Решение № 1174 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4415/2022
- Вид
- Решение № 1174
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 60 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 60, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1174 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330204415 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 4637361, с който на Й. Д. Ж., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Йорди 09“ ЕООД, ЕИК 200540072, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, Й. Д. Ж., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Р., моли съда да отмени процесния ЕФ.
Претендира разноските по делото.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от представляващия страната, в която се иска потвърждаване на ЕФ. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш е издаден затова, че на 23.03.2021г. в 10:35ч. на Републикански път II-64, км 50+500, в посока от гр. Пловдив към с.
Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак “В26“, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост - 71 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 11 км/ч. Установено било,че процесното МПС е собственост на „Йорди 09“ ЕООД, ЕИК 200540072, със законен представител - жалбоподателят Й. Д. Ж., ЕГН **********. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 529, монтирана в служебен автомобил на МВР. Впоследствие бил разпечатан електронният фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело, и връчен на жалбоподателя, ангажирана на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Установява се, че още,че под пътен знак В 26 е поставен и друг знак пътен знак „Т1“ – "Разстояние до" с посочено разстояние – 1000 м, както и че процесното АТСС е поставено на 150 м от пътен знак В26.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства - снимков материал от клип, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, протокол за използване на АТСС от дата 23.03.2021г., протокол за извършена метрологична проверка от 12.06.2020г., разпечатка АИС АНД, писмо на БИМ, 2бр. пътни схеми, снимка на служебния автомобил и на разположението на пътен знак В26 и пътен знак „Т1“. Същите се кредитират дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
При извършената служебната проверка съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката 2 или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството й на законен представител на дружеството – собственик на процесния автомобил, е ангажирана на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Всъщност собствеността не се оспорва от страните. В процесния случай липсват доказателства, жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си в тази връзка.
Твърдяното нарушение било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529, мобилно по своя характер, е преминало през съответната проверка и е от одобрен тип и /видно от приложеното като доказателства - Протокол № 2-32-20/ 12.06.2020г. със срок на действие 1 година. Предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се вземе предвид писмото на БИМ и посоченото в него в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в употреба към 23.03.2021г. и е отговаряла на одобрения тип.
По преписката е представен и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Наличен е и снимков материал за заснетото процесно МПС, служебния автомобил и пътния знак В26.
Въпреки установеното, от събраните доказателства по делото не се установява по безсъмнен начин на мястото, където е било заснето процесното МПС, да е имало въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Всъщност от наличния по преписката протокол по чл. 10 от Наредбата действително е отразено наличието на пътен знак „B-26“, но разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е изрично отбелязано,че са 150м. По – нататък, видно от представената от административнонаказващият орган снимка на знака обаче, същият е поставен в комбинация с пътен знак „Т1“ – "Разстояние до" с посочено разстояние – 1000 м., а не „Т2“ индикираща обхвата на действие на знака „В-26“. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ППЗДвП, допълнителната 3 табела „Т1“ указва разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което важи този знак. Така с оглед представените доказателства от административнонаказващият орган – снимката на пътния знак и описаното в протокола по чл. 10, се установява, че АТСС е било поставено в участък, където не е действало ограничението, доколкото АТСС е било поставено на 150 метра от пътния знак, заснемайки приближаващи се МПС-та, а същият е имал начало на действие в пътния участък съгласно чл.
60 от ППЗДвП 850 метра по-надолу по пътя, след мястото на осъществения контрол.
Воден от горното, настоящият състав намери, че твърдяното нарушение не е извършено на място, попадащо под ограничение на скоростта, въведено с пътен знак „B-26“. При това положение, съдът установи,че на процесното място и време е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС.
Превишение на километрите в случая от страна на жалбоподателя изобщо няма, доколкото е управлявала лекия автомобил с установени 71 км/ч, т.е. в разрешения диапазон. Така деянието на Ж. се явява и несъставомерно.
Ето защо, съдът намира,че обжалваният електронен фиш, като незаконосъобразен и неправилен, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита от 25.05.2022г. и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 250 лв. Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Последното не се явява основателно, предвид основанието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и предвиденият минимален размер.
Ето защо съдът следва да присъди разноските в полза на жалбоподателя до пълния поискан размер от 250 лева. За тези разноски следва да се осъди ОД на МВР- Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 4637361, с който на Й. Д. Ж., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Йорди 09“ ЕООД, ЕИК 200540072, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Ж., ЕГН
**********, в качеството на законен представител на „Йорди 09“ ЕООД, ЕИК 200540072, сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща сторени разноски в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5