Решение № 422 от 30.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Плевен, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500574 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 343/18.03.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 2561/2024 г. по описа на същия съд е отхвърлен предявения иск от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С. и Д.К.К. против А. В. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 415 ГПК за признаване за установено, че А. В. М., ЕГН ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С. и Д.К.К. сумата от 1126.49 лв., от които: 117.39 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г. за *** за периода от 25.06.2021 г. до 24.12.2021 г.; 48.72 лв. дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г., за аксесоари за периода от 25.06.2021 г. до 24.12.2021 г.; 608.33 лв., дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от които: 176.48 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1

09.02.2021 г. за периода от 25.06.2021 г. до 24.10.2021 г.; 431.85 лв., дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от които: 188.81 лв., представляващи три стандартни месечни такси и 243.04 лв. за устройство ***, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.-352.05 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г., от които: 89.33 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г. за периода от 25.06.2021 г. до 24.09.2021 г.; 262.72 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г., от които: 103.86 лв., представляващи три стандартни месечни такси и 158.86 лв. за устройство ***, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. Г. З., в която се изразява становище, че същото е неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Въззивникът счита, че ПлРС не е разгледал в съвкупност всички представени писмени доказателства, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, достигнал е до грешен извод и е приложил грешно материалния закон, което е довело до неправилност на съдебното решение. Посочва, че съдът неправилно е приел, че ищцовото дружество не е установило при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдените договорни правоотношения с ответника, като заявява, че след като е уважено доказателствено искане на ищеца за прилагане на предходно проведено заповедно производство към исково производство по чл.422 от ГПК, последното се смята за продължение на заповедното производство и по него се 2 ползват доказателствата, приложени към заповедната процедура.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и немотивирано в частта, в която се оставят без уважение исковете за абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по договори за Мобилни услуги, като посочва, че по делото са приложени писмени доказателства, а именно фактури с отразено детайлно потребление, от които е видно, че потребителят е използвал незаплатени телекомуникационни услуги. Районен съд - Плевен не е отчел факта, че осигуряването на достъп до мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги от страна на мобилния оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати дължимите за това месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има такива.

Въззивникът счита, че Районен съд - Плевен не е съобразил договорката между страните, обективирана в подписаните между тях индивидуални договори, досежно прекратяването на процесните договори, като посочва, че основанието, на което са прекратени договорите за мобилни услуги е чл.19 б.

„б“ т.„в“ от Общите условия, приложими към тях. Съгласно тази разпоредба „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД има право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да даде подходящ срок на абоната да изпълни задължението си, съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД.

Въззивникът счита, че Районен съд - Плевен не е съобразил индивидуалните уговорки между страните, касаещи неустойките за предсрочно прекратяване на процесиите договори, вследствие на което неправилно е приложим материалния закон. Твърди, че претендираните суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации - по договора за мобилни услуги, представляваща три месечни такси, поради факта, че потребителят е ползвал преференциални условия за предоставените му мобилни услуги при сключване на договор с първоначален срок от 24 месеца; както и по договора за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и 3 преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план или договор за лизинг.

Въззивникът посочва, че процесните договори са индивидуални договори между двете страни. Длъжникът е имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези параметри, се определя и размерът на дължимата от длъжника неустойка. Според чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, поради което, според въззивника процесните клаузи са действителни и обвързват страните по договора. По отношение на частта от неустойката, представляваща общата сума на разликата между стандартната цена без отстъпка на устройствата и преференциалната цена при сключване на договорите, въззивникът счита, че и в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована вероятност за това.

Съобразно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно е, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги поради вина на потребителя, той възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е отчел, че едновременно с прекратяването на договорите за мобилни услуги веднага и автоматично настъпва и предсрочната изискуемост на договорите за лизинг, след което са прекратени и самите договори за лизинг. Тъй като прекратяването е по вина на лизингополучателя, към датата на прекратяване на договорите и деактивиране на услугите за ответника е възникнало задължение, представляващо предсрочно изискуеми вноски за лизинг на лизинговите активи. С оглед датата на прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната, разликата между стандартната цена на предоставените мобилни устройства, съгласно ценова листа към датата на 4 сключване на договора за мобилни услуги и заплатената цена от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, е дължима като неустойка и е начислена за всички устройства във финалните фактури.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на ПлРС и да постанови друго по съществото на спора, с което да признае за установено съществуването на вземането на „ИЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от А. В. М. за сумата от 1126.49 лв., както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира направените деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. В. Ч. от ПлАК в качеството на особен представител на въззиваемата А. В. М., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.

Посочва се, че въззиваемата не е направила възражение по ч.гр.д. № 1250/2021 год. по описа на ПлРС, тъй като не са й връчени редовно книжата, но съгласно разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на посочените от ищцовата страна задължения. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е да доказало наличието на задължения и ако има такива от страна на ответницата, за кои конкретните периоди се отнасят, уведомявана ли е по установения ред, запозната ли е с всички документи, касаещи нейните плащания и налице ли са задължения, които не е изплатила, ако има такива.

Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и като такава, моли,същата да бъде отхвърлена изцяло.

В съдебно заседание, въззивникът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се представлява. В постъпила писмена молба, пълномощникът – адв. Г. З. от САК моли съда, да отмени първоинстанционното решение да постанови друго, с което да признае за установено съществуването на вземането на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от А. В. М. за сумата от 1126,49 лв. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемата А. В. М. чрез назначения особен представител моли съда, да потвърди първоинстанционното решение.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от 5 фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** пред Плевенски районен съд е образувано ч.гр.д. № 7077/2023 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 4010/21.12.2023 г., с която е разпоредено длъжникът А. В. М., ЕГН ********** да заплати „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** сумите: