Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3418 от 22.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2958/2025
Вид
Определение № 3418
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3418 гр. София, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502958 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. Е. чрез адв.Б. К. – длъжник по изп.д. №148/2024 г. на ДСИ при Районен съд-Перник против Определение № 476 от 23.07.2025 г. на ОС-Перник, постановено по гр.д.№316/2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Постановление от 14.03.2025г. на ДСИ, постановено по изп.д.№148/2024г. по описа на СИС при РС-Перник, с което са определени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите в размер на 1 300 лева.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението поради необоснованост и нарушение на процесуалния закон.

Твърди, че разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 ГПК никъде не поставя условие за съдебното обжалване на постановлението за разноски поради прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя, най-напред да се е произнесъл съдебният изпълнител по това искане. Твърди, че и задължителната съдабна практика – ТР №3 от 10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС не поставя такова изискване. Развити са подробни доводи в тази насока.

Счита за неправилен изводът на съда, че жалбата срещу това действие на ДСИ е просрочена, като подробно обяснява процесуалните действия на жалбоподателя.

Моли за отмяна на обжалваното определение и Постановлението за разноски на съдебния изпълнител, като същите бъдат намалени като прекомерни.

Софийският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите, изложени в частната жалба, намира следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Най-напред следва да се отбележи, че частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител не е просрочена, както е приел Пернишкият окръжен съд.Видно от данните по делото, длъжникът е получил съобщение за определените разноски на 24.03.2025г. На 31.03.2025г. е депозирал пред ДСИ възражение срещу разноските поради това, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. На 01.04.2025г. ДСИ е изпратил по ел.поща съобщение до длъжника да уточни дали това съставлява жалба срещу постановлението за разноски и ако е така, то в едноседмичен срок следва да внесе държавна такса и представи адвокатско пълномощно. В срок тези указания били изпълнени, което е станало с уточнителна молба от 08.04.2025г. Затова ДСИ е изпратил жалбата, депозирана на 31.03. и уточнена на 08.04.2025г. по компетентност на ОС-Перник за произнасяне по нея.

Следователно същата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което изводът на съда в тази насока е неправилен.

Правилно обаче съдът е приел, съобразявайки константната съдебна практика по този въпрос, че разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните.Затова възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, определен с акт на съдебния изпълнител, следва да бъде направено най-напред пред него – в изпълнителното производство. Едва тогава актът на съдебния изпълнител, който е разгледал възражението за прекомерност, подлежи на обжалване пред окръжния съд по реда на чл.435,ал.2,т.7 ГПК. Този извод следва от приложението по аналогия от разпоредбата на чл.248 ГПК. Във всички случаи при направено възражение за прекомерност на разноските най-напред следва да се произнесе съдебният изпълнител.

В случая това не е сторено, което прави подадената въззивна жалба пред ОС-Перник недопустима за разглеждане. Този състав споделя съдебната практика в тази насока, цитирана от окръжния съд. Практиката в този смисъл всъщност е постоянна и непротиворечива. Следва да се отбележи обаче, че подадената до съда въззивна жалба против постановлението за разноски всъщност представлява молба за изменение на постановлението за разноски като се намали адвокатския хонорар поради прекомерност. Затова същата следва да бъде изпратена на ДСИ за произнасяне по това искане. Едва неговият акт ще подлежи на съдебно обжалване.

Изложеното сочи на извод, че обжалваното определение е правилно и съобразено със закона, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По горните съображения Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 476 от 23.07.2025 г. на ОСПерник, постановено по гр.д.№316/2025г.

Подадената от К. Д. Е. частна жалба срещу Постановление от 14.03.2025г. на ДСИ при РС-Перник да се изпрати от Пернишкия окръжен съд на Държавния съдебен изпълнител по изп.д.№148/2024г. за произнасяне по искането за прекомерност на адвокатския хонорар съобразно чл.78,ал.5 ГПК, във вр. с чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3