Определение № 2550 от 02.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2550 гр. София, 02.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501860 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез М., за изменение на посТ.еното по делото съдебно решение в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна в размер на 8 415 лв. Излага съображения, че съдът неправилно е присъдил разноски по двата иска съответно с правно основание чл.109 ЗС и чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, без да посочи конкретен размер по всеки един от тях. Макар и по двата иска ответник да е държавата, тя е представлявана от различен представител. Независимо, че се касае за един и същ правен субект, процесуалните действия по всеки от исковете са извършени от различни процесуални представители в съответствие с приложимите процесуални правила. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че адвокатското възнаграждение от 8 415 лв. не е прекомерно по размер, с оглед фактическата и правна сложност на исковете. Поддържа, че по деликтния иск минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 3 876, 40 лв. В проведеното на 18.02.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По деликтния иск не са участвали трети лица, както и размерът му е значително по – нисък от негаторния иск. Моли съда да измени посТ.еното решение в частта за разноските, като посочи точен размер по всеки от исковете и да намали адвокатското възнаграждение по иска с правно основание чл.45 ЗЗД до 2 563 лв.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „АМИТИЦА“ ООД, с който я оспорва. Счита, че неоснователно жалбоподателят претендира да бъде посочен поотделно размера на присъдените в полза на дружеството разноски по всеки един от исковете. Независимо от различното процесуално представителство по ГПК на държавата, то ответникът е един и същ. Разноски се дължат от държавата като цяло и не зависят от различното й процесуално представителство.

1

Законът не изисква разделяне на разноските по отделните искове, когато ответникът е един и същ, като присъдената сума обхваща общо сторените по водене на делото разноски. Съгласно формираната съдебна практика разноските се присъждат на страната, която е спечелила делото, независимо от неговия обхват, процесуално представителство или брой на ответниците.

Съгласно представените по делото доказателства заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство е общо и по двата иска и е в размер на 8 415 лв., което е платено изцяло, а не по отделно по всеки един от исковете. С оглед на това счита, че няма как адвокатското възнаграждение да бъде намалено само по единия иск. Счита, че адвокатското възнаграждение е съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото. Поддържа, че при разпределяне отговорността за разноските въззивният съд е взел предвид релевантните за това факти, както и изхода на делото. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за изменение на посТ.еното решение в частта за разноските. Моли съда да остави без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на посТ.еното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за усТ.ено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – страна в процеса. Доколкото се оспорват възложени в тежест на страната разноски, за допустимостта на искането не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решение № 650/19.05.2025 г. съдът е потвърдил обжалваното решение, като е възложил в тежест на жалбоподателя, представляван от М. Р. и от М., разноски в размер на 8 415 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, както и са оставени без уважение частните жалби, депозирани от ответника.

В мотивите е разгледано своевременно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна в размер на 8 415 лв., като е обсъден обемът на правната защита и съдействие във въззивното производство и е отчетена фактическата и правна сложност на делото.

Отговорността за разноските се разпределя съобразно изхода на спора, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Във въззивното производство в тежест на страната, инициирала производството по обжалване на съдебния акт, следва да се възложат разноските, сторени от насрещната страна, когато депозираната жалба не е уважена.

В разглеждания случай са депозирани две въззивни и две частни жалби от държавата, съответно представлявана от М. Р. и от М.. Същите са счетени за неоснователни, поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените във въззивното производство разноски, както е прието и с посТ.еното по делото съдено 2 решение.

В процесуалния закон не е регламентирано задължение за съда присъдените в полза на спечелилата делото страна разноски да бъдат индивидуализирани по имуществени пера и за всеки един от исковете, предмет на делото. С оглед на това с посТ.еното съдебно решение съдът е присъдил заплатеното адвокатско възнаграждение в пълния му размер, без да посочва каква част от него е за процесуално представителство и защита по всеки един от исковете, предмет на делото.

Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.10.2024 г. договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата възлиза на 8 415 лв., без да е направено разграничение каква част от него е за защита по иска с правно основание чл.109 ЗС и каква част е за защита по иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Отделно от това, макар процесуалното представителство на ответника по исковете да се осъществява съответно чрез М. Р. и чрез М., ответникът по посочените искови претенции е един – държавата.

По изложените съображения въззивинят съд счита, че не е налице основание за разграничаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение по всеки един от исковете, предмет на делото.

Не е налице основание и за ревизиране сТ.ището на съда във връзка със заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8415 лв. за процесуално представителство във въззивното производство е съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата във връзка с депозираните по делото въззивни жалби и части жалби. Обемът на процесуалното представителство включва депозиране на писмени отговори на въззивните и частните жалби, изразяване на писмено сТ.ище по заявеното доказателствено искане, явяване и участие в едно открито съдебно заседание, депозиране на писмена защита и списък на разноските. От значение е и обстоятелството, че в предмета на делото се включва спор с фактическа и правна сложност. Във въззивните жалби са изложени множество оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и необоснованост на съдебния акт, които са подробно и задълбочено обсъдени в депозираните писмени отговори. Голям е и обемът на ангажирания и анализиран доказателствен материал.

По изложените съображения съдът счита, че молбата на процесуалния представител на жалбоподателя се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 17961/02.07.2025 г., депозирана от РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М., за изменение в частта за разноските на решение № 650/19.05.2025 г., посТ.ено по настоящото дело, по реда на чл.248 ГПК, като неоснователна.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4