Определение № 158 от 14.02.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Частно наказателно дело № 20245330206447 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 10568/22г. от 25.11.2024г. по описа на РП Пловдив, която е депозирана до РС Пловдив чрез РП Пловдив, от Р. Д. П. в качеството й на майка, и законен представител на малолетния И. И. У., срещу Постановление от 28.10.2024г. на РП Пловдив, с което производството по ДП № 408/2023г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, е било прекратено.

Жалбоподателят счита, че постановлението за прекратяване на РП Пловдив е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон , излага съображения в подкрепа на твърдението си . Моли за неговата отмяна.

Жалбата е процесуално допустима тъй като изхожда от процесуално легитимирана страна и е подадена в срок тъй като обжалваното постановление е било връчено на жалбоподателя на 18.11.2024г., а жалбата срещу него е входирана в РП Пловдив на 25.11.2024г. По същността си жалбата е основателна.

След като се запозна с материалите приложени по досъдебното производство № 408/2023г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив и изложеното в жалбата, съдът намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано за това, че в периода от 24.08.2022г. до 19.10.2022г. включително, в гр. Боровец и в гр. Пловдив, не била изпълнена Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита № 123 от 25.07.2022г. на РС Пловдив, ХV гр.св., издадена въз основа 1 на Определение № 8016/25.07.2022г., постановено по гр. дело № 20225330110658/2022г. по описа на РС Пловдив, с което се задължава И. И. У. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица Р. Д. П. и малолетното дете И. И. У., както и забранява на И. И. У. да приближава двете горепосочени лица както и жилището им, местоработата и местата им за социални контакти и отдих, считано от 01.08.2022г., когато заповедта е била връчена на И. И. У. – престъпление по чл.

296, ал. 1 от НК.

Видно от приложените материали след приключване на разследването делото е постъпило в Районна прокуратура Пловдив с мнение на разследващия орган за прекратяване на наказателното производство, поради липса на осъществен състав на престъпление.

В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем, като на 25.10.2024г. наказателното производство по делото е било прекратено с постановление от РП Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства настоящияя състав намери че по делото е установена следната фактическа обстановка:

Р. П. и И. И. У. били разделени от 2016г., като имали общо дете - И. У., на 8 навършени години към 2022г. Със Заповед за незабавна защита № 123/25.07.2022г., постановена по гр. дело№ 20225330110658, И. И. У. бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Р. П. и малолетния им син - И. У.. Със същата заповед на И. У. се забранявало да приближава Р. П. и малолетния й син - И. У., жилището, местоработата и местата им за социални контакти и отдих до приключване на посоченото гражданско дело.

Заповедта за незабавна защита била връчена на И. У. на 01.08.2022г. като на тази дата бил изготвен и Протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, с който И. У. бил предупреден да се въздържа от действията изложени в издадената Заповед за незабавна защита.

В периода от 24.08.2022г. до 04.09.2022г., малолетното дете И. У. било на творческа ваканция в .., организирана от училището в което учи, заедно с негови съученици. През това време И. У. се обадил неколкократно на учителката на сина си, св. Б. Б. с която имали колегиални отношения и с нейно съдействие, въпреки че знаел за издадената заповед за незабавна защита, осъществил разговори със сина си.

На 19.10.2022г. И. У., въпреки че бил запознат със заповедта за незабавна защита, отишъл в училището на своя син И. У. – *** в ***, където 2 по същото време било и малолетното детеq на училище. Той посетил кабинета на директорката на училището за да се поинтересува как се справя неговия син в училището и какво било поведението му. Директорката Н. П. – К.

/неразпитана по делото/, извикала в кабинета си свидетелките М. К. и С. Д., за да дадат информация как се справя И. У. в училище. Свидетеля И. У. не се срещнал с детето си.

На 20.10.2022г. в съдебно заседание по гр. дело№ 20225330110658 по описа на РС Пловдив, свидетеля И. У. изложил твърдения че при проведен разговор с директорката на училището в което учи детето му, със заместник директорката и класната установил че „положението е страшно и лошо“ и детето е пред изключване. С определение № 7359 от 20.10.2022г. съдът отменил Заповед за незабавна защита № 123/25.07.2022г. издадена от РС Пловдив, ХV гр.св. в частта с която е забранено на И. У. да приближава малолетното си дете И. У..

С Решение № 3099/05.07.2023г., постановено по гр. дело №

10658/2022г. по описа на PC Пловдив била отхвърлена молбата на жалбоподателката Р. П. за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. И. У..

С Решение № 132/29.01.2024г. по в. гр. д. № 2213/2023г. по списа на ОС Пловдив, влязло в законна сила на 29.01.2024г„ изцяло било отменено Решение № 3099/05.07.2023г. на РС Пловдив, постановено по гр. дело № 10658/2022 по описа на PC Пловдив, като вместо него съдът постановил че задължава И. У. да се въздържа от домашно насилие спрямо Р. Д. П. и малолетното дете И. И. У., роден на ** и била издадена Заповед за защита на Р.

Д. П., действаща лично и като законен представител на малолетното й дете. С решението на ОС Пловдив била оставена без уважение молбата на Р. П. за налагане на мерките да се забрани на И. И. У. да се доближава до нея, както и до жилището, в което тя и малолетния й син живеели, до работното й място, до училището на детето, а също и до местата им за социални контакти.

При така установената от съда фактическа обстановка, се констатира че в хода на досъдебното производство са били извършени ограничен обем от процесуално следствени действия с които не е могло да се установи в пълен обем обективната истина по делото. Поради това настоящия съдебен състав счита че е наЛ. непълнота в събрания доказателствен материал и е необходимо да се направи опит да се изяснят всички обстоятелства от значение за делото, останали неизяснени до момента.

Видно е че установената от съда фактическа обстановка почти се припокрива с описаната в обжалваното прокурорско постановление. Съдът обаче констатира една съществена разлика свързана с описаното от прокурора 3 в обжалваното прокурорско постановление, по отношение на събитията случили се по време на творческата ваканция в ** на пострадалото малолетно дете, свързано със съдържанието на разговорите които е провел свидетеля И.

У., през телефона на неговата колежка, свидетелката Б. Б., с малолетното си дете. Написаното от прокурора „По време на разговора И. У. се интересувал за това как се чувствал сина му и как се справял в училище, както и поговорили по други общи теми“ не отговаря на действително установени факти по делото. В действителност по делото не са положени никакви усилия да се установи какво е било съдържанието на тези разговори, което пък се явява съществено с оглед преценката има ли извършено престъпление по чл. 296, ал.

1 от НК. Следва да се отбележи че съгласно чл. 2 ЗЗДН и чл. 93, т. 31 от НК, домашното насилие може да се упражни и чрез психическо въздействие /насилие/, осъществено върху низходящи на дееца, както и върху лица с които е бил във фактическо съжителство, каквито са св. П. и малолетното й дете.

Такова психическо въздействие е напълно възможно да се осъществи и по време на телефонни разговори с 8 годишното дете. От показанията на св. Б. който е крайно лаконичен и кратък, такива факти не са установени, а органите на разследването са приели да не разпитват пострадалото малолетно дете въпреки саморъчно написаните по делото обяснения от малолетния И. У., в които детето излага данни за многократни разговори между него и неговия баща, проведени чрез телефона на „Госпожа Б.“, принудително с пострадалото дете. Детето е написало „…Госпожа Б. ме викаше много пъти да говоря с баща си въпреки че аз не исках…..Аз не се чувствах добре и не можех да се обадя на мама защото нямах телефон“. Следва да се отбележи че има възможност децата пострадали от престъпление да бъдат разпитвани в защитената среда на т.н. „Синя стая“, с оглед защита на емоционалното и психическото им състояние, но пълното неглижиране на данните изложени от малолетното дете, и то в продължение на години е недопустимо, и е в нарушение на основния принцип уреден в чл. 13 от НПК, а именно задължението на съдът, прокурора и разследващите органи в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина.

Когато единствения свидетел очевидец на те между И. У. и неговия баща, е самия И. У., неговия разпит се явява от съществено значение и е задължителен. Възможно е разпита на малолетното дете да бъде организиран и пред съдия с цел избягване на многократно връщане на пострадалия към неприятни за него събития, в случай че действително е имало такива. Само след неговия разпит, прокурорът би имал възможност да развие тезата си в пълнота и да обоснове едно или друго заключение.

На следващо място следва да се отбележи че разпитите на всички разпитани по делото лица, са изключително кратки, схематични, като на 4 свидетелите не са им поставени съществени въпроси за изясняване на обективната истина. Данните които разпитаните като свидетели в досъдебното производство са изложили в хода на извършената предварителна проверка обективирани в обяснения, са много по-подробни и ясни, и дават отговори на много повече въпроси, от показанията на свидетелите дадени в хода на образуваното вече досъдебно производство. Дори в разпита на св. П. не са изяснени съществени въпроси за които тя е пуснала жалба в РП и подробно е разказала. Тя не е била питана изобщо за това уведомила ли е св. Б., класния ръководител, директора на училището в което учи нейното дете за издадената Заповед за незабавна защита и по какъв начин. Не е разпитана и за срещата при директорката по времето на действие на заповедта, детето разбрало ли е за проведената среща и каква е била неговата реакция, нито за поведението на детето след завръщането му от Боровец, за това какво е разбрала от него за случилото се на Боровец, тя самата имала ли е връзка с детето си през това време. Доколкото в жалбата се излагат твърдения че и до днес И. У. упражнява психическо насилие спрямо детето и св. П., следва да бъде разпитана и в тази насока.

По отношение на показанията на св. Б., приети от прокурора за напълно достоверни, следва да се обърне внимание че по делото има данни че тя и И.

У. са колеги, което неминуемо е оказало някакво въздействие в развилата се ситуация. На следващо място още в хода на предварителната проверка, от пострадалата е приложена разпечатка от мобилния й телефон /л. 27, която за съжаление не е приобщена по надлежния ред към доказателствата по делото/, видно от която противно на твърдяното от св. Б., още на 24.08.22г. тя е била предупредена за издадената срещу нейния колега И. У., Заповед за незабавна защита. Нещо повече била й е изпратена и снимка на самата заповед. Това обстоятелство води до съмнение в истинността на показанията на св. Б., която е била единствения възрастен в моментите на многократни нежелани от малолетното дете принудителни разговори с неговия баща по времето на действието на издадена Заповед за незабавна защита на И. У.. В този момент детето се е намирало далече от своята майка и е било многократно по уязвимо.

Съда се позовава за тези обстоятелства на обяснението саморъчно написано от малолетното дете /л. 84 от ДП/, за което както беше отбелязано по-горе е наложително да се разпита с оглед преценка наличието или не на извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.