Решение № 2016 от 28.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2016 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112489 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и по чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Е. Г. М. ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. С. Ж. П. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: ****, с исковата си молба против „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, е поискала:

Да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № *** г. е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, вр. с чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

Да осъди „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на Е. Г. М. ЕГН **********, сумата в размер на 191,00 лева, като платена без правно основание, съгласно чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, представляваща сума, получена без основание над главницата от 400,00 лева по недействителния договор за потребителски кредит № ****г. до размера на заплатената сума от 591,00 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.07.2025 г., до окончателното плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на **** г. с ответното дружество „Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, е сключила онлайн договор за потребителски кредит № **** г. Предмет на договора било отпускане на паричен заем в размер на 400,00 лева за срок от 3 месеца. По договора било 1 уговорено да заплати 3 анюитетни вноски в размер на 143,91 лева, при фиксиран годишен процент 47 % и ГПР 58,77 %. Общата сума за погасяване по договора била 431,73 лева.

Предвидена била и неустойка в размер на 159,27 лева, като общата сума за погасяване ставала 591,00 лева. По договора за кредит била заплатена сумата от 197,00 лева и сумата от 394,00 лева за погасяване на кредита, която била заплатена при рефинансиране с договор № *** г.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. Сочи, че договорът за потребителски кредит № ***е недействителен поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.

В чл. 18, ал. 1 от договора за кредит била предвидена неустойка, като със сключването на договора кредитополучателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 159,27 лв.

Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумявали, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на поставените в договора условия.

Ищецът подробно сочи, че при един поръчител осигурителният доход следвало да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следвало да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. Поръчителите не следвало да са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, и да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Твърди се, че тези изисквания представляват съществено затруднение за кредитоискателя, тъй като лица, отговарящи едновременно на тези условия, трудно могат да бъдат осигурени, още повече в краткия двудневен срок, предвиден в договора. Поради това, според ищеца, в практическата си функция неустойката не обезпечава реално изпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а представлява предварително калкулиран разход по кредита, който след прибавянето си към дължимите суми довежда общата дължима сума до 591,00 лева.

Ищецът поддържа, че тази неустойка не е включена при формирането на годишния процент 2 на разходите, като посоченият ГПР от 58,77 % не отговаря на действителния такъв.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

При така дадените легални дефиниции, при изчисляване на годишния процент на разходите по процесния договор следвало да бъде включена и неустойката по чл. 18, ал. 1 от договора.

Невключването й водело до нереален и недействителен ГПР, който заблуждава потребителя.

Според ищеца ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, без да е посочена действителната стойност, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, и без конкретизация относно начина, по който е формиран този процент.

Поради липсата на конкретизация относно компонентите на ГПР се препятствала възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума, което обуславяло нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин.

Нарушаването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК било самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Ищецът поддържа още, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент - чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора не били упоменати условията за прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, не бил регламентиран и размерът на печалбата на кредитора /възнаградителна лихва/, като не било посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не било ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК ищецът иска от съда ответникът да върне заплатената от нея сума от 191,00 лева, представляваща разликата между дадената в заем сума от 400,00 лева и заплатената по недействителен договор сума от 591,00 лева, получена при начална липса на основание по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, ****, чрез*** Х. М. САК, излага съображения за частична недопустимост, предявяване в условията на злоупотреба с права и неоснователност на предявените искове.

На първо място ответникът поддържа, че е налице липса на правен интерес от предявяване на установителния иск. Сочи, че процесният договор е погасен напълно, като за доказване на този факт представя справка за движенията по процесния договор, в която били отразени 3 всички плащания. Според ответника, след като договорът вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с правна възможност да изисква допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от установителен иск за нищожност, доколкото интересът му можел да бъде защитен само с осъдителен иск.

Ответникът се позовава на съдебна практика на национални съдилища и на СЕС, включително на Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2023 г. по дело C-321/22, като поддържа, че съдът следва да държи сметка за принципа на ефективност и дали приемането на установителния иск за недопустим би затруднило необосновано реализирането на потребителската защита.

На следващо място ответникът твърди, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК. Посочва, че ищецът е депозирал пред Районен съд - Пловдив пет идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, уговорена в сключените между страните общо единадесет договора. Като образувани дела се сочат гр. д. № ****

Според ответника с всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, а целта била да се генерират разноски по брой дела. Моли, по реда на чл. 213 ГПК, делата да бъдат съединени в едно производство и да се постанови едно общо решение, а при условията на евентуалност, при успешен развой на делото за ищеца, да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

По основателността на претенциите ответникът оспорва исковете по основание и размер. На първо място твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Посочва се, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем и като акцесорно задължение евентуалната й нищожност не влечала нищожност на целия договор.

Ответникът твърди, че договорът е сключен при спазване на добрите нрави и добросъвестно договаряне между страните, като представя лог файл по договор за паричен заем № ****, попълненото от кредитополучателя искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения имейл адрес стандартен европейски формуляр. Поддържа, че ищецът е бил уведомен за всички параметри на договора и е имал възможност да се откаже от него.

На следващо място ответникът твърди, че са спазени законовите изисквания за размера на ГПР и че в същия не следва да се включва уговорената неустойка, доколкото ГПР се изчислява, посочва и съдържа компоненти към датата на сключване на договора, а неустойката възниква като задължение след сключването му. Твърди се, че тя е дължима само при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение.

Ответникът сочи, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при 4 всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Според ответника това било постигнато с индивидуално уговорени параметри, за които потребителят е бил наясно предварително.

По отношение на неустойката ответникът твърди, че тя изпълнява функцията си на санкция за неизпълнение и не противоречи на добрите нрави. Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, без да бъде обвързан от оспорената неустойка и без други отрицателни последици.

Ответникът твърди още, че сключените между страните общо единадесет договора за кредит оборват твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави и нарушение на равноправието между страните. Според него от трайните отношения между страните следва, че те са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки договор при пълно знание за условията му.

По отношение на осъдителната искова претенция ответникът твърди, че същата е неоснователна поради действителността на договора. При условията на евентуалност оспорва и размера, като твърди, че от справката за плащанията ищецът не бил платил претендираната сума от 191,00 лева над главницата, а евентуално единствено сумата от 92,67 лева. Претендира разноски.