Решение № 674 от 21.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Стара Загора, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя И. при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20215530103437 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация” – гр. Стара Загора, се било снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 260456/15.02.2021 г., по ч.гр.д. № 759/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, срещу С Р. И.. С издадената заповед било разпоредено на длъжника да заплати на ЕООД „Вооснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, сумите както следва:

3863,45 лева за главница;

133, 60 лева - лихва върху тази сума за периода от 15.01.2020г. до 03.02.2021г.; законната лихва от 11.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата 79,94 лева за заплатената държавна такса;

Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - Стара Загора бил дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането 1 си по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ЕПК.

Вземанията произтичали от следните обстоятелства:

Ответницата имала открита партида с № ************* в ЕООД „Водоснабдяване и канализация” за адрес - *************, открита на нейно име, като наемател на общинско жилище, съгласно заповед № ************* на Кмета на Община - Стара Загора. Сключен бил и договор за доставка на вода от 30.11.2018г., по силата, на който ВиК оператора се задължавал да доставя, отвежда и пречиства вода до водоснабдения имот на потребителя, като той следвало да заплаща тези услуги. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

С Р. И.имала неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество, в размер на 3863, 45 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 02.12.2019г. до 09.12.2020г., за което били издадени фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 133, 60 лева, за период от 15.01.2020г. до 03.02.2021г.

За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на потребителя, находящ се в *************. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано, чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се издавала до края на месеца, в който било ставало отчитането. С протокол за констатирано нарушение № 312/14.09.2020г., съставен от служителите на ВиК оператора, Н.Р.Ц. и Н.Д.Б. било установено, че водомера в имота, обитаван от ответницата бил манипулиран, като върху него било осъществено физическо въздействие, посредством, което часовниковия механизъм на същия е бил отделен от корпуса му, с което се създавали предпоставки за манипулиране на показанията му. Поради тази причина и консумацията на предоставени ВиК услуги бил определен на основание чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004г., за период от шест месеца в размер на 3 322,60 лева. Периодът бил така определен, тъй като видно от извлечението от ел. карнет по партидата на ответницата през предходните шест месеца, преди съставяне на ПКН № 312/14.09.2020г. не бил осъществен реален отчет на водомера. Срокът за 2 заплащане на дължимата сума по издадените платежни документи бил 30 дни от датата на издаване на всеки един от тях /задължение регламентирано в общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал.

2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 12 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.

Искането до съда е да признае за установено по отношение на ответника С Р. И. ЕГН **********, *************, че дължи да заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя инж. Румен Тенев Райков, сумата от 3863, 45 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 02.12.2019г. до 09.12.2020г., за което били издадени фактури за дължимите суми за предоставени ВиК услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 11.02.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 133,60 лева за период от 15.01.2020г. до 03.02.2021г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции. Претендира направените по ч.гр.д. 759/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски, както и по настоящото такова.

Задължението можело да бъде заплатено по следната банкова сметка, банка *************, *** *** *************.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, назначеният особен представител на ответницата счита, че така предявения иск бил недопустим и не следвало да бъде разглеждан от съда. Излага следните съображения:

Между основанието посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение (по повод на което било образувано ч.гр.дело №759/2021г.) и основанието посочено в исковата молба по настоящото дело, имало разминавания и несъответствие. Липсвало тъждественост между основанието 3 посочено по заповедното производство и основанието посочено в установителния иск. Разминаването било както по отношение на основанието за дължимостта на процесната сума, така и по отношения на съществени елементи на твърдяното задължение - основание за възникване, документи от които се установявало, период, размер и т.н. Затова считал иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по същия.

Именно поради всичко изложено по - горе считал, че така предявения иск бил недопустим.

По същество излага следните съображения:

Спорен бил въпроса дали между страните били останали неизчистени и неуредени задължения във връзка с предоставяните от ищеца услуги, за периодите посочени в исковата молба или същите били уредени.

В исковата молба се твърдяло, че това твърдяно задължение на ответницата към ищеца било възникнало вследствие на потребени от нея количества вода, за посочения период, за който период било извършвано ежемесечно начисляване на тези потребени количества вода, както и за допълнително начислени суми за потребена вода съобразно разпоредбите на чл.37 и чл.35 от Наредба №4 от 14.09.2004г.

Твърдяло се, че ответницата дължала на експлоатационното дружество сума в размер на 3863.45 лева за потребени от нея количества вода за посочения недвижим имот, като се твърди че консумацията на тези потребени количества вода била осъществена в периода от 02.12.2019г. до 09.12.2020г.

Твърдяло се, че към 11.02.2021г. ответницата не била заплатила задълженията за посочения период и поради това се претендира, и обезщетение за забава /мораторна лихва/.

Счита, че в случая по отношение на твърденията на ищеца изложени в исковата молба, не можело да бъде прието, че отговаряли на действителното състояние на отношенията между страните по делото.

На първо място - по отношение на твърдението, че ответницата не била изпълнила стриктно задълженията си вменени й с нормативните актове, уреждащи материята по предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

От представените по делото доказателства не можело да се приеме за вярно това твърдение на ищеца.

4

От една страна - от 2018г. ответницата се легитимирала като ползвател на имота, който обаче бил собственост на трето лице - Община Стара Загора.

Имота се бил ползвал от ответницата като наемател, като ползването на имота се осъществяло по силата на представената заповед на кмета на Община Стара Загора. Не бил изяснен въпроса за времето, през което ответницата била ползвала имота. Не били представени доказателства, че през целия период посочен в исковата молба (от 02.12.2019г. до 09.12.2020г.) именно ответницата била ползвала имота. Не било ясно дали през целия период или през част от него имота не е бил ползван от собственика и/или друг ползвател.

След като не били налице безспорни данни, че ползвател на недвижимия имот, и съответно и на услугите на експлоатационното дружество (за които следвало да се има предвид, че не били представени каквито и да било доказателства, че били действително предоставени по вид и количество) е била само и единствено ответницата, то не можело да бъде прието за безспорно, че само и единствено ответницата била отговорна за заплащане на сумите към ищцовото дружество.

От изложеното по - горе ставало ясно, че ответницата можело и да не е била единствено ползвател на жилището в посочения период, и съответно можело да не е била в състояние да ползва имота в този период и реално да не била могла да потреби услугите предоставяни от ищеца за този имот в обема и количествата посочени в исковата молба.

От друга страна в исковата молба се посочва ло, че ищецът бил издал документи /фактура/ за процесната сума, и действително такива документи били представени с исковата молба. Такива документи обаче не били представени в заповедното производство по ч.гр.дело №759/2021г. на РС Стара Загора. Също не били представени и доказателства дали документите свързани с отчитането на количествата потребена вода и определяне на размера на задължението, които се твърдяло, че били издадени от ищеца, били връчени на ответницата, както и че същата по някакъв начин ги била получила. След като фактурите /квитанциите и другите документи не били връчени на потребителя, то същия бил лишен от възможността да се запознае със записите във фактурите/ квитанциите и останалите документи, касаещи доставените количества, периодите и т.н. Това запознаване било от 5 съществено значение във връзка с евентуалните оспорвания на тези записвания. Още повече, че след като потребителя не бил получил фактура, то съответно и нямало как да установи дължимата сума, която следвало да заплати на ВиК оператора.

В документите приложени към исковата молба се съдържа ло информация за количества потребена вода, които не отговаряли на действително потребената такава. От представените по делото фактури се виждало, че било налице дублиране на периоди , за които има ло начислено количество потребена вода. Имало издадена фактура за период от няколко месеца, които месеци съвпадали с месеци, за които имало издадени отделни фактури за потребено количество вода. Налице било допълнително начисляване на потребени количества вода, което обаче не почива ло на обективно измерване. Същото било направено въз основа на позоваване на разпоредбите на чл.37 и чл.35 от Наредба №4 от 14.09.2004г.. Съпоставяйки текста на посочените разпоредби с начина на начисляване използван от ищеца, се установявало некоректно записване и изчисляване от страна на ищцовото дружество.

От посоченото можело да се направи извода, че в конкретния случай било налице некоректно и неправилно, и/или погрешно отчитане на потребените количества вода за процесния период. Това отчитане обаче било задължение на ищеца, и неточното изпълнение на това задължение (извършено в несъответствие с предписаното от нормативните актове регулиращи материята), не следвало да води до негативни последици за потребителя.

Както било посочено по - горе, не били представени каквито и да било доказателства във връзка с отчитането на количествата потребена вода и определяне на размера на задължението.