като доказателство за съществуване на вземанията по реда на чл. 182 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на градския съд за неоснователност на предявените искове и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в подкрепа на същите.

С оглед възраженията във въззивната жалба и предвид събраните по делото доказателства, следва да се има в предвид следното:

4

Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприети вземания на ищеца.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото и вписванията в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на длъжника, че :

- в срока по чл.685, ал.1 ТЗ ищецът е предявил процесните вземания с молба вх.№100646 от 07.08.2019г. по описа на СГС/л.5/, както следва: 1. присъдени вземания за разноски за събиране на вземанията за периода от 17.07.2015г. до 07.07.2019г. 43.17 лв.;

2. други разноски във връзка с изпълнението за периода от 08.07.2015г. до 28.11.2018г. –

11 883,81лв.; вземане за законна лихва за забава по силата на изпълнителен лист от 23.07.2015 г. в размер на 195 323,27 лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

- процесните вземания са включени в списък с неприетите от сидника вземания на кредиторите на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК 201906947 /л.11-13/, обявен в търговския регистър на 28.08.2019г. по партидата на длъжника;

- в срока по чл.690, ал.1 ТЗ ищецът е подал възражение срещу списъка с неприети вземания, в който са включени процесните вземания вх. № 109511 от 04.09.2019г. по описа на СГС;

- с определение № 1802 от 28.04.2020г., по т.д. № 6789/2013г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, обявено в търговския регистър по партидата на длъжника на 04.05.2020г., съдът е оставил без уважение възражението по чл.690, ал.1 ТЗ;

- с искова молба вх. № 44815 от 27.05.2020г. ищецът е предявил исковете по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.

Според заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и правилно размерът на задълженията на „Главно управление строителство и възстановяване “ ЕАД към „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ по пера по Договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към него към 31.12.2020 г. възлиза на 67 150,80 лв., от които: присъдени вземания за лихви и неустойка за периода 27.04.2015г. до 31.12.2020г. в размер на 23 912,99 лв./ лихви – 16 804,19лв.; неустойки- 7 108,80лв./; други разноски във връзка с изпълнението за периода от 08.07.2015г. – 31.12.2020г. – 43 187,81лв.; юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 20.022019г. – 50лв.

За сумата от 43,17 лв. - първоначално сумата е била осчетоводена по дебита /задължение/ на сметка с Аналитичен № 4594 100 01575 17 01 8 - Разни разчети с клиенти, след което с вальор 17.07.2015г. сметката е кредитирана /намалено е задължение/ със сумата от 43.17 лева, като със същата сума е задължена с-ка с Аналитичен № 4450 100 *** 5 Присъдени и признати вземания - сметката е дебитирана, с основанието получен изпълнителен лист от 23.07.2015 г.На 21.02.2020г., по дебита на Разплащателна сметка с аналитичен № 1716 100 *** - Специална счетоводна сметка, /погасено задължение/ с вальор 12.12.2018г. е осчетоводена сумата от 43.17 лева.