Решение № 268 от 07.08.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Разлог, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101608 по описа за 2021 година

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на ИМ депозирана от ЕС на сградата на Ф.Х., с адм. адрес: г.Б., м. „Г.“, имот 011014, представлявана от Е.В.П. – управител, ч/з адв. Б.Б. – АК-К., съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.“№23, е.7, против П.Н.О., и. гражданин, роден на *, в с.К., с адрес: И., Б.о., г.К., у.„В.К.“№126 и Б.Р.Г.М., и. гражданин, родена на *, в с.Т., с адрес: И., Б.о., г.К., у.„В.К.“№126 и адрес в Р. Б.: г.Б., м. „Г.“, имот 011014, сграда на Ф.Х., е.2, а.13А.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 19.11.2015 г., ответникът придобил собствеността в/у ап.№13А, обективиран в Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот по нот.д. №320/2015 г. по описа на нот. С.К.. По действащата КККР за г.Б. имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Имотът се намира в сградата на Ф.Х., с адм. адрес: г.Б., м. „Г.“, имот 0111014. Към настоящия момент имотът попада към ЕС – ищец.

На 25.08.2017 г. ищцовата ЕС провела ОС и е определила с решения на ОС на ЕС извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС. За извършване на дейности по поддръжка и управление на ЕС с решение 4, т.1 на ОСЕС, е определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответника (собственик на ап.13А) такса поддръжка и управление е определена от 40.00 € на кв.м. от площта на самостоятелния обект на г. или общо 2`447.20 € годишно. Ответникът не бил заплатил дължимата такса за управление и поддръжка за 2019 г. (дължими до 31.12.2018 г.), за 2020 г. (дължими до 31.12.2019 г.) и за 2021 г. (дължими до 31.12.2020 г.), общо от 7`341.60 €. На същото ОСЕС по т.6 от Решение №4 е взето решение при незаплащане на дължимата сума в посочения срок всеки собственик дължи неустойка, като обезщетение 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума. Общият размер на дължимата неустойка за забава за плащане на такса поддръжка за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. била от 3`333.08 €.

Дължимата от ответника сума била общо от 10`674.68 €. Решенията на ОСЕС се изпълнявали в определените в тях срокове, като след влизането им в сила решенията на ет. собственици били задължителни за всички ет. собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат ет. собственици или обитатели.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата, на което да осъди П.Н.О., и.

1 гражданин, роден на *, в с.К., с адрес: И., Б.о., г.К., ул.“В.К.“№126 и Б.Р.Г.М.. и. гражданин, родена на *, в с.Т., с адрес: И., Б.о., г.К., ул.“В.К.“№126, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС на сградата на Ф.Х. (F.H.), с адм. адрес: г.Б., м. „Г.“, имот 011014, представлявана от Е.В.П., сумата от 5`337,34 €. от които:

1. Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 1`223.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.2021 г. от 611,80 €;

2. Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. от 1`223.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. от 611,80 €, и 3. Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. от 1`223.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до28.12.2021 от 611,80 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. от 442,94 €., ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

Б.Р.Г.М., и. гражданин, родена на *, в с.Т., с адрес: И., Б.о., г.К., ул.“В.К.“№126, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС на сградата на Ф.Х. (F.H.), с адм. адрес: г.Б., м. „Г.“, имот 011014, представлявана от Е.В.П., сумата от 5`337,34 €, от които:

1. Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 1`223.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.2021 г. от 611,80 €;

2. Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 1`223.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. от 611,80 €, и

3. Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2021 г. от 1`223,60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. от 442,94 €., ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

С Разпореждане №391, постановено в закрито СЗ проведено на 10.03.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ва, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозиран писмен отговор от П.Н.О., и. гражданин, роден на *, в с.К., С отговора на ИМ, на първо място е направено възражение за недопустимост на предявения иск. По отношение ответницата Г-жа Б.Р.Г.М., се сочи, че е починала на *, видно от представеното към настоящия отговор Удостоверение, издадено от Регистъра на гражданското състояние на П.д.М., И. от 16.11.2021 г. На следващо място, оспорват компетентността на бълг. съд да разгледа и реши въпроса, поставен с ИМ. Компетентността на Бълг. съд да разгледа производството по предявените с/у отетниците вземания следва да се реши при съобразяване на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №1215/2012 НА ЕП И ЕС от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съд. решения по граждански и търг. дела. Видно от вписаните в ИМ и от приложените към нея нот. актове, ответниците са не само граждани на К.И., но и с местоживеене в И.. Те нямат местоживеене, адм. адрес или каквито и да било трайни връзки на установяване в РБ.. Общата разпоредба за компетентността на чл.4.1 от Регламент (ЕС) №1215 на ЕП и ЕС от 12.12.2012 г. постановява, че с/у лица които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В настоящия казус такава държава членка се явява И., тъй като е видно от док-вата, които прилагаме с настоящия отговор, че местоживеенето на доверителите ми е именно в И.. По изключение, правилото на чл.5.1 от същия регламент предвижда, че с/у лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в разпоредбите в раздели 2-7 от ГЛАВА II 2

КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента. Тези разпоредби регламентират отклоненията в компетентността от общото правило на чл.4.1. Така съгласно чл.7, тЛ, източник на такива изключения могат да бъдат случаите, които имат за предмет вземания от деликт, от реституционно производство, вкл. дейност на клон, от договор по мястото на изпълнение и др., какъвто не е процесния случай. Настоящият спор не е свързан и със застрахователно правоотношение, не е потребителски и не касае индивидуален трудов договор, за които се прилагат разпоредбите на раздел 3, 4 и 5 от ГЛАВА II КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента.

