Определение № 682 от 15.12.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Бургас , 15.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Съдия:

Съдебни заседатели:

Секретар:

Прокурор:

Яни Г. Гайдурлиев

Цвета Ж. Попова

АНАСТАСИЯ Д.

ГАНЧЕВА

ДИМИТРИНА Й.ДУЧЕВА

АДРИАНА И.

МУКАРЕВА

Милена Й. Софронова

Десислава Евг. Трифонова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20202100200969 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 450 НПК.

Образувано е по молба от осъдения И. Я. Д., ЕГН **********, с която се иска да бъде заменено наложеното му наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата си и моли тя да бъде уважена.

Началникът на Затвора-Бургас изразява становище за неоснова-телност на молбата. Посочва, че е налице тенденция в поведението на осъдения Д., която може да бъде отчетена като положителна, но тази тенденция не е трайна. Към настоящия момент липсват убедителни доказателства, че положителното поведение на осъдения сочи на негово превъзпитание.

Прокурорът намира, че макар и да са налице известни положителни промени в мисленето на осъдения, то тази промяна е изключително колеблива и много нетрайна. Затова предлага молбата за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода да не бъде уважена.

1

Бургаският окръжен съд, след като обсъди всички събрани в производството доказателства и съобрази закона, прие следното:

С присъда № 34 от 21.11.2001 г. по НОХД № 340/2001 г. на Окръжен съд – гр. Сливен, потвърдена с решение № 31 от 19.06.2002 г. по ВНОХД № 27/2002 г. на Бургаския апелативен съд, изменено с решение № 690 от 8.01.2003 г. по к.д. № 576/2002 г. на ВКС, И. Я. Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 10.09.2000 г. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с К. С. отнел чужди движими вещи на обща стойност 396.76 лева от владението на А. С. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на А. А., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК го осъдил на „доживотен затвор“ при първоначален „специален“ режим на изтърпяване.

С протоколно определение от 14.07.2005 г., постановено по ЧНД № 371/2005 г. по описа на Сливенския окръжен съд, на осъдения Д. е наложено на основание чл. 25 НК общо наказание по НОХД № 340/2001 г. на същия съд и НОХД № 112/2000 г. на Районен съд - гр. Царево, а именно доживотен затвор, при първоначален „специален“ режим. Определението е влязло в сила на 29.07.2005 г.

С протоколно определение от 15.09.2008 г. по ЧНД № 1039/2008 г. на Районен съд - гр. Сливен (СлРС), влязло в сила на 1.10.2008 г., на осъдения Д. е наложено на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК общо наказание по НОХД № 340/2001 г. на Сливенския окръжен съд и НОХД № 579/2006 г. на СлРС, а именно доживотен затвор при първоначален „специален“ режим.

Осъденият започнал да изтърпява наказанието доживотен затвор по НОХД № 340/2001 г. на СлОС в Затвора – Пазарджик, считано от 6.06.2001 г., като било зачетено времето от 11.09.2000 г. до 6.06.2001 г., през което спрямо И. Д. била изпълнявана мярка за неотклонение задържане под стража. От 22.01.2003 г. той бил поставен на специален режим.

И. Д. пребивавал в Затвора - Пазарджик до 7.03.2007 г., а на 8.03.2007 г. бил преведен в Затвора - Бургас за доизтърпяване на наложеното му наказание. От приложения по делото базов доклад, изготвен на 7.03.2007 г. от инспектор СДВР при Затвора – Пазарджик се установява, че осъденият притежавал занижена морално-волева устойчивост, деформирана ценностна система, небалансирана самооценка и задоволителни комуникативни умения.

Д. без притеснение създавал и влизал в неправомерни взаимоотношения с цел материално облагодетелстване. Трудно създавал трайни контакти, най-вече поради факта, че рядко приемал чуждо мнение и оставал резистентен към чужди проблеми и състояния. Лишеният от свобода не бил склонен да съобразява поведението си с установените режимни изисквания.

За периода от месец юли 2001 г. до 11.03.2003 г. Д. имал наложени четири дисциплинарни наказания, които били заличени със заповед № 2

250/5.05.2004 г. на началника на затвора. На 21.11.2006 г. осъденият бил наказан за влизане в неправомерни взаимоотношения с други лишени от свобода с „изолиране в наказателна килия без излизане на работа за срок от 5 денонощия“, което наказание било заличено със заповед № 117/5.03.2007 г. на началника на затвора.

При изготвената първоначална оценка на личността на осъдения били констатирани високи стойности на риск от рецидив – 83 точки. Проблемни били следните зони: нагласи, взаимоотношения, умения за мислене, начин на живот и алкохолна зависимост. Д. считал съдебния процес срещу него за несправедлив и не изпитвал чувство за вина. Висок бил и рискът от вреди за околните.

След преместването му в Затвора-Бургас през 2007 г. осъденият демонстрирал позитивно развитие в нагласите и поведението си. Второто му атестиране, извършено през месец август 2010 г., показало понижаване на нивата на риска от рецидив – 69 точки, но степента на риск от значителни вреди продължавала да бъде висока. Осъденият осъзнал в значителна степен отговорността за извършеното тежко престъпление, имал „усещане за вредата, която причинил“, но липсвало ясно изразено чувство за вина. Стремял се да спазва режимните изисквания.

