Решение № 285 от 07.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Бургас, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120102311 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителите Х.

М. и П. В., чрез юрк. Д. Б., СРЕЩУ: Г. Й. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ***.

От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Г. Й. С., дължи на ищцовото дружество, сумата в общ размер от 2805,40 лв., формирана както следва: главница в размер на 1500 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 399,04 лв. за периода от 28.11.2017 г. до 31.03.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 906,36 лв. за периода от 28.11.2017 г. до 14.12.2023 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г.), както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се сторените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Твърди се, че на 28.11.2017 г. Длъжникът Г. Й. С., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 975943 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, по силата на който е получила сумата от 1500 лв., срещу което се съгласила да върне 16 броя вноски по 118к,69 лева в срок до 31.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по 1 кредита в размер на 50%.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ АД като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Бургас, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 7646/23 г. по описа на Районен съд - Бургас и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от адв. С. Н. С. – особен представител, с който изцяло се оспорва иска и се твърди, че липсват доказателства за активна и пасивна процесуална легитимация. Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи. Твърди се неуведомяване за цесия и недоказаност за изпълнението от страна на дружествотопоръчител. Възразява се и за изтекла погасителна давност в полза на ответника.

Постъпило е становище от ищцовото дружество на 08.11.2024 г., с което се поддържат твърденията, изложени в исковата молба, като не се възразява делото да се разгледа в негово отсъствие.

В съдебно представител. заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание, ответната страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от назначения й особен представител адв. С.. Моли за отхвърляне на исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3875/19.12.2023 г. по ч. гр. д. № 7646/2023 г. по описа на Бургаския районен съд, е разпоредено длъжникътответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми.

Длъжникът не е бил намерен на поС.ния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по 2 месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, считано от 03.04.2024 г., заявителят е предявил против длъжника настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими.

По делото е представен неподписан договор за потребителски кредит № 975943 от 28.11.2017 г., ведно с Приложение № 1, неразделна част от него, между „Кредисимо” АД (кредитодател) и ответницата (като кредитополучател), по силата на който кредитодателят е отпуснал заем на ответницата в размер на 1500 лв., срещу задължението за заплащане на 16 бр. месечни вноски от по всяка в размер на 118,69 лв., които е следвало да бъдат върнати в срок до 31.03.2019 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 35,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 50 %. По делото са представени и приложимите към договора Общи условия.

По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съдържащ информация за кредитора. Представено е извлечение от счетоводна справка от системата на кредитора, касателно задълженията на ответницата по процесния договор към 23.02.2021 г., от което е видно, че на датата

28.11.2017 г. са осъществени 3 счетоводни записа: 269,02 лв. – превод разлика по нов заем; (269,02 лв.) – превод разлика по нов заем и 1230,98 лв. – погасяване задължения по стар заем с отпуснатата сума по нов заем /л. 31 от делото/, както и разписка за извършено плащане № 2000000139798191/28.11.2017 г. с наредител – „Кредисимо“ ЕАД в полза на ответницата, с основание: „паричен превод към EasyPay: credissimo плюс“ в размер на 269,02 лв. и такса – 2,94 лв. – общо: 271,96 лв.

Приложен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен между „Кредисимо” ЕАД като цедент, ‚Ай Тръст” ЕООД като цедент и „АПС Бета България” ЕООД като цесионер, по силата на който „Кредисимо” ЕАД продава на „АПС Бета България” свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, описани подробно в Приложение № 1 към договора за цесия.

Представено е и извлечение от приложението, в което е индивидуализирано твърдяното вземане по сключения договор за кредит /л. 93 гръб от делото/.

По делото са представени неподписани: договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2017 г. между ответницата и „Ай тръст“ ЕООД и договор за поръчителство от 28.11.2017 г. между кредитодателя и „Ай тръст“ – като поръчител.

Приложено е ч.гр.д. № 7646/2023 г. по описа на БРС, в рамките на което е издадена 3 заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 1500 лв. неплатена главница, дължима по договор за кредит № 975943/28.11.2017 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 399,04 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 28.11.2017 г. до 31.03.2019 г., 906,36 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.11.2017 г. до 14.12.2023 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г.), както и 82,81 лв. – разноски, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед установеното по делото съдът счита, че е неоснователно възражението на особения представител на ответника по делото, че ищецът не доказва качеството си на кредитор, защото липсват доказателства за уведомяването на длъжника от стария кредитор (цедент) за извършаната цесия. Ищецът твърди, че е уведомил ответницата за извършената цесия по електронната й поща, като обаче по делото липсват доказателства, че уведомление е извършено, респ. че е достигнало до знанието на ответницата. Липсват и данни, че ищецът е надлежно упълномощен да уведомява длъжника за извършената цесия от цедента. Въпреки това обаче възражението е неоснователно, тъй като с договора за цесия кредиторът прехвърля вземането си на трето лице, като за да се сключи валидно договора и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.

Това води до извод, че приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Това задължение на цедента цели да обвърже длъжника с последиците на договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.

Поради което ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит, т.е. възражение за ненадлежно съобщаване на цесията би могъл да направи единствено длъжник, който твърди, че е платил задължението си на досегашния кредитор, преди уведомяването, което не е налице в настоящия случай. Поради изложеното съдът счита, че, ищецът притежава активна процесуална легитимация.

Преди да се даде отговор на въведените от особения представител възражения, касаещи действителността на договора за кредит, съответно възражението за настъпила погасителна давност, следва да се отговори на въпроса сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри и предадена ли е заемната сума по него. Твърди се, че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР). Съгласно раздел III, т. 1 от приложимите Общи условия (ОУ), представени по делото, е предвидено, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на 4 заявление до кредитора, чрез сайта или по телефона. Съгласно т. 2 от ОУ кредитополучателят следва да посочи личните си данни: имейл адрес, телефон, желания размер, срок, условия и начин на усвояване на кредита, съответно наименованието на кредитния продукт. Видно от материалите по делото, липсват доказателства ответницата да е кандидатствала по указания по-горе начин в предвидената в ОУ форма. По своя характер това искане представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде прието за установено, че автор по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е ответницата, която да я посочила в заявката си, всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 ЗЕДЕУУ/ на същото да е „Кредисимо” ЕАД.

Липсват данни и за получаване на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон, с електронни изявления да е изпратил проекта на договор за кредит и погасителния план на ответника по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЕДЕУУ; липсват и данни, че ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен план, в противоречие с изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР. Всички електронни документи /формата за кандидатстване, проектът на договора и погасителния план, съгласието за приемането и окончателното сключване на договор/, с доказано авторство от всяка една от двете страни щяха да бъдат подписани с обикновен електронен подпис, ако данните за потребителя и за доставчика индивидуализираха автора на електронното изявление. В процесния случай договорът за кредит не може да се приеме, че носи обикновен електронен подпис, защото не са ангажирани доказателства по чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. От изложеното по-горе следва, че между ответницата и кредитодателя не е било постигнато съвпадение на волите, водещо до сключване на процесния договор за кредит № 975943/28.11.2017 г., с твърдените параметри.