Акт от 06.01.2010, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 564/2009
- Подписан
- 06.01.2010
Цитирани разпоредби
- чл.28 и 29 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 29 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1, предл. последно · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 416 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.4 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер
38
Година
16.03.2007 г.
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен Съд - Кърджали
На
03.01
Година
2007
В публично заседание в следния състав:
Председател:
В. А. К.
Секретар:
Славея Топалова
Йорданка Янкова мл.с. Васил Панайотов
Прокурор:
Дафин Каменов като разгледа докладваното от
В. А. К.
Касационно наказателно административен характер дело номер
20065100600411 по описа за
2006 година
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС /отм./.
Oбразувано e по касационна жалба на Недялка Георгиева Хараланова от гр.Кърджали, управител на фирма „Късмет” ЕООД, гр.Кърджали срещу решение № 97/14.11.2006г. по НАХД № 591/2006 г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09/ 871 от 05.07.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Кърджали, за нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.2, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Решението се обжалва като неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Съставеният срещу нея акт бил подписан от лицето К. Т., която не била упълномощена да я представлява по настоящото наказателно производство, а била упълномощена да я представлява пред различни инстанции с общо пълномощно. Това нарушение представлявало съществено процесуално нарушение по чл. 40, ал.1 и ал.2, чл.42, ал.1, т.8 и чл. 43 от ЗАНН и било основание за отмяна на решението. Обжалваното решение било необосновано, тъй като били игнорирани доказателствата относно предприетите действия на работодателя за изпращане на уведомление до НАП – Хасково. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител. Изцяло поддържа касационната жалба, като не сочи нови доказателства. Поддържа, че актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателката и връчен на лице, което нямало изрично пълномощно да получи акта. Административнонаказателната отговорност била лична, с оглед на което законодателят предвиждал достатъчно разпоредби, за да се гарантира защитата на лицето, което се сочело като нарушител. Нямало причина актът да не бъде съставен в присъствието на жалбоподателката, тъй като тя била с известен адрес. В отметката за нарушител бил положен подпис, без да било посочено, че подписът е поставен от лице, което се легитимира като пълномощник. Освен това от събраните доказателства се установявало, че липсват нарушения на КТ. На 26.05.2006 година бил съставен трудовия договор, а на 29.05.2006 година била предприета процедура по уведомление, т.е. в рамките на 3 – дневния срок предвиден в чл. 62, ал.3 от КТ, което се установявало с пощенско клеймо. Друго обстоятелство, което игнорирано от административнонаказаващия орган било, че при извършване на проверката нямало безспорни доказателства, че лицето Севилджан Ибрям била встъпила по смисъла на КТ. Това обстоятелство се установявало с надлежно писмено доказателство – акт за встъпване по смисъла на чл.63, ал.4 от КТ, което не било изискано и приложено към административнонаказателната преписка. Случаят можело да бъде приет като малозначителен и маловажен, тъй като работодателят, подписвайки трудов договор и предприемайки действия по уведомление на ОИТ, всъщност бил спазил изискванията. Фактът на неполучаване на обратна информация за неизрядни документи, за което имало доказателства, не го правил нарушител по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ. С оглед на изложеното моли да се уважи касационната жалба и да се отмени решението на Районен съд – Кърджали, като по същество се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова да бъде отменено.