От 11.08.2010 г. режимът за изтърпяване на наказанието бил изменен от „специален“ на „строг“.

През следващите години от изтърпяване на наказанието не била отчетена промяна в оценката на личността на осъдения (вж. текущите доклади от 29.08.2011 г., 29.08.2012 г., 18.09.2013 г., 8.10.2014 г. и 16.12.2015 г.). Д. се включвал с желание в провежданата възпитателна работа, редовно посещавал мероприятията на православната и евангелистка църкви, но мотивацията за промяна в криминалното поведение не била категорично заявена. На 29.07.2011 г. той упражнил физическо насилие спрямо лишения от свобода З.

З., а през 2015 г. изпаднал в конфликт с друг лишен от свобода - И. С., като и този конфликт прераснал във физическа саморазправа, но бързо отшумял. И за двата случая Д. не бил санкциониран поради изразено съжаление за извършеното.

С решение на Комисията по изпълнение на наказанията от 19.10.2016 г. осъденият И. Д. бил настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Към този момент оценката на риска от рецидив била понижена на 63 точки, а рискът от вреди бил среден. Д. спазвал режимните изисквания, стремял се да поддържа коректни междуличностни взаимоотношения и да избягва конфликтите, включвал се в провежданите дейности, полагал труд в бригада „Мираж“, като отзивите за дейността му били добри.

През 2017 г. И. Д. активно участвал в проведена специализирана групова работа за развиване на уменията за мислене, а през месец декември 2018 г.

3 успешно завършил специализирана корекционна програма „Овладяване на гнева“.

На 18.01.2019 г. било изготвено предложение от свидетелката Л. инспектор СДВР, за назначаването на осъдения на длъжността по домакински щат „отговорник на пета група“, но предложението не било одобрено – изразено било становище, че е неуместно Д. да се движи свободно по коридорите, а и следвало да се имат предвид личностовите му особености – резервираност и по-трудно изграждане на доверителен контакт.

Последната оценка на риска от рецидив е от 11.12.2020 г. и тя сочи 61 точки (средни стойности). Отчетени са настъпили положителни промени в зоните умения за мислене и междуличностни проблеми. Проблемна зона остава злоупотребата с алкохол.

В доклада относно актуалното психологическо изследване на осъдения, изготвено от свидетелката Ж. Я. – инспектор-психолог в Затвора-Бургас, е отбелязано, че при И. Д. се установява склонност към емоционален дисконтрол, най-вече в случаите, когато не получи одобрение или нещата не се развиват в желаната от него посока. Отчетено е наличие на тежка симптоматика за антисоциални нагласи и поведение.

През периода от началото на 2008 г. до този момент И. Д. е награждаван 11 пъти, но на награждаванията противостоят 6 броя дисциплинарни наказания: по едно през 2008 г., 2013 г., 2015 г. и 2018 г. и две наказания през 2019 г. Последното наказание - „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, е от 23.04.2019 г. и е наложено за притежаване на неразрешена вещ - мобилен телефон.

Към настоящия момент осъденият Д. фактически е изтърпял 20 години, 3 месеца и 4 дни.

С оглед на така установеното цялостно поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор, настоящият съдебен състав прие, че молбата за замяна на това наказание с наказание лишаване от свобода е неоснователна. Действително резултатите от изготвените през годините оценки на личността на осъдения налагат извод за настъпила положителна промяна в мисленето, нагласите и поведението на И. Д.. Тази промяна обаче не е достатъчно устойчива, което е видно от самите действия на осъденото лице. След като доброто поведение на Д. довело до промяна на режима от „специален“ на „строг“, той упражнил физическо насилие спрямо друг лишен от свобода, което свидетелства за липса на трайна промяна в способността му да овладява агресията си. Друг красноречив пример в тази насока е извършването на две дисциплинарни нарушения само два месеца, след като Д. успешно завършил корекционна програма, за които нарушения са наложени наказания със Заповед № 394/18.04.2019 г. и Заповед № 440/23.04.2019 г. на началника на затвора.

Съдът не може да игнорира и обстоятелството, че И. Д. е започнал 4 престъпната си деятелност още като непълнолетен. През 1990 г. той бил настанен в ТВУ, а след това е търпял наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 195 и чл. 216 НК, за които бил осъден с присъди по НОХД № 222/1996 г. на Районен съд - гр. Нова Загора и НОХД № 892/1996 г. на Районен съд - гр. Сливен.

Трайната криминализация на личността на осъдения (съдебно минало, обременено със седем присъди), липсата на убедителни доказателства за изграждането на устойчив положителен поведенчески модел и отчетената при актуалното психологично изследване тежка симптоматика за антисоциални нагласи и поведение, мотивираха съда да приеме, че към този момент на изтърпяване на наказанието молбата за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода не следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 450, ал. 3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Я. Д. с ЕГН ********** за замяна на общото наказание, наложено му с определение по ЧНД № 1039/2008 г. на Районен съд - гр. Сливен, влязло в сила на 1.10.2008 г., а именно доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на Затвора-Бургас, както и на протест на прокурора по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

5