Не може да бъде приложена и предвидената в чл.24 от Регламента изключителна компетентност по местонахождението на недвижимия имот, тъй като не са налице предвидените с т.2 - т.5 на чл.24 от Регламента хипотези. Вземането, което се претендира от ищците няма за предмет вещни права в/у недвижим имот или договор за наем на такъв, в които случаи единствено РС-Рг би бил компетентен да разгледа производството независимо от местоживеенето на длъжника. Предявеното в настоящото производство вземане се базира на извъндоговорно основание (а именно взето решение на ОС на ЕС за заплащане на такса поддръжка), поради което не се включва в изключенията, установени в раздели 2-7 на глава II от Регламента. Поради изложените съображения се налага единственият възможен извод, че бълг. съд в лицето на РС-Рг не е компетентен да разгледа иска. С отговора на ИМ правят възражение за липсата на м/ународна компетентност на Бълг. съд да разгледа настоящето производство и молят същото да бъде прекратено. На следващо място е изразено становище за нередовност на ИМ, като се сочи че не са представени док-ва относно процесуалната легитимация на лицето Е.П. да представлява ищеца по настоящото дело. От приложения към ИМ протокол от решение на ОС на ЕС от 25.08.2017 г. става ясно, че П. е избрана за управител на ЕС с мандат от 2 г. (Решение №2 от протокола). Този мандат е приключил към 25.08.2019. Не са представени док-ва, че ОС на ЕС е преизбрало Е.П. за нов мандат (който отново би приключил преди датата на предявяване на настоящия иск - 30.12.2021). Поради изложеното, считат, че от приложените по делото документи може да се направи обоснования извод за нередовност на ИМ, тъй като лицето Е.П. не е правнолегитимирана да представлява ищеца. По същество предявения иск се оспорва като неоснователен, тъй като през процесните години ответниците не са ползвали ап.13А. Позовавайки се на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, (Редакция към ДВ. бр.57 от 26.07.2011 г., действала до 29.09.2023, когато с ДВ, бр.82 от 29.09.2023 г. тази разпоредба е променена), сочат, че не се заплащат разходите за управление и поддръжка на общите части от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В тази вр. посочват, че през процесните години ответниците не са ползвали апартамента въобще. Това са годините на обявената в цял свят пандемия от Ковид-19, когато властите във всички страни бяха обявили силно ограничителни мерки за пътуване и социални контакти. В случай, че ищеца твърди, че апартамента на ответниците е ползван през посочените години, то следва, на първо място, да докаже с надлежни док-ва факта на ползването, и на второ, че именно ответниците или упълномощено от тях лице е ползвало имота. Съгласно трайно установената съд. практика, лицата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, в редакцията му към момента на завеждане на делото са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на ЕС, тъй като нормата е с императивен хар-р (виж напр.

Решение №60181 от 20.10.2021 г. по г.д. №86/2021 г. на ВКС, 4-то г.о., Решение №93 от 06.10.2022 г. по г.д. №395/2022 г. на ВКС, 1-во г.отделение и др). Поради гореизложеното считат, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В допълнение оспорват р-ра на дължимите суми както в частта им относно изчисляването на главницата, така и р-ра на дължимата неустойка. Считат, че тези вземания не са изчислени правилно и не са представени док-ва за точния им размер.

С определение №729 от 03.07.2024 г., съдът е прекратил производството по г.дело №1608 по описа на Рг.РС за 2021 г., в частта относно предявения иск с/у ответницата Б.Р.Г.М., и. гражданин, родена на *, в с.Т., с адрес: И., Б.о., г.К., у.„В.К.“№126.

3

В СЗ ищецът ЕС на сградата на „Ф.Х.“ се представлява от адв. Б.Б., който поддържа предявената ИМ. По същество пледира за уважаване на предявените искове като основателни и доказани.

Ответникът - редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен представител адв. М., която поддържа депозирания писмен отговор, ведно с наведените в същия възражения за неоснователност и недопустимост на иска. По същество пледира за отхвърляне на исковете

След съвкупен анализ на събраните по делото док-ва, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нот. акт за замяна на недвижими имоти №143, том II, рег. №2224, дело №320/2015 г. по описа на нот. С.К., е, че ответника се легитимират като съсобственик на процесния ап.