Решение № 668 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100505877 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника К. И. Т. срещу решение от 31.03.2025 г. по гр.д. №57975/2023 г. на Софийския районен съд, 41 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Йеттел България“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС и чл.342 ТЗ за следните суми: за предпочетен №+**** - сумата 47,65 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода 10.02.2021 г. - 09.04.2021 г.; за предпочетен №+**** - сумата 66,01 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода 10.02.2021 г. - 09.04.2021 г.; сумата 1918,02 лв., представляваща лизингови вноски за периода 10.02.2021 г. - 09.06.2021 г. по договор за лизинг от 15.01.2021 г. за устройство SAMSUNG galaxy S20 Ultra 128GB Grey; сумата 82,80 лв., представляваща лизингови вноски за период 10.02.2021 г. – 09.06.2021 г. по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.01.2021 г.; за предпочетен №+**** - сумата 25,66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода 10.02.2021 г. - 09.04.2021 г.; за предпочетен №+**** - сумата 16,48 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода 10.02.2021 г. - 09.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8047/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията за нищожност на договорите за лизинг, които противоречат на императивните разпоредби на ЗПК и са неравноправни, за което съдът следи служебно. Поддържа, че по делото не е установено, че ищецът е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, както и че уговорките по договорите за предоставяне на мобилни услуги са недействителни по смисъла на чл.143 ал.2 т.10 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да 1 отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД, поР. което е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поР. което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изводите на СРС, поР. което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност на решението, изложени във въззивната жалба, следва да се добави и следното:

За уважаването на иска по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите по договора, както и цената на доставените услуги.

Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно доказване между страните облигационни правоотношения следва извод, че е уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет, с оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на останалите мобилни услуги. Отделно страните са уговорили заплащането на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на търговеца и начислява съобразно реалното потребление от клиента. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

2

С оглед изложеното, съдът намира, че страните са били обвързани от валидни облигационни правоотношения, породени от сключените помежду им, с които на ответника са предоставени следните мобилни телефонни номера: +****, +****, +**** и +****.

От представените по делото писмени доказателства по делото и от заключението на СГЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, е установено, че положените подписи в процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения са положени от ответника. Доказано е, че последната е поела валидно задължения за заплащане на абонаментни такси и доколкото се касае именно за пакет услуги, които се ползват срещу заплащане на месечна абонаментна такса, то и в рамките на платения срещу такава такса абонамент, не се налага да се установява конкретният обем на ползваните услуги, за да се обоснове дължимост на абонаментите.

Неоснователно е възражението на въззивника, че по делото не е установено, че ответникът е приел Общите условия на ищцовото дружество, поР. което и на основание чл.147а ал.1 ГПК те не я обвързват. Съгласно посочената разпоредба, при сключване на договор при Общи условия с потребител Общите условия обвързват потребителя, само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, съгласието на потребителя с Общите условия се удостоверява с неговия подпис. По делото са представени декларации-съгласия, носещи подпис за ответника и неоспорени от нея, в които е декларирала получаването на ОУ на ищцовото дружество.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че уговорките по процесните договори са недействителни на основание чл.143 ал.2 т.10 ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, неравноправна е клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. За да е приложима разпоредбата, се предпоставят доводи за неравноправност на безспорно обвързваща страните клауза на ОУ, относима към съдържанието на материалното правоотношение – права и задължения на страните, основания за прекратяване, отговорност при неизпълнение и пр. Не се установява, а и липсват твърдения, че ответникът не се е запознал с която и да е клаузите по процесните договори за мобилни услуги. Единствени клаузи, които налагат на ответника приемането на други клаузи, са клаузите, препрещащи към ОУ, с които същият е запознат, както вече бе посочено по-горе.

Неоснователно е възражението на въззивника, че договорите за лизинг са нищожни, тъй като противоречат на императивни разпоредби от ЗПК. ЗПК не намира приложение по процесните договори за лизинг, с оглед разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 ЗПК, в който е предвидено, че ЗПК не се прилага за договори за лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, като задължение за закупуване е налице, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността, като в процесните договори е видно, че страните не могат да вземат решение за едностранно прехвърляне на собствеността, поР. което не е налице уговорено задължение за закупуване на стоката и след като не е предвидено такова задължение, на основание чл.4 ал.1 т.4 ЗПК, правилото по чл.5 ал.4 ЗПК не намира приложение по отношение на процесните договори за лизинг.

ПоР. съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 607,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

3

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5706/31.03.2025 г., постановено по гр.д. №57975/2023 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. ****, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 607,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4