Определение № 229 от 20.03.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Сливен, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. С.а като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500122 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. С. чрез пълномощника адв. Л. К. против протоколно определение от проведено на 20.02.2024г. открито съдебно заседание по гр.д. №4346/2023г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявената на деликтно основание осъдителна претенция за заплащане на сумата 1372лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че с предходно свое определение съдът е приел исковата молба за редовна, а предявената искова претенция за допустима. Съдът не бил дал никакви указания на страните, нито е върнал исковата молба като недопустима, съгласно чл.130 от ГПК. Заявява, че в исковата молба е посочил, че претенцията е обусловена като договорна отговорност по чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД. Посочва, че поради недостатъчна прецизност, в началото на исковата молба е посочил правна квалификация по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане, но съдът не бил дал допълнителни указания в тази насока.

Неправилно районният съд е прекратил производството единствено на основание първоначална грешка в посочената правна квалификация. С оглед изложеното частният жалбоподател моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд с правна квалификация чл.258 и сл. от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД, както е и обосновано в исковата молба.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна – ответника в 1 първоинстанционното производство Д. Ц. С., който в законоустановения срок е депозирал отговор чрез пълномощника адв. Е. П.. С отговора частната жалба е оспорена като неоснователна. Адв. П. посочва, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че ищецът потвърдил в съдебно заседание, че искът е предявен с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното прекратително определение, районният съд е посочил, че ищецът е предявил претенцията си с правно основание чл. 45 от ЗЗД, която квалификация пълномощникът му посочил в съдебно заседание, а от изложените фактически твърдения се установявало наличие на договорно отношение между страните. Заключил, че при това положение ищецът нямал правен интерес да предяви иска на деликтно основание.

Следва да се посочи, че правната квалификация на исковата претенция е задължение на съда. ГПК изрично предвижда задължение на съда с доклада по чл.146 от ГПК да даде правна квалификация на спора и тя заема основно място в доклада на съда. Страните по делото нямат задължение да посочват правната квалификация на спора. Ищецът следва да посочи в исковата молба обстоятелствата, на които се основава иска и да направи своето искане. Ответникът с отговора на исковата молба също посочва едни или други обстоятелства и прави своите искания. Но нито единият, нито другият, е длъжен да дава правна квалификация.

В случая, ищецът е изложил подробно своите фактически твърдения – обстоятелствата, на които основава претенцията си и е формулирал своето искане до съда. Посочената от ищеца в началната част на исковата молба правна квалификация не е обвързваща съда. Напротив, той следва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане да даде правната квалификация на спора.

Необвързваща съда е и дадената от пълномощника на ищеца в съдебно заседание правна квалификация. Освен това, наред с нея, пълномощникът отново излага своето искане, като изрично е посочил, че то се основава на „лошо извършен ремонт от ответника“. Ако съдът счита, че има неизяснени обстоятелства, противоречиви такива, в т.ч. и противоречиво искане, той разполага по всяко време на процеса в възможността да остави исковата молба без движение и да даде нарочни указания на ищеца за отстраняване на установените и надлежно указани нередовности. Такова процедиране съдът не е предприел.

Освен това, в първото по делото съдебно заседание, съдът следва да изясни фактическата обстановка /чл.143, ал.1 от ГПК/, като съгласно чл.145 от ГПК задава въпроси и дава нарочни указания, за изясняване на фактите, твърденията и 2 отстраняване на противоречията в тях. Такава дейност съдът в случая не е осъществил.

Единственият поставен въпрос, видно от изявлението на пълномощника на ищеца, е за правната квалификация на иска, какъвто въпрос е недопустим, тъй като квалификацията на спора е задължение на съда.

Прекратяването на производството, само на основание посочена от ищеца правна квалификация е неправилно и незаконосъобразно. Съдът разполага с различни правни възможности за изясняване на фактическите твърдения и исканията на ищеца, за отстраняване на евентуални противоречия в тях, като и съгласно принципа на служебното начало е длъжен да ги осъществи, преди да прекрати производството по делото. Съдът дължи съдействие на страните.

От друга страна, предявяването на иск за ангажиране на деликтна отговорност на ответника не е априрори недопустим, евентуално би бил неоснователен, с оглед установените по делото факти, но това е преценка на един последващ етап на производството. В началния етап на производството съдът следва да осъществи своите процесуални задължения по чл.145 и чл.146 от ГПК и да даде сам правна квалификация на спора, въз основа на изложените фактически твърдения и направени искания.

Като е прекратил производството по делото, съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него с изпълнение на задълженията на съда по чл.145 и чл.146 от ГПК.

Незаконосъобразно се явява и присъждането на разноски на ответника по чл.78, ал.4 от ГПК.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2024г. по гр.д.№4346/2023г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д.№4346/2023г. по описа на СлРС, поради недопустимост на исковата претенция и са присъдени разноски на ответника.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд съдопроизводствените действия по него, съгласно мотивите.

Определението е окончателно.

3 за продължаване на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4