Решение № 275 от 01.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА П.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500414 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 9471/24.07.2025г. на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, против Решение № 311 от 18.06.2025г. постановено по гр. дело № 1145/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която ЗК „Лев Инс“ АД е ОСЪДЕН да заплати на Д. П. Й.

ЕГН **********, сума от 11 000 лева, представляваща разликата над 5 000 лева до присъдения размер от 16 000.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие ПТП, реализирано на 21.03.2024г. на ПП I-4 км. 131+200, в близост до кръстовището за с.Малки чифлик, общ.В.Търново, от М. С. Х. – виновен водач на лек автомобил „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ 00****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗK”Лев Инс” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявената извънсъдебна претенция пред ЗK”Лев Инс” АД – 27.04.2023г. до окончателното и изплащане, на основание чл.432 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно, несправедливо и несъобразено със съдебната практика по аналогични дела, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение да бъде намалено до 5 000 лв. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по делото от увреденото лице неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за 1 справедливост, като при определяне на обезщетението в полза на ищеца не е взета предвид икономическата обстановка в страната. Оспорва приетия размер на съпричиняване. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел , че в отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за съпричиняване, свързано с навлизане и изпреварване в зона с маркировка М15 и съответните разпоредби от ЗДвП и не е отчел този принос при определяне на дължимото възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответната по жалбата страна, в който същата се оспорва като неоснователна, претендира се оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част, както правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендират уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован,чрез процесуален представител,поддържа депозирания отговор, претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната част.Прентендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Велико Търново Русе е образувано по иск на Д.

П. Й., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против 3К „Лев Инс“ АДгр.София, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие oт ПТП на 21.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано oт датата на уведомяване на застрахователя за настъпването нa застрахователното събитие- 27.04.2023г.,до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 21.03.2023г. около 10:00часа на ПП 1-4, км.

131+200, в близост до кръстовището за с.Малки чифлик, при управление на л.а. „Фолксваген Кади“ с ДК№СВ80**** пострадал при ПТП с л.а. марка „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00****, управляван от виновния водач М. С. Х., който извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на правилно движещия се по път с предимство ищец. За ПТП бил издаден констативен протокол за ПTП с пострадали лица №117/21.03.2023г. и било образувано ДП№ЗМ305/2023г. по описа РУ МВР Велико Търново, пр. пр. № 2097/2023г. по описа на РП-Велико Търново, висящо към дата на предявяване на исковата молба. Управлявания oт винoвния водач л.а. марка „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00**** бил с сключена застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ с полица BG/22/123000536336, валидна от 21.02.2023г. до 20.02.2024г. Твърди, че в резултат на ПTП получил телесни увреждания довели до трайно ограничаване движенията за период по-дълъг от 30дни и затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник, 2 както и увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди, че произшествието оказало изключително негативно влияние върху физическото и психическото му състояние, което не е преодоляно в цялост. Счита сумата от 30 000 лева за справедлива обезвреда на причинените му вреди. По негово писмо oт 27.04.2023г. за извънсъдебно изплащане на обезщетението по чл.380 ал.1 от КЗ, в ответното дружество била образувана щета №0000-1000-03-23-7317/27.04.2023г.,по която не е определено и извършено плащане, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендира уважаване на иска и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва изложените фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата при които настъпило ПТП, както твърди, че вина за пътния инцидент има единствено ищецът. Излага, че сблъсъкът между двете МПС не е настъпил при самото навлизане на лек автомобил „БМВ X5 Драйв” в пътя с предимство, а в момент, когато автомобилът вече се е бил установил в пътната лента/приключил е маневрата си/ и започнал нормално си движението си по нея. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като нарушил чл.20 ал.2, чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Водачът Й. се движил с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, с намиращия се пред него, навлязъл в кръстовището лек автомобил „БМВ X5 Драйв”, заради което се поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение и да спре, без да осъществи ПТП. Съгласно чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 60км/ч в района на процесното ПТП, сигнализирана с пътен знак В26. Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и заплащане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението, в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за причинени в 3 резултат на процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 5000 лева, в едно с лихва за забава считано от 27.04.2023г. до окончателното изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За лек автомобил „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00**** е било налице валидно правоотношение със ЗК „Лев Инс“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/22/123000536336, валидна от валидна от 21.02.2023г. до 20.02.2024г., обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищеца е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение на 27.04.2023г. и при него е образувана застрахователна преписка №0000-1000-03- 23-7317/27.04.2023г.

Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали №117/21.03.2023г., издаден от ОД МВР-Велико Търново и от заключението по приетата и неоспорена от страните в първоинстанционното производство САТхЕ, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно. От същите се установява, че процесното ПТП е настъпило около 10:00ч. на 21.03.2023г., на ПП 1-4 , км. 131+200 , към кръстовището за с.Малки чифлик. Движещият се в южната пътна лента, по посока към гр.Варна л.а.

„Фолксваген Кади“ с ДК№СВ80****, управляван от Д. П. Й., след като достигнал движещ се пред него в същата лента неизвестен т.а.,/ който предприема маневра завой надясно към с.Малки чифлик/,при движение със скорост от около 57км/ч, предприел маневра изпреварване на т.а., като с левите колелета навлязъл в параметрите на остров по средата на 4

ПП 1-4 с маркировка M15 “Забранена за движение“. На около 27.4м. преди мястото на удара, в кръстовището-посока от с.Малки чифлик, навлиза л.а. “БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00****, управляван от М. С. Х., който предприел маневра завой наляво към гр.В.Търново.

Траекторията на л. а. “БМВ X5 Драйв“ попада в опасната зона за спиране на л. а.

„Фолксваген Кади“, със скорост на движение преди удара от 48км/ч и въпреки оставените спирачни следи от последния, настъпва удар между двата автомобил.

За ПТП е образувано ДП №ЗМ305/2023г. по описа на РУ МВР-В.Търново, пр. пр.№ 2097/2023г. по описа на РП-Велико Търново, по което към дата на приключване на съдебното дирене, няма повдигнато обвинение.

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на определените суми за обезщетения, респективно, какъв е процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв., първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на пострадалия, характера на уврежданията, начина и обстоятелствата на извършването им, периода и степента на възстановяване, причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и др., както и икономическата конюнктура в страната, поради което така определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца вреди.