Ответникът по касация – Дирекция „ОИТ” – Кърджали, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС /отм./, приема за установено следното:
С решение № 97/14.11.2006 година, постановено по НОХД № 591/2006 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/871 от 0.07.2006 година на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Недялка Георгиева Хараланова от гр. Кърджали, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Кърджали, за допуснато административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.2, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, ограничаващи правото на защита на жалбодателката. Отхвърлен като неоснователен е доводът, че актът за установяване на административно нарушение бил връчен на лице с общо пълномощно, с което било нарушено правото на защитÓ на субекта на административна отговорност, като е обсъдено от съда, че от значение е обстоятелството, че съдържанието на акта е стигнало до знанието на жалбодателката. Прието за безспорно установено е също така, че последната като работодател е допуснала до работа лице, без да преди това да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което представлявало административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. Обсъдено от съда е, че правилно от административния орган е приложена нарушената материалноправна норма, към което нарушение е приложена съответната санкционна такава. Всичко това е дало основание на съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
Решението на съда е правилно и не страда от посочените в касационната жалба касационни основания за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Така, безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 20.06.2006г. от контролните органи била извършена проверка по работни места в бистро-офис „Късмет” в гр. Кърджали, собственост на „Късмет” ЕООД Хасково с управител Недялка Георгиева Хараланова, в нейно присъствие. Било констатирано при проверката, че е допуснала до работа като технически секретар лицето Севилджан Гюнер Ибрям с ЕГН **********, без преди това да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Установило се още, че между касатора като управител на едноличното дружество и Ибрям е сключен писмен трудов договор от 29.05.2006 година. От справка за подадени уведомления по чл. 62, ал.4 от КТ с придружително писмо вх. № 26-999-00006225/21.6.2006 година се установило, че уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ е връчено срещу подпис на Ибрям на 21.06.2006 година. За нарушението- допускане до работа на Ибрям, без преди това да й е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, на жалбодателката Хараланова бил съставен акт за установяване на административното нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, който бил получен и подписан от свидетелката К. А. Т. след представянето на нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006г. на нотариус Елияна Калайджиева, с което Недялка Георгиева Хараланова, собственик и управител на “Късмет” ЕООД, я упълномощила да подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции. Срещу АУАН постъпило възражение с вх.№ 763/23.06.2006 година, изходящо от фирма „Късмет” ЕООД, гр. Хасково. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 09/ 871 от 05.7.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Кърджали, за нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Горното се установява от писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка и в проведеното първоинстанционно съдебно следствие, приети от съда: нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006г. на нотариус Елияна Калайджиева, списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г., подпечатан с печата на дружеството и подписан от управителя му- понастоящем касатор, трудов договор от 29.05.2006г. между Ибрям и Хараланова, справка за подадени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ на НАП – ТД – Хасково от осигурител до ТД на НАП Хасково, справка за подадени уведомления по чл. 62, ал.4 от КТ с придружително писмо вх. № 26-999-00006225/21.6.2006 година, възражение с вх.№ 763/23.06.2006г. на ИАГИТ от „Късмет” ЕООД гр.Хасково, както и от събраните гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Костадин Василев Стратиев, Митко Здравков Кехайов, Лиляна Делчева Иванова и К. А. Т.
При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните и обсъдени от районния съд доказателства, не се установява същият да е допуснал нарушенията, формулирани като касационни основания в касационната жалба. Доколкото в касационно производство подлежи на проверка първоинстанционното съдебно решение за наличието на формулираните в касационната жалба основания, то под посоченото такова „нарушение на съдопроизводствените правила” законът има предвид допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, но не и допуснатите нарушения от наказващия орган в проведеното от него административнонаказателно производство. Ето защо, соченото като процесуално нарушение- ненадлежно връчване на акта за установяване на административно нарушение, не може да бъде отнесено към обсъжданото касационно основание и вменено като нарушение на съда. В тази връзка, при разглеждане на делото, събиране, приемане и обсъждане на доказателства, както и при постановяване на решението си, районният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които по какъвто и да е начин да са ограничили или нарушили правото на защита на жалбодателката. В случай, че първоинстанционният съд не е отчел допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от административния орган, би допуснал нарушение на материалния закон, но не и собствено процесуално нарушение. Неприемайки довода, че АУАН бил връчен на лице, което не било изрично упълномощено за това и не било отразено, че е връчен на пълномощник, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като изрично пълномощно не е било и необходимо доколкото със същото са предоставени права на пълномощника да представлява дружеството пред всички държавни и обществени органи и организации, включително и пред Инспекцията по охрана на труда, в чиито правомощия влиза извършването на проверки по спазване на трудовото законодателство, респ. започването и провеждането на административнонаказателни производства за допуснати административни нарушения. От друга страна пълномощникът е подписал и приел акта за административно нарушение, като е предприел и съответните действия за своевременното уведомяване на адресата за съдържанието му, което е установено несъмнено по делото. Че последното е станало достояние на субекта на административнонаказателна отговорност е видно и от представеното пред наказващия орган в 3-дневния срок възражение срещу така издадения акт. Т.е., правото на защита е било упражнено своевременно и от момента на възникването му. Актът за административно нарушение поставя началото на всяко административнонаказателно производство срещу съответен субект и целта на предвидената процедура по връчването му е това да достигне до знанието на този субект, което в случая е било сторено. От друга страна следва да се посочи, че жалбоподателката е присъствала при извършената на 02.06.2006г. проверка лично и в качеството си на работодател е подписала списъка на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към тази дата, т.е. не й е било неизвестно обстоятелството на извършена административна проверка от страна на инспекторите на Д”ОИТ” Кърджали.
Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fec8286-4482-4aa2-9559-34ad5e4c380e