Решение № 47 от 15.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Плевен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430105100 по описа за 2025 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу срещу В. З. П. ЕГН ********** и Б. З. П. ЕГН ********** и двамата с адрес в ******* съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: сума в размер на по 1598,04 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2025 г., както и 104,91 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2023 г. до 03.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото, които са възразили в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда 1 доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № *****, находящ се в *******, са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 1809,53 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 00,00 лева; сума за отопление отдадена 2 от сградна инсталация в размер на 680,68 лева, сума за БГВ в размер на 558,06 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 138,82 лева, корекции -32,38 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани 5 ИРУ и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответниците е депозирал отговори на исковата молба.

Оспорва факта ответниците да са собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот. Счита, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да е само един – договор сключен между страните или техните праводатели. Излага, че договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презумиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презумиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Сочи, че преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презумиран/ . Оспорва ответниците да са страна по облигационно правоотношение въз основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Оспорва доставянето на ТЕ на процесния топлоснабден имот. Твърди, че процесните суми са погасени по давност, за което развива подробни съображения.

В проведеното по делото о.с.з. ответниците не се явяват и не се представляват.

В нарочна писмена защита, депозирана преди датата на о.с.з. процисуалния представител на ответниците оспорва предявения иск. Счита, че 3 не е изпълнена процедурата във връзка с начислената консумация на база „служебен отчет“. Твърди и, че ответниците не дължат процесните суми за услугата „дялово разпределение“, като се позовава на решение по дело С760/23 на СЕС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 3763/2025 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми по отношение на всеки един от тях, а именно: 1598,04 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2025 г., както и 104,91 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2023 г. до 03.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 17.06.2025г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 34,06 лева- държавна такса и сумата от 25 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № ****/17.06.2025 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

Установява се от представения по делото нот. акт за признаване на право на собственост ***, том ІV, дело №*****. на нотариус при ПлРС, че Б.Н. П. и З.Б.Н. са признати за собственици на ******, ******, находящ се в ****** Видно е от представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот *****. на нотариус при ПлРС, че Б.Н. П. и Р.Г. П.а са дарили на З.Б.Н. ½ идеална част от *****, находящ се в ****** ***.

От приложеното по делото Заявление за актуализация на клиентска 4 информация отправена от Р.В.Н. до ищеца се установява, че същата е отправила искане да бъде актуализирана информацията при ищеца по отношение на процесния топлоснабден имот.

Установява се от приложеното по делото Удостоверение за наследници, че З.Б.Н. е починал на 12.05.2002 г. и е оставил за наследници двамата си сина Б. З. П. и В. З. П. / ответници по настоящето дело/.

Видно е от приложеното по делото Удостоверение за наследници на Р.В.Н. е, че същата е починала на 16.10.2017 г. и е оставила за наследници двамата си сина Б. З. П. и В. З. П. / ответници по настоящето дело/.

От приложения по делото Протокол от ОС на ЕС, находяща се в ***** се установява, че на 28.08.2002 г. ЕС е упълномощила Ц. А. да сключи договор със фирма за извършване на услугата дялово разпределение, както и на договор за доставка и монтаж н уреди за дялово разпределение.

Видно е от приобщения по делото Договор ***** г., и споразумения към нещо сключени между ЕС, находящ се в ***** и „Нелбо Инжинеринг“ ООД, че на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и да извършва услугата дялово разпределение.

Установява се от приложеното по делото Удостоверение с изх. № *****., издадено от Община Плевен, Дирекция ГР и ОД, че недвижимият имот с адрес ***** е имал и административни адреси в ************* По делото е изслушано и прието Заключение по допусната СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От заключението на същата се установява, че: сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа и, че до имота на ответниците е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през този период; че разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че отделните компоненти на индивидуалната сметка са: ТЕ за разпределение АС; дял за топлинна енергия от сградна инсталация § ТЕ за отопление на апартамент, тЕ за БГВ за апартамент и обща ТЕ за апартамент;; че е начислявана служебна консумация за отопление и БГВ съгласно чл.52, ал.7 и ал.8 от Наредба № Е-РД-045 1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на абонатите; че количеството ТЕ, доставяно в АС се измерва от търговски прибор – топломер; че същият е монтиран съгласно техническите характеристики на производителя; че представлява търговски прибор за измерване на ТЕ и като такъв е преминал през първоначална и последващи проверки; че за БГВ е начислявана служебна консумация, след като собствениците са уведомени, че водомера за топла вода е с изтекла метрологична проверка.

В проведеното по делото о.с.з. вещото лице обяснява, че ответниците са получили писмо от фирмата за дялово разпределение, че разпределителите и водомера за топла вода, монтирани в апартамента са изтекъл срок за метрологична проверка, поради което е започнало да им се начислява служебно консумация. Вещото лице сочи, че на него му е било предоставено писмото, с което ответниците са били уведомени за задължението си да подменят водомера и уредите за индивидуално отчитане. Подробно обяснява как се изчислява служебната консумация.