Акт от 09.05.2018, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№……../09.05.2018г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на .........09........май две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ

: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 960 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В срока за обжалване на постановеното по т.д.№ 960/2017г. по описа на ВОС решение № 267/10.04.2018г. молителят „ИЗВОРА“

ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България 47, представлявано от управителя С. Н.а К.а, депозира молба с вх.№ 11997 от 23.04.2018г. с искане за изменяне на решението в частта за разноските, присъдени на ответното дружество.

В молбата се изтъква, че по делото липсват данни за реално извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение, както и се въвежда възражение за прекомерност на същото предвид характера, фактическата и правна сложност на спора.

Петитумът на молбата е за изменение на решението в частта за разноските като в полза на ответното дружество бъдат присъдени разноските, сторени за възнаграждения на вещите лица поради липса на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, а в условията на евентуалност – размера на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален поради прекомерност.

Насрещната страна

„Макситур-бряг на изгрева“ АД ЕИК *********, чрез пълномощника адв.С.З.,***, представя писмен отговор по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Изтъква се наличието на доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебно заседания и извършените от страната процесуални действия. Въвежда се възражение за преклузия на възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските след приключване на устните състезания.

Молбата по чл.248 от ГПК е подадена от легитимирано лице и в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същиство.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на молителя във връзка с изложените възражения и становището на другата страна, и след извършена проверка на данните по делото, намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решение № 267/10.04.2018г. е отхвърлена молбата на „Извора“ ООД ЕИК ********* за откриване на производство по несъстоятелност на „Макситур – бряг на изгрева“ АД ЕИК

*********, като на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл.

621а от ТЗ в полза на ответното дружество са присъдени 6 020 лева разноски в производството за експертизи и адвокатско възнаграждение.

Отговорността на молителя „Извора“ ООД ЕИК ********* за направените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е ангажирана в зависимост от изхода на делото, при надлежно заявяване на искането за разноски от ответното дружество.

Фактът на реално заплащане на договорената сума /л.103 от делото/ за възнаграждение за адвокатска защита се доказва с банков документ за превод, извършен от наредителя „Макситур – бряг на изгрева“ АД ЕИК ********* в полза на адв.С.З., на 07.08.2017г. в размер на 5 500 лева с основание „по договор за правна защита“ /л.102/. В този смисъл присъждането им е в съгласие с изискването на т.1 от ТР №6 от 6.11.2013г. за ангажиране на доказателства за заплащането по банков път, като възражението на молителя за непредставянето на такива се явява неоснователно.

Налице е съдебна практика, обективирана в определение № 13/17.01.2013г. по гр.д.№1161/2012г. на ВКС, ІV-то г.о., определение № 205 от 19.03.2014г. по ч.т.д.№ 23/2014 г. на ВКС, ІІ-ро т.о. и др., която съдът споделя, и съгласно чиито постановки, когато възражението за прекомерност по чл.78 , ал.5 от ГПК се прави за първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно.

Доказателствата за договорено адвокатско възнаграждение, съответно за неговото заплащане, са представени от ответната страна с подаване на писмения отговор, като по делото са проведени четири открити съдебни заседания. Молителят е имал възможност да се запознае и вземе отношение по искането на ответната страна преди приключване на устните състезания, тъй като негов пълномощник присъства на всички открити съдебни заседания. Следователно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 ГПК, тъй като страната е разполагала с възможността да го направи до приключване на устните състезания, поради което основаното на него искане за изменение на решението в частта за разноските, макар и направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и така допустимо, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение /Определение №36 от 26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на ВКС, първо г.о./.

По изложените съображения, СЪДЪТ

О

П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на „ИЗВОРА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Кранево, общ.Балчик, ул.България 47, представлявано от управителя С. Н.а К.а, за изменяне на решение № 267/10.04.2018г. по т.д.№ 960/2017г. по описа на ВОС в частта за разноските, присъдени на ответното дружество.

ПРЕПИС от определението да са връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :