Решение № 2325 от 22.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2325 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330109957 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искове молба от К. Е. срещу "Сити Кеш" ООД за прогласяване недействителността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***г. на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Ищецът твърди, че в нарушение правилата за ГПР, в него не е включена предвидената в договора неустойка.

В срока за отговор е подадена насрещна искова молба, в която се признава сключването на договора и се иска осъждането на длъжника да плати на кредитора сума за главница и възнаградителна лихва. Насрещните искове са върнати от съда с влязло в сила определение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени установителни искове за нищожност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК. Основанията се сочат алтернативно без определена поредност на търсената защита.

За основателността на исковете следва да се установи сключването на договора, което се признава от ответника, както и твърдените основания за нищожност.

Установява се от приложения към исковата молба договор за потребителски кредит, че съгласно чл.5 страните се разбрали длъжникът да 1 предостави обезпечение на кредита до три дни от сключване на договора, което следва да отговаря на условията в чл.5. Съгласно чл.11 от договора, при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 2124,88 лв.

Установява се от договора, че в ГПР се включвала само възнаградителната лихва, а видно от погасителния план общата сума от главница и лихва се равнявала на 2063,12 лв.

С оглед изложеното съдът намира договора за недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Уговорената от страните парична сума от 2124,88 лв. под формата на неустойка, всъщност няма характер на неустойка, а на скрито възнаграждение за кредитора, доколкото липсват присъщите функции на неустойката. Това следва както от размера й, който надвишава общо дължимата сума по кредита, така и от неизпълнението, за което е уговорена – непредоставянето на обезпечение по договора. Неизпълнението на това задължение не е свързано с преки вреди за кредитора, които произтичат от липсата на плащане, а не от липсата на обезпечение. Ето защо липсата на обезпечение единствено увеличава кредитния риск. Дължимостта на парична сума за носене на по-висок кредитен риск няма обезщетителен характер, а възнаградителен. Липсват и другите функции на неустойката. Не се обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване, което е изначално препятствано от множеството условия, на които следва да отговаря обезпечението. Липсва и санкционната функция, която би могла да се изпълни с намаляване на срока на договора при липса на обезпечение, но не и с парична сума, чийто размер накърнява добрите нрави.

Като скрито възнаграждение за кредитора, неустойката следва да се включи в ГПР. Формалното му посочване не е достатъчно, а следва тази стойност да отговаря на действителността, за да може потребителят да вземе информирано решение при сключване на договора. В ГПР обаче се включва само възнаградителна лихва. Поради неспазване правилата за посочване на ГПР в договора, той се явява недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ГПК. В този смисъл е и решение на Съда на ЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22.

Искът подлежи на уважаване, като право на разноски има ищецът.Същият е поискал и доказал разноски в размер на 167,52 лв. за държавна такса и 719 лв. за платен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен, тъй като е 0,20 лв. над минималния размер.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от К. Х. Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен, тъй като са нарушени изискванията за включване в съдържанието на договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, да плати на К. Х.

Е., ЕГН: **********, сумата от 167,52 лв. за държавна такса и сумата от 719 лв. за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3