Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 07.02.2024, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Административно наказателно дело 109/2023
Вид
Решение № 5
Подписан
07.02.2024
В сила
28.02.2024
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1, т.3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, ал.10 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Кула, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20231330200109 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от А. М. А., ЕГН ********** от гр.М., общ. М., ул. „ .... срещу Наказателно постановление № 23-0291-000438 от 14.09.2023г. на началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което му е наложено административно наказание по ЗДвП/Закона за движението по пътищата/, а именно: на основание чл. 177, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение В откритото съдебно заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира по делото писмена молба, с която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като атакуваното наказателно постановление бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Въззиваемата страна – началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула не се явява и не се представлява. С писмото, което е изпратена жалбата моли да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е 1 основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за основателна, поради следното:

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 11.08.2023г. около 14:16ч. на главен път Е79 в района на с. С. свидетелят М. Д. Й. и колегата му Ц.Л.И.– полицейски служители в РУ Кула спрели за проверка товарен автомобил „ Дачия Докер“ с Рег. №...., при която установили, че автомобилът се управлява от Ц. П. А., на кого извършили проверка за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510, който отчел концентрация на алкохол в издишания въздух на водача 0,88 на хиляда. Водачът Иванов оспорил показанията на техническото средство, за което полицейските служители му връчили талон за изследване, с който да даде кръвна проба за установяване на наличието на алкохол и за констатираното при проверката свидетелят Й. му съставил акт за установяване на нарушение. В автомобила пътувал и собственикът на автомобила – жалбоподателят А. М. А., на когото свидетелят Й. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №359545, за това, че като собственик на посочения товарен автомобил допуснал управлението на автомобила от водача Ц. А., който е с концентрация на алкохол в издишания от него въздух 0,88 на хиляда, установено с техническо средство „ Алкотест дрегер „ 7510, като квалифицирал нарушението като такова по чл.

102, ал.1, т.1 от ЗДвП, след което му предявил акта и му връчил препис от същия срещу подпис. Водачът на автомобила дал кръвна проба, която била изследвана в Специализираната химическа лаборатория към ЦСМП – гр.

Плевен, като при изследването се доказало наличие на етилов алкохол в изследваната проба в концентрация 0.41 на хиляда. С оглед извършеното изследване, с Мотивирана резолюция № 23-0291-М000033 от 25.08.2023г. на началника на РУ – Кула, административнонаказателното производство във връзка с издадения

АУАН срещу

Ц.

А. е прекратено.

Административнонаказаващият орган възприел изцяло описаната в АУАН серия GA №359545, издаден срещу жалбоподателя фактическа обстановка, както и правната квалификация на деянието и издал атакуваното наказателно постановление на 14.09.2023г., като на основание чл. 177, ал.1,т.3, б. „ Б“ от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв., като на наказателното постановление е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и са ангажирани доказателства, че лицето е търсено на посочения от него адрес многократно от служител на полицейски инспектор при РУ ОДВНР – М., но не е установено на адреса, а друг адрес, на който пребивава не е установен.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитания от съда свидетел – М. Д. Й., АУАН серия GA №359544, издаден на 11.08.2023г. срещу Ц. П. А., Докладна записка рег. № 291р-8171 от 25.10.2023г., Талон за изследване № 0068303, Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 42/16.08.2023г., Фиш за спешна медицинска помощ от 11.08.2023г. , Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 11.08.2023г., Мотивирана резолюция № 23-0291-М000033 от 25.08.2023г. на 2 началника на РУ – Кула, справка от ОД МВР Видин, сектор „ Пътна полиция“ от масива АИС – КАТ за регистрацията на процесния автомобил. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, които са непротиворечиви, конкретни и логични, който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелят е заинтересован от изхода на административнонаказателното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание чл. 57 от ЗАНН– началник РУП към ОДМВР Видин, РУ Кула, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Разпоредбата на чл.102, ал. 1, т.1 от ЗДвП регламентира, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Съгласно приложената санкционната норма – чл.177, ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози.

В чл. 6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози е регламентирано, че „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че жалбоподателят е оспорил показанията на техническото средство „ Алкотест 3 дрегер“, поради което му е връчен талон за медицинско изследване, а видно от цитираните по – горе от съда фиш за спешна медицинска помощ и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, лицето се е явила в указаното в талона време и на указаното място и е дал кръвна проба, при изследването на която е установено, че концентрацията на етилов алкохол в кръвната проба на лицето е 0,41 на хиляда, видно от цитирания протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, за което и с посочената по – горе мотивирана резолюция административнонаказателното производство срещу него е прекратено.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По делото обаче се установи по безспорен начин, че лицето, което е управлявало автомобила на жалбоподателя на посочените в наказателното постановление място и дата не било с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, за което е санкциониран жалбоподателя.

Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, като е ангажирал администратимнонаказателната му отговорност и го е санкционирал, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.

Налага се изводът, че административнонаказващият орган се е позовал единствено на обстоятелството, че при проверката при тестването на водача на автомобила, техническото средство е отчело концентрация на алкохол в издишания въздух над законодопустимата, без да извърши надлежна проверка, без да събере относимите факти и обстоятелства, без да направи задълбочен анализ на същите и едва тогава да постанови своя акт.

С оглед посочените от съда съображения наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0291-000438 от 14.09.2023г. на началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което на А. М. А., ЕГН ********** от гр.М., общ. М., ул. „ .... е наложено административно наказание по ЗДвП/Закона за движението по пътищата/, а именно: на основание чл. 177, ал.1, т.3, б. „Б“ от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

4

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.