Определение № 5349 от 27.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5349 гр. Варна, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100502413 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н., ЕГН **********, срещу определение № 738/07.10.2025 г., постановено по ГД № 45/2025 г. по описа на РС – Девня, с което частично е прекратено производството по ГД № 45/2025 г. на РС – Девня.

Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост и неправилност на определението, като моли за неговото обезсилване, евентуално отмяна.

Излага доводи в подкрепа на тезата, че е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, каквото е изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Намира, че същата е изчерпана, тъй като не е подал заявление в шестмесечния срок. В допълнение намира, че дори да е налице изискване за подаване на заявление за обезщетение, то това се отнасяло единствено за исковете по ЗОДОВ, но не и за тези по чл. 45 – 49 ЗЗД.

Счита, че при подаването на обективно съединени искове по чл. 2в ЗОДОВ и чл. 45 – 49 ЗЗД не е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, съответно делото не е следвало да бъде изпратено за разглеждане и решаване на РС – Девня.

В срок е постъпил отговор от ВРС, с който се оспорва подадената частна жалба като неоснователна. В него се излага, че производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл.

2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Поддържа се, че РС – Девня е постановил правилен акт, като е оставил иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ без разглеждане като недопустим с оглед обстоятелството, че не е спазена разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.

Развити са доводи в подкрепа на това становище. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

1

Подадената частна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

На 13.12.2024 г. пред ВРС е образувано ГД № 15843/2024 г. по повод предявени от Н. Н. срещу ВРС обективно съединени осъдителни искове по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е претърпял вреди вследствие на извършено от ВРС по ГД № 647/2022 г. по описа на ВРС нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Твърди, че производството пред ВРС било образувано на 24.01.2022 г. и същото приключило на 12.05.2023 г. В тази връзка предявява иск за осъждането на ответника – ВРС, да му заплати сума в размер на 5001 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие на нарушението. Срещу ВРС е предявил и втори иск – по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като е навел твърдения, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес, претендирайки заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5002 лв.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, с определение № 14210/16.12.2024 г., постановено по ГД № 15843/2024 г., ВРС е прекратил производството и е изпратил делото на РС – Девня, където било образувано ГД № 45/2025 г.

Н. Н. подал уточняваща молба с вх. № 1130/12.02.2025 г. по описа на РС – Девня, в която изрично посочил, че не е подавал заявление по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като е изтекъл шестмесечният срок.

С определение № 738/07.10.2025 г., постановено по ГД № 45/2025 г., предмет на обжалване в настоящото производство пред ВОС, РС – Девня оставил без разглеждане предявения от Н. Н. срещу ВРС иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по ГД № 647/2022 г. по описа на ВРС.

С определение, обективирано в решение № 1603/12.05.2023 г., постановено по ГД №647/2022 г. на ВРС, е оставен без разглеждане предявеният иск от Н. А. Н. против ОДМВР – Варна. С определение № 3040/07.08.2023 г., постановено по ВЧГД № 1419/2023 г. по описа на ВОС определението е потвърдено. С определение № 4032/13.12.2023 г., постановено по ЧГД № 5087/2023 г. на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване определение № 3040/07.08.2023 г., постановено по ВЧГД № 1419/2023 г. по описа на ВОС.

Следователно производството, по повод което е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е приключило окончателно на 13.12.2023 г. Исковата молба, по повод на която е образувано ГД № 15843/2024 г. по описа на ВРС и впоследствие ГД № 45/2025 г. на РС – Девня, е подадена на 13.12.2024 г. – година по – късно.

При така изложените по – горе обстоятелства, съдът намира, че определението на РС – Девня, предмет на проверка в настоящото производство, е допустимо и правилно.

Бланкетни и неоснователни са доводите, наведени от жалбоподателя, за недопустимост на постановеното определение. Видно от изложеното по – 2 горе, същият е сезирал съда с искова молба, като е предявил срещу ВРС обективно съединени осъдителни искове по чл. 2б, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (а не по чл. 45 – 49 ЗЗД). Нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е императивна и предвижда, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делото, в изпълнение на разпоредбата, е изпратено за разглеждане и решаване на РС – Девня, който е най – близкият родово компетентен районен съд.

В чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Както беше изложено по – горе, производството по повод което е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е приключило окончателно на 13.12.2023 г., а искът е предявен година по – късно – на 13.12.2024 г.

Съответно, за надлежното упражняване на правото на иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо да бъде налична допълнителната абсолютна процесуална предпоставка, предвидена в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Осъществяването й изисква две предпоставки – изчерпана административна процедура и непостигнато споразумение по нея. Административната процедура е изчерпана, когато министърът на правосъдието е издал акт, с който: 1) отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение, или 2) отхвърля заявлението като неоснователно, или 3) установява условията на вземането за обезщетение от нарушението по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и определя неговия размер. С издаването на първите два индивидуални административни акта постигане на споразумение не е възможно. Тогава прилагането на съответния акт към исковата молба е достатъчно, за да осъществи изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Когато към исковата молба е приложен актът, с който министърът на правосъдието определя обезщетението, изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ са осъществени, освен ако ответникът представи или съдът служебно събере доказателства, че увреденото лице/ищецът се е съгласил да получи установеното в административното производство обезщетение.

В настоящия случай ищецът изрично е заявил, че не е подавал заявление по чл. 60а ЗСВ, но както беше изложено по – горе, за надлежното упражняване на право на иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо да бъде изчерпана процедурата за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. Неподаването на заявление не изчерпва административната процедура. Процедурата се счита за изчерпана единствено в хипотезите, изброени по – горе.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение на РС – Девня следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 738/07.10.2025 г., постановено по ГД 3

№ 45/2025 г. по описа на РС – Девня.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4